Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на И. М. И. от гр. С., чрез пълномощника си адв. В., срещу решение № 794/28. 03. 2013г., постановено по адм. д. № 4329 по описа за 2012 г. на Административен съд Варна.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Моли да бъде отменено решението и по същество отменен обжалвания РА.

Ответникът по жалбата на Директора на Дирекция "ОДОП" – гр. В. не взема становище по жалбата.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е основателна.

Предмет на съдебен контрол пред първата инстанция е бил PA № 191201954/06. 08. 2012г . , издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с Решение № 701/29. 10. 2012г. на Д. Д. „ОУИ" - Варна, с който на И. М. И. са определени данъчни задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ за 2006г. и чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007г., 2009г. и 2010г. общо в размер на 7958. 89лв. и лихви за забава в размер на 1965. 92лв.

За да постанови обжалваното решение на първо място съдът е приел, че РА е издаден в хода на надлежно възложена данъчна ревизия, при извършването на която не са допуснати съществени нарушения на процедурните правила визирани в ДОПК.

От фактическа страна за установено съдът е приел, че в хода на ревизията е установено, че Иванов е подал ГДД по чл. 41 от ЗОДФЛ за 2006г. и по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2007г., а за 2009г. и 2010г. не е подавана декларация. В хода на ревизията от жалбоподателя са представени декларации и копия на ГДД за 2006г. и 2007г.За установено съдът е приел, че жалбоподателят е съдружник в „Манекс" ООД и „Манекс агро" ООД, като придобиването на дяловете е през 2001г. и 2003г. Установено е, че през 2006г. и 2007г. ревизираното лице е получил доходи за извършване на услуги с личен труд в размер на 3434. 40лв. по РКО № 13/31. 12. 2006г. и в размер на 3441лв. по РКО № 13/31. 12. 2007г., издадени от „Манекс" ООД. През ревизираният период И. И. няма извършени разходи във връзка с излизания в чужбина, няма регистрирани и отрегистрирани МПС, няма установени покупко-продажби на недвижими имоти. Извършен е анализ на получената разпечатка от „Райфайзен банк" ЕАД за внесените от лицето суми по депозитна сметка, за чиито произход не е дало обяснения. В изготвения паричен поток са включени внесените суми по депозитната сметка в банката, както и сумата 1770лв., която е изтеглена от банкова сметка в „У. Б." АД.

Въз основа на констатираните факти и обстоятелства съдът е възприел като правилно изводите на органа по приходите, че са налице обстоятелства по чл. 122 ал. 1 т. 2 от ДОПК - данни за укрити доходи или приходи и по т. 7 - декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. Приел е, че органът по приходите е извършил анализ на всички относими обстоятелства, съгласно чл. 122, ал. 2 от ДОПК.

При така установеното съдът се е позовал на презумпцията за вярност на фактическите констатации в РА визирана в разпоредбата на чл. 124 ал. 2 от ДОПК и е приел, че жалбоподателят не е ангажирал при условията на пълно и насрещно доказване твърдяните от него факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта. Наличието на предпоставките на чл. 122 ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК съдът е приел, че са правилно установени, предвид направената от органът по приходите съпоставка и установеното несъответствие между сумите, които са необходими на жалбоподателя за издръжка и тези, за които същия е доказал получени приходи. От заключението на вещото лице, съдът е приел за установено, че до момента на изготвяне на заключението на вещото лице не са представени данни за получени доходи от И. И. и съпругата му за периода 2004г. - 2005г., поради което експертизата е приела, че към 01. 01. 2006г. жалбоподателят и съпругата му са разполагали с 0. 00лв. От таблица 11 към заключението е видно, че към 31. 12. 2009г. за семейството на жалбоподателя възниква отрицателно крайно салдо / недостиг на парични средства/ в размер на 6 761. 64лв., а към 31. 12. 2010г. е налице недостиг на парични средства в размер на 7 925. 39лв. В частта, с която са преизчислени данъчните задължения на жалбоподателя, съдът е приел, че експертизата би била от значение при евентуално уважаване на жалбата.

Решението е неправилно като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Съдът не е изложил доводи, каква фактическа обстановка приема за установена и въз основа на кои факти. Мотивите на съдебния акт повтарят приетото в хода на ревизията, въз основа на констатациите на органа по приходите, като не може да се установи, какво е приел съда за установено и въз основа на кои доказателства.

Основателни са доводите в жалбата за липса на обсъждане от съда на приетите по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Липсват мотиви какви суми жалбоподателят е твърдял, че са му предоставени в заем, от кои лица и защо съдът е приел, че същите не са реално получени. Липсват доводи изложени от решаващия съд досежно приетият по делото Протокол на общо събрание на „Манекс агро" ООД от 06. 01. 2006г. и взето решение на съдружниците за разпределение на натрупана печалба от 2004 и 2005г. и представените във връзка с това решение РКО № 9 и №10 за изплатени суми. Това обстоятелството е отразено и в приетата по делото експертиза на л. 7 в отговора на въпрос 3, но също не е посочено защо посочените суми не са взети предвид в частта на приходите за 2006г.

Тези доказателства са относими към правния спор, а именно налице ли са предпоставките на чл. 122 ал. 1 от ДОПК, поради което поради необсъждането им от съда се създава вероятност фактите да са се осъществили по различен от приетия от съда начин. Настоящата инстанция не може да установява нови факти, а поради липса на установени от АС, не може да бъде осъществен и контрол за тяхното правилно установяване и прилагане към относимите материалноправни норми.

Не на последно място съдът не е изложил доводи досежно законосъобразността на РА, в частта относно начина на определяне на облагаемата основа. Съгласно чл. 50 от ЗДДФЛ и чл. 35 от ЗОДФЛ отм. основата за облагане доходите на физическите лица е годишна, а не помечесечна, както е определена от органа по приходите.

С оглед на изложеното решението като неправилно следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. При новото разглеждане на делото следва да бъдат обсъдени всички събрани по делото доказателства поотделно и в съвкупност и въз основа на анализа им да бъдат установени релавантните за спора факти. Следва да бъде обсъдено заключението на вещото лице ведно с останалите доказателства по делото и да бъдат изложени доводи за наличие на предпоставките по чл. 122 ал. 1 от ДОПК, респективно за начина на определяне на годишната данъчна основа за облагане по ЗОДФЛ и ЗДДФЛ.

Претенция за присъждане на разноски следва да бъде разгледана от АС при новото разглеждане на спора, съгласно разпоредбата на чл. 226, ал. 3 от АПК.

Предвид на изложеното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение, РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 794/28. 03. 2013г., постановено по адм. д. № 4329 по описа за 2012 г. на Административен съд Варна.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Е. М. секретар: ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Д. П./п/ В. П.

Е.М.