Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на „Зерол” ЕАД – гр. С. чрез процесуалния му представител адв. С. М. срещу решение № 3383/20. 05. 2013 г., постановено по адм. дело № 7779/2012 г. по описа на Административен съд, София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 2121112789/13. 02. 2012 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП – гр. С., потвърден с решение № 1106/14. 05. 2012 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – гр. С. при ЦУ на НАП за определени на дружеството задължения по ЗДДС поради непризнаване правото на данъчен кредит за данъчни периоди през 2010 г. по фактури, издадени от „Б. А.” ЕООД в размер на 261 770, 08 лв. и от „Г. С. С.” ООД в размер на 96 740 лв. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Неправилно според касатора съдът базира решението си на определени изисквания за документиране на доставките по реда на ЗТСЗ и ЗЗД, тъй като те нямат пряка относимост към режима на ползване на данъчен кредит по ЗДДС. В тази връзка касаторът изтъква доводи, че ако контролните органи считат, че е извършено някакво нарушение, то е следвало да наложат административно наказание, а не да отказват право на данъчен кредит. Твърди, че този принцип е залегнал и в европейската ДДС-Директива, а ЗДДС се базира на нея. Изложени са оплаквания в касационната жалба за необоснованост на изводите на съда за липса на реална покупко-продажба на стоките, предвид факта, че впоследствие същите стоки са били продадени от „Зерол” ЕАД, което е видимо и от движенията по счетоводна сметка 304...