Производството е по чл. 290 – чл. 293 ГПК.

С Определение № 150 от 12. 04. 2022 г., постановено по настоящото дело по реда на чл. 288 ГПК, е допуснато касационно обжалване на въззивно Решение № 260433 от 24. 03. 2021 г., постановено по в. гр. д.№ 2814/2020 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, ГО, Х състав при условията на чл. 280, ал. 2, хипотеза 2 ГПК - за да се провери неговата допустимост.

В касационната жалба, подадена от Държавата чрез Министъра на транспорта и съобщенията, представляван от държавен експерт И. Г., се поддържа, че въззивното решение е неправилно по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Акцентира, че представителството на Държавата по делата за имоти, представляващи държавна собственост, се осъществява от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, предвид което производството следва да бъде прекратено по отношение на Министъра на транспорта и съобщенията като представляващ Държавата.

В касационната жалба, подадена от ДП „Национална компания „Железопътна инфраструктура” чрез главен юрисконсулт Е. С. се поддържа, че въззивното решение е неправилно с искане да бъде отменено, като се постанови отхвърляне на предявения иск.

Ответницата по касация В. К. А. е подала отговори чрез адвокат Н. А. от АК – Пловдив, с които оспорва жалбите. С писмени бележки вх.№ 507974 от 05. 10. 2022 г. поддържа становище, че собствеността върху имот с № 3 по делбата от 1974 г. никога те е отнемана от наследодателя й К. Ш., а доколкото и понастоящем този имот не е нанесен в кадастралната карта, то несъмнено е налице непълнота на кадастралната карта. Предвид отсъствието на графично приложение към СТЕ, което да показва как процесният имот би се ситуирал в границите на заснетия ПИ № ***, както и обективната трудност за ищцата да направи индивидуализацията на имота по-конкретна, при констатация за нередовност на исковата молба ще следва делото да бъде върнато на въззивния съд, като се изслуша допълнителна експертиза, чиято графична част, прецизно посочваща ситуирането на имота, да бъде неразделна част от постановеното решение. Претендира разноски за защитата пред ВКС.

Ответникът по касация Държавата чрез Министъра на регионалното развитие и благоустройството, представляван по пълномощие от Областен управител на област Пловдив, не е подал отговор.

Състав на ВКС, Второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания за отмяна и в правомощията си по чл. 290 и чл. 293 ГПК, намира следното:

С обжалваното решение, в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК, Окръжен съд – Пловдив е потвърдил Решение № 1117 от 09. 04. 2020 г., постановено по гр. д.№ 16471/2017 г. на Районен съд – Пловдив, с което е признато за установено по отношение на Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройство чрез Областен управител – Пловдив и представлявана от Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, че В. К. А. притежава правото на собственост въз основа на наследствено правоприемство и покупко-продажба на имот, заснет с пл.№ * по кадастралния план на [населено място], одобрен със заповед № 232/1988 г., описан в дял ІІІ по скицата на вещото лице по гр. д.№ 6048/1974 г. на РС – Пловдив с площ от 833 кв. м., който към настоящият момент представлява част от поземлен имот с идентификатор № *** с площ от 5 240 кв. м. по действаща КК и КР на [населено място], [община], ведно с построената в този имот жилищна сграда съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза на вещото лице - геодезист Б. Г. (л. 247-259 от делото), която експертиза е обявена за неразделна част от решението в нейната цялост. Посочено е, че решението е постановено с участието на трето лице – помагач ДП „Национална компания Железопътна инфраструктура”.

Прочитът както на диспозитива, така и на мотивите на атакуваното решение не дава отговор на въпроса къде в рамките на поземления имот с идентификатор № *** с площ от 5 240 кв. м., нанесен по действащата понастоящем кадастрална карта, е ситуиран признатият за собствен на В. К. А. имот с площ от 833 кв. м. Отговор на този въпрос не се съдържа и в обявената за неразделна част от решението в нейната цялост съдебно-техническа експертиза на вещото лице Б. Г. - нито в текстовата част, нито в някое от графичните й приложения. В изследванията си експертът е стигнал до констатациите, че в КВС на [населено място] са нанесени съседен на процесния имот в западна посока (№ * *), както и съседен на последния също в западна посока имот (№ * *), които констатации е онагледил на приложения №№ 6 и 6. 1. Посочено е, че претендираният от ищцата ПИ с кадастрален № * по КП на [населено място] от 1988 г. не е нанесен в КВС от 2011 г., но е показано как би се ситуирал върху имота с № * * с площ 146 630 кв. (приложение № 6. 1.). Направена е и констатация, че претендираният от ищцата имот не е нанесен и в действащите КККР за територията на имоти на ДП „НКЖИ”, а е част от имот с идентификатор № *** с площ от 5 240 кв. м. Експертът не е изготвил приложение, на което да е показано как процесният имот би се ситуирал върху ПИ № ***.

Самата искова молба обективира твърдения, че претендираният от ищцата терен с площ 833 кв. м. е част от заснет в картата на възстановената собственост на землището на [населено място] имот с № * * с площ от 146 630 кв., респ. – намира се в западната част на заснетия в кадастралната карта по трасето на ж. п. линията София – Пловдив (одобрена със заповед на ИД на АГКК от 2013 г.) имот с идентификатор № *** с площ от 5 240 кв. м. След дадени указания, по делото е постъпила скица на ПИ № **** (л. 44 от делото на РС), видно от която неговата западна част има клиновидна форма, без данни за съществуващи постройки върху нея. Както преди, така и след постъпването на скицата по делото, от ищцовата страна не са изисквани, респ. – не са заявени твърдения (включително посредством макар и окомерно изчертаване върху копие от скицата на ПИ № ***) как точно се разполага претендираният от нея имот с площ 833 кв. м. върху територията на ПИ № *** с площ от 5 240 кв. м.

Изложеното мотивира извод, че първата и въззивната инстанции са се произнесли по нередовна искова молба, с която е предявен установителен иск за собственост.

Съгласно разпоредбите на чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК исковата молба трябва да съдържа индивидуализация на спорния предмет чрез посочване на основанието на иска (фактите, от които се твърди, че произтича претендираното с исковата молба право) и петитума (в какво се състои претендираното право и вида на търсената защита). При непосочване на обстоятелствата, на които се основава претенцията, или при неясното им или непълно посочване, както и при неконкретизиран петитум, исковата молба е нередовна, тъй като не e възможно да се индивидуализира спорния предмет.

С т. 4 от ТР № 8 от 23. 02. 2016 г. по тълк. д.№ 8/2014 г. на ВКС, ОСГК бе разяснено, че е възможно искът за собственост, който включва и твърдения за допуснати непълноти или грешки в кадастралната карта, да може да се предяви самостоятелно и без да е проведен иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР. Ако в производството по иск за собственост се констатира непълнота или грешка в кадастралната карта, те следва да се съобразят при произнасянето на съда, въпреки че претендираният от ищеца обект представлява по плана реална част от имот на ответника, като се извърши преценка дали кадастралната карта отразява вярно границите на имота. При уважен иск за собственост на недвижим имот, в диспозитива на съдебния акт следва да се установи правото на собственост, а когато правният интерес за предявяване на иска произтича от допусната в кадастралната карта непълнота или грешка - да се посочи и в какво се състои същата. Произнасянето по този въпрос с диспозитива на съдебния акт е подчертано и в т. 5 от ТР по тълк. д.№ 8/2014 г., аргументирано с разбирането, че искът по чл. 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР /първоначална редакция/, нов чл. 54, ал. 2 ЗКИР, се поглъща от иска за собственост.

Съобразявайки посочената задължителна практика, настоящият състав на съда приема, че в хипотези на спорове за собственост относно имоти, които не са заснети в одобрената кадастрална карта за съответната територия, предметът на спора е по-широк, като обхваща и проблема за евентуалното наличие на непълнота в кадастралната карта (по смисъла на т. 1 от ТР по тълк. д.№ 8/2014 г.). Това налага при съмнение съдът да изисква уточняване на ищцовата претенция при условията на чл. 129 ГПК във връзка с чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК в смисъл поддържа ли се твърдение за съществуването и заявено ли е искане за установяването на грешка или непълнота - като предпоставки за изследване на този въпрос в съответствие с разясненията по т. 4 от ТР по тълк. д.№ 8/2014 г., ОСГК, както и за произнасяне в диспозитива на решението. В подобни хипотези, решението, постановено при предявена искова молба, която не съдържа изрични твърдения и искане по смисъла на чл. 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР /първоначална редакция/, нов чл. 54, ал. 2 ЗКИР, съставлява произнасяне по нередовна искова молба.

Наличието на нередовност в разглеждания случай се признава с писмените бележки вх.№ 507974 от 05. 10. 2022 г., съгласно които ищцата поддържа твърдение за непълнота в кадастралната карта. Съобразявайки разясненията по т. 4 от ТР № 1 от 17. 07. 2001 г. на ВКС, ОСГК (съобразно които, когато нередовности на исковата молба в хипотезите на чл. 98, ал. 1, б. „г“ и „д“ ГПК отм., чийто аналог са разпоредбите на чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК, за първи път се констатират пред касационния съд, ВКС обезсилва решението на въззивния съд и връща делото на този съд за уточняване основанието или петитума на иска), съставът на ВКС приема, че изявление, насочено към отстраняване на нередовност на исковата молба, дори да внася пълна яснота в предмета на делото, не може да породи последицата по чл. 129, ал. 5 ГПК, когато не е направено пред инстанция по съществото на спора.

В настоящия случай нередовностите от гледна точка изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК се изразяват в следното:

На първо място, изложението в обстоятелствената част съдържа твърдение за обстоятелства, подлежащи на квалифициране като непълнота в кадастралната карта по смисъла на § 1, т. 16 ЗКИР и т. 1 от ТР по тълк. д.№ 8/2014 г. на ОСГК, но в петитума отсъства искане за отстраняване на несъответствието. В този смисъл е налице несъгласуваност между обстоятелствената част и петитума, която не е констатирана и не е отстранена в производството пред инстанциите по съществото на спора.

Наред с това, когато предмет на делото е правото на собственост или друго вещно право върху недвижим имот, ищецът трябва да посочи всички негови актуални индивидуализиращи белези – вид, местонахождение, граници, площ, номер по действащ кадастрален, регулационен или друг вид план, а когато за населеното място има влязла в сила кадастрална карта – идентификатора на имота. Когато имотът не е нанесен в действащата кадастрална карта, към исковата молба следва да бъде представена комбинирана скица, която да илюстрира местоположението на спрямо картата, като (предвид възможността за прецизно индивидуализиране посредством експертно заключение, изслушано впоследствие - в хода на процеса) допустимо се явява исковата претенция да бъде онагледена посредством окомерно изчертаване върху копие от скицата на нанесен в картата имот. Само тогава има яснота по предмета на делото и съдът може да се произнесе по предявения иск. В случай, че местонахождението на спорния имот не е определено по този начин, исковата молба е нередовна и съдът е длъжен да я остави без движение със съответните указания.

Когато първоинстанционният съд не е изпълнил своето задължение да приложи чл. 129, ал. 2 ГПК и постанови решение по нередовна искова молба, въззивният съд е длъжен да остави исковата молба без движение, да даде указания и само ако те бъдат изпълнени, да разгледа спора по същество. Неизпълнението на това изискване води до недопустимост на въззивното решение, а това налага касационната инстанция да упражни правомощията си по чл. 293, ал. 4 вр. чл. 270, ал. 3 ГПК.

С оглед изложеното, въззивното решение следва да бъде обезсилено, а делото - да се върне за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд – Пловдив, който да упражни правомощието по чл. 129, ал. 2 ГПК в изпълнение на направеното по-горе тълкуване по приложението на чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК. Следва да се подчертае, че отстраняването на дефектите на исковата молба посредством релевирането на твърдения и искане, попадащи в приложното поле на чл. 54, ал. 2 ЗКИР, в случая не биха съставлявали недопустимо изменение на иска или предявяване на нов иск пред втората инстанция, доколкото в хипотези от вида на разглежданата искът по чл. 54, ал. 2 ЗКИР се поглъща от иска за собственост.

При евентуално заявено от ищцовата страна уточнение на петитума с искане за отстраняване на непълнота в кадастралната карта, въззивният съд ще следва да допусне изслушването на експертиза, изготвена от вещо лице, правоспособно по кадастър, което да изработи комбинирана скица с координати на граничните точки съобразно чл. 54, ал. 2, изр. 2 ЗКИР, необходимостта от каквато произтича от обстоятелството, че процесният имот изобщо не е нанесен в кадастралната карта или в действащ регулационен план. При преценка за основателност на претенцията, диспозитивът на съдебното решение ще следва да отрази индивидуализацията не само по исковата молба, но и към момента на произнасяне на съда – съобразно установеното от доказателствата по делото и онагледено на изготвена скица към експертното заключение, приподписана от съдебния състав. Следва да се подчертае, че е недопустимо съдебното решение да препраща към други части на прието по делото експертно заключение, доколкото подобно препращане поставя под въпрос съдържанието и начина на формиране на решаващата правораздавателна воля.

По оплакването за нарушение на чл. 31, ал. 2 ГПК, заявено с касационната жалба на Министъра на транспорта и съобщенията, съставът на ВКС намира следното:

Съгласно практиката на ВКС (Решение № 181 от 14. 06. 2012 г. по гр. д.№ 96/2012 г. на ВКС, ІІ г. о.), когато е налице спор за собственост с държавата, същата взема участие в съдопроизводствените действия чрез съответен неин орган, определен за процесуално представител съобразно процесуалните правила в зависимост от предмета на делото. Независимо кой държавен орган е предизвикал правния спор, пред съда държавата се представлява поначало от министъра на финансите (чл. 31, ал. 1 ГПК), а при спор за недвижими имоти - държавна собственост представителството се осъществява от министъра на регионалното развитие и благоустройството (чл. 31, ал. 2 ГПК). Съгласно чл. 32, т. 4 ГПК, областен управител може да представлява държавата, ако е упълномощен от надлежния орган по чл. 31 ГПК. Процесуалният закон не предвижда възможност държавата да бъде представлявана от други нейни органи – наред или вместо посочените в чл. 31, ал. 1 и ал. 2, респ. чл. 32, т. 4 ГПК.

Изложеното мотивира извод, че Министърът на транспорта и съобщенията е привлечен към участие в настоящото производство в нарушение на процесуалните правила. Същият няма качеството нито на надлежен процесуален представител на надлежната страна – Държавата, нито е процесуален субституент на Държавата (каквото качество би могъл да има субекта, на когото е предоставено управлението на имота, в случая – участващото като трето лице помагач на ответника ДП „Национална компания „Железопътна инфраструктура”). При липсата на предпоставки за допускането му до участие в процеса, производството следва да бъде прекратено по отношение на Министъра на транспорта и съобщенията.

По разпределянето на отговорността за разноските, включително за защитата пред ВКС, следва да се произнесе новият състав на въззивния съд съгласно чл. 294, ал. 2 ГПК.

По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 4 ГПК, състав на ВКС, Второ отделение на Гражданската колегия

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА въззивно Решение № 260433 от 24. 03. 2021 г., постановено по в. гр. д.№ 2814/2020 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, ГО, Х състав.

ПРЕКРАТЯВА производството по отношение на Министъра на транспорта и съобщенията, конституиран в производството в качеството на представляващ ответника по иска Държавата.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: