Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.
"Согесто фешън" ЕООД, чрез адвокат И.Й обжалва решение № 1704/18. 10. 2017 г. на Административен съд - Пловдив, постановено по адм. дело № 1225/2017 г., с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт № Р-16-1401884-091-01/13. 01. 2015 г. на органи по приходите при ТД на НАП гр. П..
В касационната жалба са наведени доводи за нарушение на чл. 177 ЗДДС. Касаторът счита за неправилен извода на съда, че у ревизираното дружество е налице знание, че „Ф. Ф – 2002“ ЕООД, „Согесто“ ЕООД и „Ф. С – 12“ ЕООД няма да внесат дължимия от тях данък върху добавената стойност. В тази връзка твърди, че за да се ангажира отговорността по чл. 177 ЗДДС следва да е налице идентичност на доставките и знание у купувача, че данъкът няма да бъде ефективно внесен. Разминаването в предмета на доставките е установено от съдебно - счетоводната експертиза, която не е кредитирана с аргумента, че не установява нови факти и обстоятелства. Наред с горното, отговорността е приложена и за задължения на „Ф. Ф - 2002“ ЕООД за д. п. м. 10. 2012 г., докато дружеството е получател на услуги в предходни периоди м. 10. 2011 г. - м. 07. 2012 г.
Искането е за отмяна на решението и отмяна на оспорения ревизионен акт.
Ответникът - директор на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", град Пловдив, чрез процесуалния си представител юрк. К.Д оспорва касационна жалба и моли да се остави без уважение, по съображения, изложени в представено по делото писмено становище.
Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата.
Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна, по следните съображения:
Предмет на оспорване пред административния съд е бил ревизионен акт, с който на „Согесто фешън“ ЕООД са установени задължения в размер на 56 797. 07 лева и съответните лихви в размер на 15174. 29 лева, на основание чл. 177 ЗДДС за периода м. 10 - м. 12. 2011 г., м. 02-м. 07. 2012 г. и м. 01 и м. 02. 2013 г. в качеството на получател на услуги по конфекциониране на облекла, за които данъкът не е внесен изцяло от доставчика.
Делото се гледа за втори път от касационната инстанция. С решение № 5425/02. 05. 2017 г. по адм. дело № 6118/2016 г., Върховният административен съд, състав на първо отделение е отменил предходно решение на Административен съд - Пловдив, с което ревизионният акт е отменен и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Указанията на касационната инстанция са за събиране на доказателства за влизане в сила на издадените на доставчиците „Ф. Ф - 2002“ ЕООД и „Ф. С - 12“ ЕООД ревизионни актове, в който случай би била налице хипотезата на невнесен данък по чл. 177, ал. 1 ЗДДС, както и да се обсъдят събраните доказателства в ревизионната преписка и тези, представени в касационното производство.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат съдът е приел, че ревизионният акт е законосъобразен като издаден от компетентни органи по приходите, в предписаната от закона форма, без допуснати съществени нарушения на процесуалните правила за провеждане на ревизия и в съответствие с материалния закон. В мотивите на решението съдът е приел за доказано, че Согесто фешън ЕООД е ползвало право на приспадане на данъчен кредит в размер на 66 837. 91 лева по фактури, издадени от "Флора фешън - 2002" ЕООД за данъчни периоди м. 10. 2011 - м. 07. 2012 г., в размер на 14 868 лева по фактури, издадени от Согесто ЕООД за данъчни периоди м. 10, м. 11 и м. 12. 2011 г., м. 06. и м. 07. 2012 г. и в размер на 12 838. 90 лева по фактури, издадени от "Фешън стил -12" ЕООД за данъчни периоди м. 01 и м. 02. 2013 г. От представеното пълномощно по чл. 26 ТЗ и справки от регистъра на трудовите договори по чл. 62, ал. 5 КТ е установил, че С.К е управлявал доставчиците както следва: от 02. 05. 2012 г. до 01. 01. 2013 г. като управител на „Флора фешън – 2002“ ЕООД, от 21. 12. 2012 г. до 01. 01. 2014 г. - управител на „Ф. С – 12“ ЕООД и от 30. 06. 2014 г. - технически секретар в дружеството. По силата на пълномощно от Ф. Около, гражданин на Нигерия и управител на „Согесто“ ЕООД, Кукувейков е пълномощник на дружеството по смисъла на чл. 26 ТЗ. От заключението на ССЕ, което съдът е кредитирал, е приел за доказано, че е налице пълно съвпадение по периоди на ползвания данъчен кредит и невнесения данък от Флора стил 12 ЕООД, а по отношение на другите доставчици - няма пълно съвпадение, тъй като обхвата на извършената ревизия на доставчиците е различен от периода на ревизията по чл. 177 ЗДДС.
От тези доказателства и от представените дневници за продажби на трите дружества, съдът е приел за установена свързаност между доставчиците и ревизираното лице чрез С.К и обвързаност на предмета на доставките, по които Согесто фешън ЕООД е ползвало данъчен кредит и предмета на доставките, по които доставчиците са ползвали данъчен кредит и не са внесли данъка. Според съда този извод се подкрепя и от представените по делото пълномощни от управителите на Флора фешън - 2002 ЕООД и Фешън стил -12 ЕООД за А.Д и длъжностни характеристики за длъжността "управител", които установяват, че едно и също лице извършва счетоводното обслужване на дружествата - доставчици и ги представлява пред НАП. При така установените факти, в мотивите на решението са очертани предпоставките за ангажиране на отговорността на получателя по доставките, за невнесения ДДС от неговите доставчици и е прието, че от събраните по делото доказателства е установено знание по смисъла на чл. 177, ал. 2, пр. 1 ЗДДС у получателя, чрез управителя му С.К, който управлява дейността и на дружествата - доставчици, че данъкът няма да бъде внесен от доставчиците. Решението е частично неправилно.
Предмет на съдебния спор е законосъобразността на ревизионен акт, с който е ангажирана отговорността на С. Ф ЕООД, представлявано от С.К за невнесения ДДС от неговите преки доставчици - „Ф. Ф - 2002“ ЕООД, Согесто ЕООД и „Ф. С -12“ ЕООД, на основание чл. 177 ЗДДС. Тази норма предвижда солидарна отговорност, установена по силата на закона на регистрирано по ЗДДС лице - получател по доставката за невнесен данък добавена стойност /ДДС/ от друго лице, доколкото е ползвано право на приспадане на данъчен кредит, свързан пряко или косвено с дължимия и невнесен данък. Отговорността се реализира при следните кумулативни условия: лицето, чиято отговорност се ангажира да има качеството получател по облагаема доставка; да е ползвало данъчен кредит пряко или косвено свързан с доставката, дължимият ДДС да не е внесен в бюджета като резултат за съответния период и лицето да знаело или да е било длъжно да знае, че данъкът няма да бъде внесен съгласно чл. 177, ал. 2 ЗДДС. Доказателствената тежест за установяване предпоставките по чл. 177 ЗДДС е на органите по приходите.
В конкретния случай не е спорно по делото, че С. Ф ЕООД е ползвало данъчен кредит по доставки от „Ф. Ф - 2002“ ЕООД, Согесто ЕООД и „Ф. С -12“ ЕООД.Уен е и не е спорен общия размер на ползвания данъчен кредит и данъчните периоди, в които е упражнено правото на приспадане от ревизираното дружество. Не е спорно и обстоятелството, че преките доставчици имат задължения за ДДС за внасяне, установени с влезли в сила ревизионни актове. Съдът в изпълнение указанията на касационната инстанция съгласно чл. 224 АПК е проверил констатациите на решаващия орган за влизане в сила на ревизионните актове, издадени на преките доставчици.
Неоснователно е възражението в касационната жалба, основано на заключението на вещото лице за липсата на съвпадение в периодите, за които са установени задълженията по ЗДДС на „Ф. Ф - 2002“ ЕООД и Согесто ЕООД в издадените им ревизионни актове и периодите, за които е ангажирана отговорността на получателя. Фактически констатации за конкретния размер и период, за който са определени задълженията по чл. 177 ЗДДС, са налице в ревизионния акт (стр. 4 - 7) и ревизионния доклад (стр. 7-8, стр. 11 и стр. 14). Няма спор, че преките доставчици, посочени по-горе дължат и не са внесли ДДС в периодите, в които е приложена отговорността по чл. 177 ЗДДС.Рнтна за материалната законосъобразност на оспорените задължения е съпоставката между данъчните периоди, в които Согесто фешън ЕООД е ползвало данъчен кредит и данъчните периоди, за които му е вменена отговорността по чл. 177 ЗДДС за дължимия и невнесен данък от доставчиците му. От данните по делото е видно, че по фактурите, издадени от Флора фешън - 2002 ЕООД, ревизираното дружество е ползвало данъчен кредит в общ размер на 66 837. 91 лева за данъчни периоди м. 10. 2011 - м. 07. 2012 г., а отговорността му по чл. 177 ЗДДС за дължим и невнесен ДДС от този доставчик е ангажирана в размер на 38 558. 16 лева за данъчни периоди м. 10, м. 11 и м. 12. 2011 г. и д. п. м. 02.-07. 2012г. В м. 01. 2012 г. не е определено задължение по чл. 177 ЗДДС. От таблицата на стр. 7 от ревизионния акт е видно, че за данъчен период м. 06. 2012 г. е определено задължение на основание чл. 177 ЗДДС в размер на 2460 лева, което надхвърля размера на ползвания данъчен кредит от 2 031. 80 лева в този период и за данъчен период м. 07. 2012 г. е определено задължение в размер на 5 000 лева, а ползваният кредит за същия период е 4 522. 20 лева. Отговорността по чл. 177 ЗДДС е до размера на ползвания данъчен кредит, пряко или косвено свързан с невнесения ДДС от доставчика. За установената разлика, ревизионният акт е незаконосъобразен. Решението в тази част е постановено в нарушение на материалния закон, поради което на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 218, ал. 2 АПК подлежи на отмяна.
От доказателствата по делото правилно съдът е приел, че се установява знание у получателя по смисъла на чл. 177, ал. 2, пр. 1 ЗДДС, че ДДС няма да бъде внесен от „Ф. Ф - 2002“ ЕООД, за данъчни периоди м. 10 - м. 12. 2011 г. и м. 02 - м. 07. 2012 г. Това е така, защото за периода м. 05 - м. 07. 2012 г. по делото безспорно е установено, че едно и също лице - С.К е управител на С. Ф ЕООД по смисъла на чл. 147 ТЗ и е работил за прекия доставчик по трудов договор на длъжност управител за периода от 02. 05. 2012 г. до 01. 01. 2013 г. В това си качество законният представител на дружеството - получател по фактурите е бил наясно с финансовото състояние на дружеството - пряк доставчик, размера на декларирания от него ДДС по извършени и получени доставки и задълженията му по ЗДДС като резултат за съответния период. Като управител на дружеството - доставчик в тези периоди С.К е извършвал и тегления на суми по банковата му сметка, съгласно представените банкови извлечения от Юробанк И Еф Д. Б ЕООД. От представените банкови извлечения в административната преписка е установено, че в периода м. 12. 2011 г., м. 02 - м. 04. 2012 г. С.К е извършвал банкови операции по банковите сметки на Ф. Ф - 2002 ЕООД и по-конкретно е теглил на каса от банковата сметка на това дружество, сумите платени от С. Ф ЕООД по фактурите, по които е ползван данъчния кредит, обосновал отговорността по чл. 177 ЗДДС в тези периоди. Наред с това от обстоятелствата, вписани в търговския регистър е видно, че от м. 10. 2011 г. едноличен собственик на капитала и на двете дружества е Ф. Около. Тези обстоятелства, както и наличието на общ адрес на упражняване на дейността, счетоводно обслужване от едно и също дружество, общ представител пред НАП, сочат, че ревизираното дружество - получател е знаело, че дължимия ДДС от неговия доставчик няма да бъде внесен.
По фактурите, издадени от Согесто ЕООД е установено, че правото на приспадане е ползвано от ревизираното лице в данъчни периоди м. 10, м. 11 и м. 12. 2011 г., м. 06. и м. 07. 2012 г. в общ размер на 14 868 лева. С оспорения ревизионен акт задължението по чл. 177 ЗДДС за невнесения от този доставчик ДДС е определено в размер на 5400. 01 лева за данъчни периоди м. 10 и м. 12. 2011 г. Правилно съдът е приел, че са доказани материалноправните предпоставки в посочената разпоредба и по-конкретно знание у ревизираното лице, че този доставчик няма да внесе ДДС, по фактурите, по които е ползвал данъчен кредит и които са участвали в резултата за съответния периода. По делото е установено, че С.К е едноличен собственик на капитала и управител на прекия доставчик до 04. 10. 2011 г., когато са вписани в търговския регистър промени в собствеността и управлението, по силата на които Ф. Около е станал едноличен собственик и управител на дружеството. По делото е представено и пълномощно, по силата на което Кукувейков е търговски пълномощник на Согесто ЕООД по смисъла на чл. 26 ТЗ. От събраните по преписката банкови извлечения от банкова сметка на дружеството - пряк доставчик се установява, че през м. 10 и м. 11. 2011 г., управителят на получателя е извършвал банкови операции с паричните средства по банковата сметка на доставчика. От представения по делото протокол за извършена проверка от органите по приходите в производствения цех на Согесто ЕООД на 07. 10. 2011 г. е видно, че дружеството е представлявано от С.К.П е бил наясно и със задълженията на доставчика, тъй като от негово име е предприемал действия по обжалване на издадения му ревизионен акт, задълженията по който са предмет на отговорността по чл. 177 ЗДДС.
От тези обстоятелства законосъобразно съдът е приел, че е налице знание у дружеството пряк - получател по доставките, че неговият доставчик няма да заплати задълженията си за ДДС за посочените периоди.
По фактурите, издадени от „Ф. С -12“ ЕООД от доказателства по делото е установено, че данъчният кредит в размер на 12 838. 90 лева е ползван за данъчни периоди м. 01 и м. 02. 2013 г. Отговорността по чл. 177 ЗДДС на Согесто фешън ЕООД е ангажирана за същите периоди и в същия размер. По делото е установено, че управителят на ревизираното лице - получател по доставките е управител на дружеството - доставчик за периода от 21. 1.2013 г. до 01. 01. 2014 г. и в това си качество е наясно с дейността на доставчика и неговите задължения.
С оглед на изложеното решението в частта, в която е отхвърлена жалбата относно установените задължения по чл. 177 ЗДДС за разликата над 2031. 80 лева за д. п. м. 06. 2012 г. (2460-2031. 80= 428. 20) и за разликата над 4 522. 20 лева за д. п. м. 07. 2012 г. (5000 - 4522. 20 = 477. 80) и съответните лихви следва да се отмени, като постановено в нарушение на материалния закон и да се отмени ревизионния акт в тази част.
В останалата част, в която жалбата на Согесто фешън ЕООД е отхвърлена, решението е правилно постановено и следва да се остави в сила.
При този изход на спора, следва да се отмени решението и в частта на присъдените в полза на дирекция ОДОП - Пловдив разноски за сумата над 5 311. 23 лева. На касационния жалбоподател се дължат разноски за първата инстанция в размер на 43. 48 лева, съобразно материалния интерес от 1117. 58 лева (главница и лихви), за който ревизионният акт се отменя.
За касационното производство разноски следва да се присъдят само на ответника по касация в размер на 2 655. 61 лева за осъществено процесуално представителство от юрисконсулт, съобразно материалния интерес от 70 853. 78 лева (главница и лихви), за който решението се оставя в сила. В настоящото производство С. Ф ЕООД не е направило искане по разноските, поради което такива не следва да му се присъждат.
Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение, РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1704/18. 10. 2017 г. на Административен съд - Пловдив, постановено по адм. дело № 1225/2017 г., в частта, в която е отхвърлена жалбата на С. Ф ЕООД против ревизионен акт № Р-16-1401884-091-01/13. 01. 2015 г. на органи по приходите при ТД на НАП гр. П. относно установените задължения по чл. 177 ЗДДС за разликата над 2031. 80 лева и съответните лихви до пълния размер на задължението по акта от 2 460 лева за данъчен период м. 06. 2012 г. и съответните лихви, за разликата над 4 522. 20 лева и съответните лихви до 5 000 лева за данъчен период м. 07. 2012 г. и съответните лихви, както и в частта на присъдените в полза на администрацията разноски за сумата над 5 311. 23 лева и вместо него постановява:
ОТМЕНЯ ревизионен акт № Р-16-1401884-091-01/13. 01. 2015 г. на органи по приходите при ТД на НАП гр. П. в частта, в която на С. Ф ЕООД са установени задължения по чл. 177 ЗДДС за разликата над 2031. 80 лева до пълния размер на задължението от 2 460 лева за данъчен период м. 06. 2012 г. и съответните лихви и за разликата над 4 522. 20 лева до пълния размер на задълженията от 5 000 лева за данъчен период м. 07. 2012 г. и съответните лихви.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част.
ОСЪЖДА дирекция Обжалване и данъчно - осигурителна практика, град Пловдив при ЦУ на НАП да заплати на С. Ф ЕООД, гр. П. сумата 43. 48 лева разноски за първата инстанция.
ОСЪЖДА С. Ф ЕООД, гр. П. да заплати на дирекция Обжалване и данъчно - осигурителна практика, град Пловдив при ЦУ на НАП сумата 2 655. 61 лева разноски за касационната инстанция.
Решението е окончателно.