Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на М. Г. А. против определение № 234 от 26. 10. 2016 г. по гр. д. № 43547/2016 г. на ВКС, I г. о., с което е оставена без разглеждане подадената от същата молба за отмяна, на осн. чл. 303, ал. 1 ГПК, на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 29. 04. 2014 г. по ч. гр. д. № 22048/2014 г. на СРС, 77 с-в, на разпореждане от 23. 07. 2014 г. за незачитане на подадено възражение по чл. 414 ГПК и на разпореждане за издаване на изпълнителен лист от 3. 09. 2014 г, постановени по същото дело. Поддържа се незаконосъобразност на определението предвид обстоятелството, че с оглед процесуалната недееспособност на молителката, това е единствено възможният процесуален ред за търсене на защита. Иска се отмяна на обжалвания акт и разглеждане на молбата по същество.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени данните по делото, прие следното:

Частната жалба е подадена в срок, от лице имащо право на жалба, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, съответства на изискванията на чл. 275, ал. 2 ГПК и е допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

С обжалваното определение състав на Върховния касационен съд е оставил без разглеждане подадената от М. Г. А. молба за отмяна, на осн. чл. 303 ГПК, на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 29. 04. 2014 г., на разпореждане от 23. 07. 2014 г. за незачитане на подадено възражение по чл. 414 ГПК и на разпореждане за издаване на изпълнителен лист от 3. 09. 2014 г, и трите акта постановени по ч. гр. д. № 22048/2014 г. на СРС, 77 с-в. В мотивите към определението е прието, че заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК не е издадена в исково производство, с нея не се разрешава материалноправен спор и редът за защита срещу нея е уреден в чл. 414 ГПК. Относно двете разпореждания е прието, че не разрешават със сила на пресъдено нещо материалноправен спор, а срещу издадения изпълнителен лист молителката е могла да се защити чрез подаване на жалба по чл. 407 ГПК. Прието е, че изложените в молбата за отмяна житейски съображения не могат да обосноват извод за допустимост на отмяната.

Определението е законосъобразно.

Според разясненията, дадени с ППВС № 2/1977 г., т. 2, на отмяна по реда на извънинстанционното производство по чл. 303 и сл. ГПК подлежат само тези съдебни актове, които разрешават материалноправен спор със сила на пресъдено нещо, по които спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани и срещу които не е предвиден друг ред за защита (напр. необжалваемите и ползващи се със сила на пресъдено нещо решения, прекратителните определения при отказ от иск, съдебните актове, които, поради даденото с тях разрешение на материалноправни въпроси, са приравнени по правни последици на влезли в сила решения и за които законът не предвижда защита по друг ред и др.). Заповедите за изпълнение по чл. 410 ГПК не са сред посочената категория съдебни актове. Те са постановени в заповедното производство, съставляващо част от изпълнителното, не разрешават материалноправен спор по същество, а процесуалният закон предвижда друг ред за защита на длъжника – чрез подаване на възражение по чл. 414 ГПК пред заповедния съд, чрез подаване на възражение по чл. 423 ГПК пред въззивния съд, ако длъжникът е бил лишен от възможността да оспори вземането по реда на чл. 414 ГПК, чрез предявяване на иск за оспорване на вземането по чл. 424, ал. 1 ГПК, когато се намерят новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни на длъжника до изтичането на срока за подаване на възражението или с които не е могъл да се снабди в същия срок.

По аналогични съображения не попадат в обхвата на актовете, подлежащи на отмяна по реда на извънинстанционното производство, и разпорежданията за издаване на изпълнителен лист, както и тези, съдържащи преценка дали подаденото от длъжника в срока по чл. 414 ГПК писмено изявление представлява възражение срещу вземането на кредитора и следва ли да се прилага чл. 415 ГПК. Тези актове не разрешават материалноправен спор по същество, не се ползват със сила на пресъдено нещо, нито се приравняват по правни последици на влезли в сила решения.

Неоснователен е съдържащият се в частната жалба довод за допустимост на производството по чл. 303 ГПК, тъй като молителката страда от психично заболяване и е процесуално недееспособна. Оплакванията, свързани с недопустимост на заповедното производство и невалидност на извършените от и спрямо молителката-длъжник процесуални действия, както и за нарушено право на участие в процеса биха били от значение само в случай, че молбата по чл. 303 ГПК е подадена срещу подлежащ на отмяна акт и образуваното по нея производство е допустимо. Независимо от горното, за яснота следва да се посочи, че наличието на психично заболяване не лишава лицето от дееспособност. До поставянето му под пълно или ограничено запрещение, същото се счита за напълно дееспособно и може лично да извършва валидни процесуални действия.

Като е приел, че молбата по чл. 303 ГПК е подадена срещу неподлежащи на отмяна по реда на извънинстанционното производство съдебни актове, съставът на ВКС е постановил законосъобразен акт, който следва да бъде потвърден.

По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 234 от 26. 10. 2016 г. по гр. д. № 43547/2016 г. на ВКС, I г. о., с което е оставена без разглеждане подадената от М. Г. А. молба за отмяна, на осн. чл. 303 ГПК, на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 29. 04. 2014 г., на разпореждане от 23. 07. 2014 г. за незачитане на подадено възражение по чл. 414 ГПК и на разпореждане за издаване на изпълнителен лист от 3. 09. 2014 г, и трите акта постановени по ч. гр. д. № 22048/2014 г. на СРС, 77 с-в.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: