Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационната жалба на В.П, действащ чрез адв. Н.К, против решение № 6765/17. 11. 2017 г. по адм. дело № 4440/2017 г. на Административен съд – София град, с което е отхвърлена жалбата му против на заповед № РД-15-083/30. 03. 2017 г. на областния управител на област С..

С касационната жалба и в хода на делото по същество се поддържа, че решението на административния съд е в нарушение на материалния закон и е необосновано. Поддържа се, че съдът не е обсъдил възраженията на оспорващия относно неспазване на изискванията на чл. 26 от АПК, обезпечаващи правото му на участие в административното производство. Възразено е и против изводите на съда относно установената липса на правно основание за държане на процесния имот, като се сочи, че такова основание е действащото между страните споразумение № рег.№ РД-116-04 от 22. 10. 2007 г. Поддържа се, че решението е необосновано от гледна точка изследването на съразмерността на акта спрямо преследваната цел на закона, и пропорционалността на намесата на държавата спрямо личния живот на оспорващия, като лице, за което процесния имот е единствено жилище при условията на чл. 8 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (Конвенцията).

Ответната страна – областен управител на област С., действащ чрез юрк. Г.П, в писмен отговор и в хода на делото по същество оспорва касационните възражения. Посочва се, че спазването на чл. 26 от АПК е доказано чрез писмо с рег.№ 94СС/80 от 05. 07. 2016 г., както и чрез действията на служителите при областната администрация по изготвяне и поставяне на входа на имота на протокол от 07. 07. 2016 г. По отношение на възражението, че основание за държане на имота е споразумение № рег.№ РД-116-04 от 22. 10. 2007 г., ответната страна сочи, че с уведомяването чрез...