Производството е по чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 211 от ЗМВР.
Образувано е по жалба на Х.П, разузнавач VІ степен в 04 група „Криминална полиция“ – Надежда на сектор „Противодействие на криминалната престъпност“ към Второ районно управление при СДВР, против заповед № 8121 К-214 от 18. 01. 2017 г. на министъра на вътрешните работи, с която й е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното й правоотношение от датата на връчване на заповедта.
В жалбата се мотивират съображения за необоснованост и незаконосъобразност на оспорвания административен акт поради допуснати съществени нарушения в хода на административното производство, както на процесуалните правила, така и на материалния закон. По същество се твърди, че не е извършила описаните нарушения на служебната дисциплина, а дори да е допуснала нарушение, то не е от категорията „тежки“ дисциплинарни нарушения, налагащи налагане на най-тежкото от предвидените в закона дисциплинарни наказания. Твърди още, че не е преценена правилно професионалната й биография, цялостното й поведение като държавен служител от системата на МВР, смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства. Твърди, че е нарушена и целта на закона. Моли за отмяна на обжалваната заповед. Претендира направените съдебни разноски в производството по делото, за които представя списък по реда на чл. 80 ГПК вр. чл. 144 АПК.
Ответната страна – Министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Подробни съображения излага в писмените си бележки. Твърди, че нарушението е доказано. Иска съда да потвърди обжалваната заповед.
Съдът, като взе предвид, че жалбата е депозирана в срока по чл. 149, ал. 1 АПК и от страна, за която административният акт е неблагоприятен намира, че същата е процесуално допустима.
Въз основа на съдържанието на обжалвания административен акт, събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
Със заповед № 8121 К-3018 от 05. 08. 2016 г. (л. 93), изменена...