Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касацонна жалба, подадена от Б.И против решение № 7429 от 25. 11. 2016 г., постановено по адм. дело № 8786/2016 г. по описа на Административен съд - София-град (АССГ), Второ отделение, 23 състав, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 226з-398 от 25. 08. 2016 г., издадена от началника на 02 РУ-СДВР за налагане на дисциплинарно наказание "порицание" за срок от осем месеца.

В касационната жалба се сочи, че решението е постановено в нарушение на закона. Под формата на твърдения за необоснованост на изводите на съда и необсъждане на релевирани с първоинстанционната жалба възражения се повдигат отново доводи за допуснати при издаване на заповедта нарушения на чл. 205, ал. 1, чл. 210, ал. 1 и чл. 206, ал. 3 от ЗМВР (ЗАКОН ЗА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ) (ЗМВР). Посоченото следва да бъде квалифицирано като отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и да бъде постановено ново, с което да се уважи жалбата, както и да бъдат присъдени разноски по делото. Представена е и идентична по доводи писмена защита от адв. Е.Й.

Ответникът - началникът на 02 РУ на МВР, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Т.Г, в писмени бележки оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационното производство.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че постановеното решение не страда от пороци и следва да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал....