Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на осми декември в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Т. Т. ЧЛЕНОВЕ:РОСЕН ВА. Б. при секретар М. С. и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдиятаХ. Б. по адм. дело № 7081/2021

Производството е по реда на чл. 145 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс във връзка с чл. 36 от Закона за съдебната власт .

Образувано е по жалба на Р. И. В., младши съдия в Окръжен съд - Пазарджик, срещу решение на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС) по т. 20.22 и т.20.23 от протокол № 24 от заседанието на СК на ВСС, проведено на 22.06.2021г., с което на основание чл. 160, във връзка с чл. 243 от ЗСВ жалбоподателката (тогава младши съдия) е назначена на длъжността съдия в Районен съд Велинград, а не според молбата й, в Районен съд - Пещера, както и по отношение на назначения на длъжност „съдия“ в Районен съд-Пещера, младши съдия/ към този момент/ М. Р. Ц.. Жалбоподателката твърди, че обжалваните решения са незаконосъобразни, неправилни, необосновани и постановени при съществено нарушение на административнопроизводствени правила. Излага съображения, че липсват изложени мотиви в решението да не бъде назначена в Районен съд - Пещера. Счита, че при наличие на две свободни бройки в Районен съд Пещера незаконосъобразно е теглен жребий между младши съдиите Каменова и Василева, заявили желанието си за този съд. Преценката да се извърши жребий била неаргументирана от СК на ВСС. При вземане на решенията за назначаването и като съдия в Районен съд Велинград, а на М. Ц. в Районен съд Пещера не били обсъдени показателите им, житейските обстоятелства. Не бил приложен равнопоставено социалния подход при назначаването. По отношение назначението на младши съдия Цветанов, намира, че е налице грубо нарушение на критериите за подбор съгласно чл.243, ал.1 от ЗСВ при наличие на свободно място в района на Окръжен съд Хасково, в който той е младши съдия. С назначаването на младши съдия Цветанов се стигало до подмяна на класирането от проведения конкурс за младши съдии през 2018г. Моли оспорените решения на СК на ВСС да бъдат отменени и преписката да се върне на СК на ВСС за ново произнасяне.

Ответникът – Съдийска колегия на Висшия съдебен съвет, действащ чрез процесуалния представител юрисконсулт Генадиева, моли жалбата да бъде оставена без разглеждане поради липса на правен интерес на жалбоподателя по т.20.22 от процесното решение и алтернативно отхвърлена като неоснователна в тази част и по т.20.23, като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересована страна - М. Ц., чрез процесуален представител адв. И. оспорва жалбата като неоснователна. Моли да бъде отхвърлена.

Върховният административен съд, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, прие за установено следното:

Жалбата е допустима като подадена в срока по чл. 36, ал. 1 от ЗСВ срещу подлежащ на съдебен контрол индивидуален административен акт от лице с правен интерес от оспорването. Процесното решение на СК на ВСС по т.20.22 е взето по отношение на жалбоподателката, което обосновава правният й интерес по смисъла на чл. 36, ал. 1, изр. 1 от ЗСВ от търсената съдебна защита, като директно рефлектира в правната й сфера и засяга нейните права и законни интереси.

Разгледана по същество, жалбата в едната си част е неоснователна, а в другата част е недопустима.

От доказателствата по делото е видно, че Р. В., тогава младши съдия в Окръжен съд Пазарджик, с изтичащ на 01.07.2021 г. двугодишен срок по чл. 240, ал. 1 от ЗСВ на заемане на тази длъжност, е депозирала становище до КАК към СК на ВСС, в което е посочила, че е с постоянен адрес в [населено място], където живее съпругът и малолетното дете. Съпругът и също често пътува и желае да бъде назначена в съдебния район на Окръжен съд Пазарджик, в Районен съд възможно най-близко до [населено място], като РС Панагюрище, РС Пещера или РС Велинград. В преписката е приложено и писмо изпратено от жалбоподателката по електронната поща на КАК при СК на ВСС от 21.06.2021г., в което е заявено желание за назначаване на длъжност „съдия“ в РС-Пловдив, а при неудоволетворяване на молбата и, алтернативно да бъде назначена на длъжността „съдия“ в РС-Пещера.

На 21.06.2021 г. Комисията по атестирането и конкурсите (КАК) при СК на ВСС е заседавала в състав от 8 членове и взела решение с резултат 5 гласа „за“ и 3 гласа „против“ изборът между двете младши съдии от района на ОС Пазарджик, които едновременно са заявили желание за назначаване в РС Пещера, да се тегли жребий. Изложени са мотиви предвид липсата на желание за назначаване в РС Велинград и необходимостта от равномерно попълване на съставите на двата органа на съдебна власт, следва магистратът спечелил жребия да бъде назначен в РС Пещера, а другия в РС Велинград.

С процесното решение Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет след проведено явно гласуване с 10 гласа „за“ е взето решение за провеждане на жребий между кандидатите младши съдии Каменова и Василева, за определяне коя от тях ще отиде в РС Пещера. След проведен жребий по конвенционалния метод с урна с хартиени бюлетини, с 11 гласа „за“, младши съдия Е. К. е назначена за съдия в РС Пещера, а младши съдия Р. В. е назначена за съдия в РС Велинград., като на осн. Чл. 160 във вр. с чл.243 от ЗСВ е прието и процесното решение по т. 20.22. на СК на ВСС.

Видно от представеното по делото извлечение от пълния стенографски протокол № 24 от заседанието на СК на ВСС, проведено на 22.06.2021г., в началото на разискванията по назначаването на младши съдии на длъжността съдия в районните съдилища членът на СК на ВСС и на КАК към нея К. Ш. е разяснил предложенията на КАК за преназначаване на младшите магистрати на тези длъжности в съответните съдилища, като е изложил конкретни съображения относно съблюдаваните от комисията критерии и е посочил, че в конкретния случай е искано преместване в един и същ съд при налични свободни бройки в две съдилища, своеобразно натоварени, при което се е стигнало до предложение за провеждане на жребий между двете младши съдии. Разисквания по този въпрос не е имало.

По делото са приложени и протоколи на проведено следващо заседание на СК на ВСС от 30.06.2021г., на което е предложено преразглеждане оспореното решение относно назначаването на съдия Р. В., като са изслушани съответно магистрата, Административния ръководител на РС Велинград. Въпреки проведените разисквания, не е взето решение, което да попада в обхвата на извършваната в настоящото производство съдебна проверка. Предмет на производството по настоящото дело са решения на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС) по т. 20.22 и т.20.23 от протокол № 24 от заседанието на СК на ВСС, проведено на 22.06.2021г.

При тази фактическа обстановка по делото Върховният административен съд намира за неоснователна тезата, аргументирана от Р. В., за незаконосъобразност на процесното решение по т.20.22 на СК на ВСС.

При извършената проверка на обжалвания административен акт по реда на чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК настоящият съдебен състав констатира, че актът е издаден от материално компетентния по смисъла на чл. 30, ал. 5, т. 1 и чл. 160 от ЗСВ орган при спазване на изискванията за кворум и мнозинство на гласувалите членове на кадровия орган, в предвидената от закона форма (в това число надлежно мотивиран и съдържащ задължителните реквизити), като при издаването му не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила или противоречие с приложимите материалноправни разпоредби, водещи до неговата незаконосъобразност, а същият съответства и на целта на Закона за съдебната власт.

Съгласно чл. 240, ал. 1 от ЗСВ младшите съдии се назначават за срок от две години, като ал. 2 на същия член урежда дискреционното факултативно правомощие на Висшия съдебен съвет този срок да бъде продължен максимум с още шест месеца. След изтичане на срока по чл. 240 от ЗСВ, съгласно чл. 243, ал. 1 от ЗСВ младшият съдия се назначава на длъжност съдия в районен съд без провеждане на конкурс, а в ал. 2 на същия член е посочено, че ако в съответния район няма свободна длъжност, на лицето се предлага място в друг съдебен район.

Върховният административен съд намира жалбата за допустима и неоснователна в частта, с която се атакува решение по т. 20.22 от протокол № 24 от заседанието на СК на ВСС, проведено на 22.06.2021г., с което на основание чл. 160, във връзка с чл. 243 от ЗСВ жалбоподателката (тогава младши съдия) е назначена на длъжността съдия в Районен съд Велинград, а не според молбата й в Районен съд - Пещера и за недопустима в частта й, с която се атакува решение по т.20.23 от същия протокол относно назначения на длъжност „съдия“ в Районен съд-Пещера, младши съдия/ към този момент/ М. Р. Ц..

В случая органът по назначаването е приложил разпоредбата на по чл. 243, ал. 1 от ЗСВ, като след изтичането на срока по чл. 240 младшият съдия Василева е назначена на длъжност съдия в районен съд, без провеждане на конкурс, като разпоредбата на чл.243, ал.2 ЗСВ не е била приложима, предвид наличието на свободни бройки в съответния съдебен район, в който е била назначена за младши съдия.

След проведен конкурс за първоначално назначаване в органите на съдебната власт и успешно завършено обучение в Националния институт на правосъдието, Р. В. е назначена за младши съдия в ОС Пазарджик. Към момента на нейното преназначаване като съдия в Районен съд - Велинград, е имало три свободни съдийски длъжности в района на ОС Пазарджик, двама младши съдии посочили като желание РС Пещера. Установените факти обусловили решението на СК на ВСС да проведе жребий между двете младши съдии за едно от свободните места в РС Пещера, поради необходимостта от кадрово обезпечаване и на РС Велинград. Извършен е анализ и на натовареността на съдилищата. Провеждането на жребий е извършено след единодушно гласуване на членовете на СК на ВСС. Правилата за жребий не са регламентирани, но органът по назначаването е приел за справедлив този способ за определяне на кандидат при конкуренция на желания. В този смисъл решението на СК на ВСС за провеждане на жребий е взето по целесъобразност от административния орган и не подлежи на съдебен контрол, поради което възражението на жалбоподателката по приложение на този механизъм за определяне на кандидат е неоснователно, т. к. е част от процедурата по назначаване, която е предмет на обжалване. Изложени са подробни мотиви за преназначаване на Василева именно в РС Велинград, а не в РС Пещера според желанието й.

СК на ВСС не е обвързана от желанието на младши магистрата за назначаване в заявен съд, макар и в същия съдебен район и при наличие на няколко свободни места в съответния район. Това, че младши съдията има постоянен адрес в един съдебен район, в който живеят и близките му, и се налага да пътува, семейното му положение, както и отглеждането на малолетно дете, не е основание по закона да бъде преназначен като съдия в желания орган на съдебна власт.

От данните по делото става ясно, че с избраната от органа възможност да преназначи жалбоподателката в същия съдебен окръг, в който досега е работила (при наличие на свободни места в същия), се постига целта, за която законът го е оправомощил да издаде акта (чл. 4, ал. 2 от АПК). СК на ВСС има оперативна самостоятелност да извърши назначаването при спазване на чл.243, ал.1 от ЗСВ, след като се извърши преценка за натовареност на съответните органи на съдебна власт и необходимостта от тяхното обезпечаване с магистрати.

Възраженията на жалбоподателката за нарушаване на принципите на истинност и равенство, закрепени в чл. 6 и чл. 8 от АПК, за нееднакво прилагане на изведените от СК на ВСС критерии и за неравно третиране в сравнение с останалите младши съдии, не са с характер да обусловят извод за незаконосъобразност на взетото по отношение на нея решение. Върховният административен съд е имал възможността да отбележи и в други свои съдебни решения, че дори определена практика на административния орган да е неправилна и несъответстваща на закона, приложението на принципа по чл. 13 от АПК не може да наложи утвърждаването на тази практика от съда, особено когато се касае за сравнение с актове, за които няма данни тяхната законосъобразност да е проверена по съдебен ред.

Доводите на жалбоподателката, свързани с неудобства и трудности от семейно-битов характер при това назначаване в РС – Велинград са разбираеми от житейска гледна точка и настоящият съдебен състав е съпричастен с тях, но интересът й да бъде назначена като съдия точно в този орган на съдебна власт не е оправдан с целта на закона. В съответствие с тази цел на закона е необходимостта от кадрово обезпечаване на всички органи на съдебна власт в района на ОС Пазарджик, за което следи СК на ВСС.

В този контекст следва да се тълкуват и съображенията, изложени от К. Ш. в заседанието на СК на ВСС, проведено на 22.06.2021 г.,за необходимост от провеждане на жребий, които съображения съгласно чл. 34, ал. 3 от ЗСВ представляват мотивите на процесното решение на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет. В тази връзка оспореното решение на СК на ВСС, противно на твърдяното от жалбоподателката, е мотивирано съгласно изричната разпоредба на чл. 34, ал. 3, изр. 2 от ЗСВ, съгласно която за негови мотиви се смятат мотивите на вносителя му.

Изложеното налага извода, че процесното решение на СК на ВСС е законосъобразно и не са налице основанията по чл. 146 от АПК за отмяната му, поради което жалбата на Р. В. следва да се отхвърли като неоснователна в тази част.

Жалбата на Р. В., в частта по т.20.23 от протокол № 24 от заседанието на СК на ВСС, проведено на 22.06.2021г., с което на осн. чл.243, ал.2 от ЗСВ на длъжност „съдия“ в Районен съд-Пещера е назначен младши съдия/ към този момент/ М. Р. Ц., е недопустима поради липса на правен интерес от оспорване. В тази връзка жалбоподателката не е правно легитимирана да обжалва решение спрямо друг кандидат, тъй като това отделно решение на СК на ВСС не засяга нейната правна сфера, като отделно от изложеното тя не е и адресат на този акт.

Наличието на правен интерес представлява абсолютна процесуална предпоставка за разглеждане на жалбата по същество. Съдът независимо от стадия, в който се намира съдебният процес следи служебно за наличието или липсата на правен интерес от обжалване. Правният интерес от оспорване на индивидуалните административни актове е положителна процесуална предпоставка за правото на съдебно оспорване, а липсата й прегражда това право.

В случая, оспореното решение по т. 20.23 от Протокол № 24/22.06.2022 г. на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, с което СК на ВСС назначава на осн. чл.160 във вр. с чл.243, ал.2 от ЗСВ М. Ц. младши съдия в ОС Хасково на длъжност „съдия“ в Районен съд - Пещера, не поражда промени в правната сфера на жалбоподателката. Както се изложи по-горе, тя не е адресат на оспорения административен акт и за нея не се създават никакви права и задължения, респективно, не се засягат непосредствено нейни права или законни интереси. Според чл. 147, ал. 1 от АПК, правото да оспорят административните актове имат гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от него или за които той поражда задължения. Изискването на горната норма е за пряко и непосредствено засягане или застрашаване на права или законни интереси.

Ето защо и на основание чл. 159, т. 1 и т. 4 от АПК във връзка с чл. 153, ал. 1 от АПК, в посочената й част жалбата следва да се остави без разглеждане, а производството по делото – да се прекрати. По изложените съображения и с оглед предмета на това дело, съдът не се произнася по законосъобразността на протеклото по отношение на тези кандидат административно производство.

При така изложените по-горе обстоятелства, Върховният административен съд, състав на Шесто отделение, намира, че по тази част от жалбата са налице предпоставките по чл. 159, т. 4 АПК за оставянето и без разглеждане и за прекратяване на образуваното въз основа на нея съдебно производство по настоящото дело. В останалата част, жалбата касаеща решение на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС) по т. 20.22 от протокол № 24 от заседанието на СК на ВСС, проведено на 22.06.2021г., с което на основание чл. 160, във връзка с чл. 243 от ЗСВ жалбоподателката (тогава младши съдия) е назначена на длъжността съдия в Районен съд Велинград, е неоснователна по подробно изложени по-горе мотиви.

При този изход на спора искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателно. Отговорността за разноски е гражданско облигационно отношение, произтичащо от процесуалния закон и уредено в него, като съдът в хипотезата на отхвърлена жалба (срещу оспорения административен акт) присъжда адвокатско възнаграждение не в полза на представляващия издалия акта орган юрисконсулт, а в полза на юридическото лице, което е защитавано от него, респективно към това ЮЛ, в чиято структура се намира представляваният по този начин едноличен или колективен административен орган, издал оспореният административен акт.

П. В. административен съд ответникът бе представляван от надлежно упълномощен юрисконсулт, осъществил защитата му чрез осъществяване на процесуално представителство в съдебно заседание и подаване на писмено становище по казуса, като искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е направено своевременно в съдебно заседание. По изложените съображения и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс в полза на Висшия съдебен съвет следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за съдебното производство в размер от 100 лева, съгласно чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Искането на заинтересованата страна за присъждане на разноски по делото на осн. Чл. 143, ал.4 от ГПК е неоснователно, т. к. процесуалното представителство от адвокат е извършено безплатно и реално разноски не са извършени.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно АПК във връзка с чл. 243 от ЗСВ и чл. 159, т.4 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на Р. И. В., младши съдия в Окръжен съд - Пазарджик, срещу решение на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС) по т. 20.22 от протокол № 24 от заседанието на СК на ВСС, проведено на 22.06.2021г., с което на основание чл. 160, във връзка с чл. 243 от ЗСВ жалбоподателката (тогава младши съдия) е назначена на длъжността съдия в Районен съд Велинград.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ оспорването по жалба на Р. И. В., младши съдия в Окръжен съд - Пазарджик, срещу решение на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС) по т.20.23 от протокол № 24 от заседанието на СК на ВСС, проведено на 22.06.2021г., с което на основание чл. 160, във връзка с чл. 243 от ЗСВ на длъжност „съдия“ в Районен съд-Пещера е назначен младши съдия/ към този момент/ М. Р. Ц. и ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 7081 / 2021 г. по описа на Върховния административен съд в тази му част.

ОСЪЖДА Р. И. В. ЕГН [ЕГН] с адрес [населено място], [улица] ет.2, ап.9 да заплати на Висшия съдебен съвет сумата от 100 (сто) лева разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.

РЕШЕНИЕТО е окончателно, освен в прекратителната му част, която има характер на определение и може да се обжалва с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването на страните пред петчленен състав на Върховния административен съд.

Особено мнение от съдия Т. Т. по адм. дело № 7081 / 2021 г. по описа на Върховния административен съд:

Не споделям изводите на мнозинството от съдебния състав за неоснователност на жалбата на съдия Р. И. В. срещу решение по т.20.22 от протокол № 24 от заседанието на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 22.06.2021 г., с което тя на основание чл. 160, във връзка с чл. 243 от Закона за съдебната власт е назначена на длъжност „съдия“ в Районен съд - Велинград.

Не споделям и изводите за недопустимост на оспорването на решение по т.20.23 от протокол № 24 от заседанието на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 22.06.2021 г., с което на основание чл. 160, във връзка с чл. 243 от Закона за съдебната власт на длъжност „съдия“ в Районен съд – Пещера е бил назначен М. Р. Ц..

Двете обжалвани решения на кадровия орган касаят и засягат пряко права и законни интереси на жалбоподателката, поради което за нея е налице правен интерес от оспорването им.

Фактите по спора сочат, че:

- при три свободни места за районни съдии в съдебния район на Окръжен съд Пазарджик, от които две в Районен съд - Пещера и едно в Районен съд – Велинград;

-при двама младши съдии в Окръжен съд Пазарджик (Е. К. и Р. В.) с ясно заявено желание да бъдат назначени за съдии в Районен съд - Пещера;

-при предложение на административния ръководител на Окръжен съд Пазарджик за назначаването и на двете съдийки в Районен съд – Пещера, след отчитане натовареността и нуждите на отделните звена на съдебната система в региона;

-при сходни основания, макар и от различно естество на социалните потребности на магистратите

Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет е назначила на втората съдийска длъжност в Районен съд Пещера младши съдията от Хасковския окръжен съд М. Ц., за когото административният ръководител на Окръжен съд – Хасково е направила предложение да заема длъжността „съдия“ в Районен съд Ивайловград, находящ се в съдебния район, в който той е спечелил място от конкурса за младши съдии.

Безспорно е, че СК на ВСС при осъществяване на кадровата политика в съдебната система действа при условията на дискреция и е необходимо да избира измежду няколко (най-малко две решения, всяко от които е в еднаква степен законосъобразно, но в различна целесъобразно) решения.

Законосъобразността не може да се степенува. Целесъобразността, поради самото си естество може да бъде степенувана, а административният орган е длъжен да избере най-целесъобразното решение.

Оспорените решения на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет страдат от пороци, обосноваващи тяхната унищожаемост.

Част от тях произтичат от изброените по-горе фактически обобщения, които не са обсъдени и анализирани от кадровия орган, което съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, пряко детерминиращо неточно прилагане на материалноправните разпоредби на чл. 160 вр. с чл. 243 от Закона за съдебната власт.

Към тях могат да бъдат добавани и следните пороци:

1.Тегленето на жребие е възможно и допустимо да се извърши при упражняване на дискреционните правомощия на кадровия орган в случаите когато е налице конкуренция за една щатна бройка (такава е константната практика на СК на ВСС). В случая в съдебния район на Окръжен съд Пазарджик има две свободни съдийски длъжности, за които се конкурират двама младши съдии. Възприетата от мнозинството на съдебния състав теза, че тази конкуренция е само за една от длъжностите, налага извода, че втората е била „запазена“ за друг кандидат, от друг съдебен район, който по неясни правни критерии, въпреки че е с по-нисък успех от жалбоподателката от конкурсната процедира има привилегията да я заеме, в нарушение на чл. 243 ЗСВ без дори и да участва в предвидения за упражняване на дискреционните правомощия на кадровия орган жребий. Налице е класическо основание за незаконосъобразност по чл. 146,т.4 и т.5 АПК.

2. СК на ВСС е поставила кандидатите за втората длъжност „съдия“ в Районен съд Пещера в неравнопоставено положение. Няма законово основание желанието на младши съдия М. Ц. да правораздава в Районен съд – Пещера да бъде предпочетено пред това на жалбоподателката. Задължение за Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет при упражняване на своите дискреционни правомощия е да спазва и прилага еднакви правила и принципи по отношение на всички младши магистрати (чл. 13 АПК).

3. СК на ВСС не е мотивирала надлежно своя акт. Липсват ясни мотиви за границите на упражнената оперативна самостоятелност, т. е. между кои две и повече равностойни законосъобразни възможности е била избрана най-целесъобразната.

4. Включването на съдия Цветанов в разпределението на съдийските длъжности за Районен съд Пещера, за да е целесъобразно първо трябва да е законосъобразно.

По изложените съображения подписвам решението с особено мнение.

СЪДИЯ:

(Т. Т.)

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Тодор Тодоров

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Р. В. п/ Хайгухи Бодикян