Производството e по реда на глава дванадесета - чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Образувано е по касационна жалба на Б.Г, чрез процесуален представител, срещу решение № 1055/19. 06. 2017г., постановено по адм. дело № 299/2017г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е оставена без разглеждане жалбата й, в частта, в която се оспорва Решение № 2153-15-2 от 05. 01. 2017 г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив, в частта, с която е отменена т. 2 от Разпореждане №[ЕГН] / Протокол № ПР-2141-15-34 от 08. 08. 2016 г., с която считано от 28. 11. 2011 г. е отпусната лична пенсия за ОСВ по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО и е върната преписката на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 от КСО за ново произнасяне, съобразно мотивите на решението, и прекратява производството по адм. д. № 299/ 2017 г. по описа на Административен съд – Пловдив в тази му част, и съответно жалбата е отхвърлена в останалата й част. Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение.
Ответникът – Директор на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Пловдив (ТП на НОИ – Пловдив), в писмено становище, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна.
Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.
Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна.
Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е Решение № 2153-15-2 от 05. 01. 2017 г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив, с което оспореното в административното производство Разпореждане № [ЕГН] Протокол № ПР-2141-15-34 от 08. 08. 2016г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив е отменено, в частта по т. 2, с което считано от 28. 11. 2011г. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по §4, ал. 1 от ПЗР на КСО на Б.Г и пенсионната преписка е върната на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 КСО за ново произнасяне. Същевременно разпореждането е потвърдено в останалата му част, с която е отменено разпореждане № 137/05. 02. 2003г. на ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ – Пловдив, с което е отпусната на Гаджанова ЛПОСВ и всички последващи разпореждания.
Първоинстанционният съд намира, че жалбата е недопустима, в частта, с която се оспорва Решение № 2153-15-2 от 05. 01. 2017 г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив, в частта му с която е отменена т. 2 от Разпореждане № [ЕГН]/ Протокол № ПР-2141-15-34/ 08. 08. 2016г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив, с която считано от 28. 11. 2011 г. е отпусната лична пенсия за ОСВ по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО и е върната преписката на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 от КСО за ново произнасяне, съобразно мотивите на решението. Решаващият съд развива съображения досежно приложението на чл. 118, ал. 1 КСО, съобразно които решението на ръководителя на териториалното поделение на НОИ може да се обжалва в 14–дневен срок от получаването му пред административния съд. Съобразно ал. 3 съдът разглежда делата по реда на АПК. Решаващият съд намира, че предвид обстоятелството, че с цитираното решение е отменено разпореждането на ръководителя на „ПО” и въпросът не е решен по същество, а преписката е върната на административния орган за ново произнасяне, при това поради искането на жалбодателката за установяване на допълнителен стаж в Р. Ч, за лицето не е налице правен интерес от обжалване, поради което в тази част жалбата е оставена без разглеждане, а производството по делото прекратено в тази му част – чл. 159, т. 4 от АПК.Пстанционният съд обосновава извод, че претенциите си за определяне на друг размер на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст, съответно друга начална дата за отпускането й, лицето следва да предяви в производството по обжалване на новото разпореждане, ако то е неблагоприятно за него.
В останалата част, първоинстанционният съд намира жалбата за неоснователна. Решаващият съд извежда, че самата жалбоподателка изрично заявява в съдебно заседание, че никога и никъде не е твърдяла и не е представяла документи, че е работила при условията на първа категория труд. Видно от първото разпореждане за отпускане на пенсията /л. 6/, в същото са посочени стаж от първа категория /10 г., 03 м. и 18 дни/, както и от втора и трета категория. Развити са съображения, че пенсията изначално е отпусната неправилно, което налага отмяна на първото разпореждане за отпускане, както и на всички последващи разпореждания, като извън предмета на настоящото производство е въпросът дали жалбоподателката е добросъвестна или не.
Върховният административен съд – шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно.
Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на производството пред Административен съд – Пловдив, инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорения пред нея административен акт, са проверени констатациите на административния орган. Първоинстанционният съд събира и цени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства. Решаващият съд надлежно и аргументирано обсъжда и анализира всички релевантни за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните и проверява законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми.
Първоинстанционният съд правилно приема, че за жалбоподателката не е налице правен интерес от обжалване на Решение № 2153-15-2 от 05. 01. 2017 г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив, в частта, с която е отменена т. 2 от Разпореждане № [ЕГН]/ Протокол № ПР-2141-15-34/ 08. 08. 2016г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив. Търсеният правен резултат е постигнат, поради което жалбата, в тази част, правилно е оставена без разглеждане, а образуваното съдебно производство - прекратено.
Съгласно чл. 99, ал. 1, т. 5 КСО (изм. и доп. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 1. 01. 2011 г.) влязлото в сила разпореждане по чл. 98 КСО може да се измени или отмени от органа, който го е издал, когато пенсията е неправилно отпусната. От анализа на съвкупния доказателствен материал се установява наличието на хипотезата на чл. 99, ал. 1, т. 5 КСО, в относимата редакция, което представлява основание за съответната отмяна на разпореждане № 137/05. 02. 2003г. на ръководителя на ПО при ТП на НОИ – Пловдив, с което е отпусната на Гаджанова ЛПОСВ и всички последващи разпореждания.
В рамките както на административното, така и в производството пред първоинстанционния съд не се доказва оспорващата да има стаж с продължителност и категории, посочени в разпореждане № 137/05. 02. 2003г. В този смисъл е и приложената декларация от оспорващата. Представените допълнителни документи в хода на съдебното производство не опровергават този извод. В тежест на оспорващата, съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК е да удостовери продължителността и местоположението на трудовия си стаж, ако претендира такъв, извън зачетения от пенсионния орган. В този смисъл е непротиворечивата практика на Върховия административен съд (Решение № 42 от 3. 01. 2018 г. на ВАС по адм. д. № 12905/2016 г., VI о., Решение № 1603 от 6. 02. 2018 г. на ВАС по адм. д. № 2764/2017 г., VI о., Решение № 7116 от 30. 05. 2018 г. на ВАС по адм. д. № 6976/2017 г., VI о.).
Необосновано е твърдението, че стажът на жалбоподателката за периода 19. 04. 1972г. – 09. 08. 1979г. и този за времето 23. 10. 2002г. до издаване на разпореждането от 08. 08. 2016г. не е изяснен.
Стажът за периода от 19. 04. 1972г. до 09. 08. 1979г. при осигурител „ЗВДММ – ЗММ“ ЕООД, гр. В. е зачетен по обр. УП – 3 № 551/16. 10. 2013г., издаден от „ВСК – Кентавър – ЗММ“ ЕООД, гр. В. във връзка с удостоверение № 831/28. 12. 2016г. От посочените документи е видно, че същият е положен при условията на трета категория, в какъвто смисъл са и изводите на административния орган. Зачетеният стаж при осигурител „Балканкар 6-ти септември“ АД, гр. С. за периода 17. 10. 1997г. до 31. 12. 1997г. и от 01. 04. 1998г. до 31. 12. 1999г. е въз основа на удостоверение обр. УП-15 № ОАС-16-4270#1/16. 05. 2014г., издадено от отдел „ООА“ при ТП на НОИ – Кюстендил по искане на административния орган. На основание чл. 40, ал. 1 НПОС за периода от 01. 01. 2000г. до 31. 03. 2002г. и от 06. 04. 2002г. до 20. 01. 2003г. е зачетен осигурителен стаж по данните на чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО.
Възраженията за заинтересованост на длъжностното лице, което двукратно през 2003г. и 2016г. се е произнесло по пенсионната преписка на касационната жалбоподателка, са неоснователни.
Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно доводите и възраженията на страните, като им е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. Решението е постановено след обсъждане на всички доводи и възражения, направени в хода на съдебния процес, както и на събраните доказателства, като са изложени аргументи, мотивиращи изводите на съдебния състав относно приложимия закон.
С оглед на изложеното настоящият състав намира, че решението е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора, не се присъждат разноски за производството пред касационната инстанция. Въпреки неоснователността на касационната жалба, на ответната страна не следва да бъде присъждано второ юрисконсултско възнаграждение. С Тълкувателно решение № 3/13. 05. 2010 г. по тълк. дело № 5/2009 г. на ОСС на ВАС, в случаите, в които съдът отхвърли оспорването или оспорващият оттегли жалбата си, страната дължи заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, когато административният орган е представляван от юрисконсулт в съдебно-административното производство. В диспозитива на тълкувателното решение, възпроизведен дословно, не е посочено изрично, че юрисконсултско възнаграждение се дължи поотделно за всяка съдебна инстанция. Такъв извод не може да бъде изведен и от съдържанието на мотивите на това решение, тъй като присъждането на второ юрисконсултско възнаграждение /или такова за всяка инстанция поотделено, когато делото е връщано за ново разглеждане/ изобщо не е коментирано в мотивите. Няма основание за приложение по аналогия на разпоредбите относно възлагането на разноски за действително изплатени адвокатски възнаграждения за всяка инстанция, тъй като адвокатското възнаграждение е реално направена /платена от страната/ разноска. След като вече е присъдено възнаграждение с първоинстанционното решение в дължимия размер, няма основание за присъждане на второ юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд - шесто отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1055/19. 06. 2017г., постановено по адм. дело № 299/2017г. по описа на Административен съд – Пловдив. РЕШЕНИЕТО е окончателно.