Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Б. Т. Ф“ЕООД срещу решение №.262835/5. 05. 21 по г. д.№.15371/18 на Софийски градски съд, ГО, II В състав – с което, след отмяна на решение от 21. 08. 18 по г. д.№.57408/17 на СРС, 45с., предявеният от касатора иск с правно основание чл. 92 ЗЗД за заплащане на 12000лв. неустойка по чл. 9 от договор за проектиране и строителство от 28. 03. 17 е отхвърлен като неоснователен. Излагат се оплаквания за материална и процесуална незаконосъобразност и необоснованост. Моли се за отмяна на решението и уважаване на иска ведно с присъждане на разноски или връщане на делото за ново разглеждане.

Ответната страна Р. И. Ц. оспорва жалбата; претендира разноски.

С определение №.524/09. 06. 2022г. е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК във връзка с въпроса относно служебната проверка за нищожност на сделките поради наличие на неравноправна клауза предвид проверка съобразяване на постановките на ТР 1/20 на ОСГТК.

В отговор на поставения въпрос, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, Върховният касационен съд намира следното:

Съгласно ТР 1/20 от 27. 04. 22 на ОСГТК на ВКС съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства. Констатацията на съда за нищожност на правна сделка, която е от значение за решаването на спора, е произнасяне по преюдициален въпрос в мотивите на съдебното решение. За да бъде спазен принципът на състезателното начало, страните следва да са информирани преди устните състезания, че съдът ще разгледа въпроса за нищожността и може да не зачете правните последици на нищожната сделка или на нейни отделни клаузи, както и да имат възможност да изразят становище по този въпрос и евентуално да посочат доказателства.

С обжалваното решение е прието, че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение по сключения договор за изработка; ответницата не е платила дължимото възнаграждение в договорения срок; дружеството е отправило изявление, че ще счита договора за развален, ако не постъпи плащане в едноседмичен срок от поканата, като с изтичането му договорът е бил прекратен. При това положение е обсъден въпроса дали поведението на възложителя съставлява годно основание по смисъла на чл. 9 от договора за поставяне в действие на предвидената неустоечна клауза. Въззивната инстанция е намерила, че същата е нищожна поради противоречие с добрите нрави и доколкото съставлява неравноправна клауза, като се е позовала на задължението си да следи за неравноправни клаузи, съдържащи се в договор, сключен с потребител по чл. 7 ал. 3 ГПК, какъвто е процесния. Обсъждането на неравноправната клауза, обаче, е направено без страните да са били информирани преди устните състезания, че съдът ще разгледа въпроса за нищожността и може да не зачете правните последици на нищожната сделка или на нейни отделни клаузи, и без да са имали възможност да изразят становище по този въпрос и евентуално да посочат доказателства. При това положение е налице процедиране в отклонение от приетото в отговора на правния въпрос и ТР 1/20 от 27. 04. 22 на ОСГТК на ВКС. Предвид изложеното и с оглед постановките на тълкувателното решение въззивното решение следва да бъде отменено, а делото – върнато на въззивната инстанция за произнасяне по нищожността на сочената неравноправна клауза след като съдът информира страните преди устните състезания, че ще разгледа въпроса за нищожността и може да не зачете правните последици на нищожната сделка или на нейни отделни клаузи, и им даде възможност да изразят становище по този въпрос и евентуално да посочат доказателства. Същевременно, доколкото въззивната инстанция, произнасяйки се по възражението за нищожност поради противоречие с добрите нрави, не е обсъдила посочените в касационната жалба възражения и доказателства, релевирани във връзка с въззивната жалба на Р.Ц. и съдържащи се в отговора на същата /относно размера на неустойката предвид нетната печалба, която дружеството би реализирало, и за необходимостта от комплексна преценка на съдържанието на оспорената клауза ведно с отчитане и на други фактори и възможността длъжникът сам да ограничи размера на неизпълнението/, при новото гледане те трябва да бъдат обсъдени наред с останалите доводи, възражения и доказателства, които са били отчетени при първото гледане на делото от въззивната инстанция.

С оглед разпоредбата на чл. 294 ал. 2 ГПК настоящият съдебен състав не следва да се произнася по искания за присъждане на разноски.

Мотивиран от горното и на основание чл. 281 т. 3 ГПК и чл. 293 ал. 3 ГПК, Върховният касационен съд на Р. Б, състав на Трето гражданско отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение №.262835/5. 05. 21 по г. д.№.15371/18 на Софийски градски съд, ГО, II В състав.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: