Р Е Ш Е Н И Е

№ 22

София, 04 април 2017 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и седми януари две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАЯ ЦОНЕВА

КРАСИМИРА МЕДАРОВА

при секретаря Невена Пелова

и в присъствието на прокурора Антони Лаков

като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 1219/2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационното производството е образувано по жалба на подсъдимия Д. Д. Д., подадена чрез упълномощения защитник-адв.Н., срещу въззивно решение № 216 от 14. 10. 2016 г., постановено по в. н.о. х.д. № 307/2016 г. по описа на Варненския апелативен съд.

В касационната жалба се релевират всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 НПК, но са изложени аргументи само в подкрепа на твърдението за явна несправедливост на наложеното наказание. Изразява се несъгласие с наложеното на подсъдимия ефективно наказание лишаване от свобода. Сочи се, че приложението на условното осъждане не би могло да бъде обусловено от размера на престъпния резултат, който е квалифициращ признак на престъплението и съответно по-високо наказуем. Акцентира се върху обстоятелството, че подсъдимият с поведението си е доказал пълното реализиране на първите две цели на наказанието, визирани в чл. 36, ал. 1 от НК. Твърди се, че е неправилно становището, че за да се въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото е наложително подсъдимият да изтърпи ефективно наложеното му наказание. Декларативно се инвокират доводи за допуснати нарушения на материалния закон и процесуалните правила. Прави се искане за изменение на обжалвания въззивен акт в насока на намаляване на наказанието - максимум до 2 години и приложение...