сключване на трудов договор

Заплащане на извънреден труд

обезщетение за извънреден труд

военнослужещ

. стр. от решение по гр. д. № 1356/2009 на Върховния касационен съд, ІV ГО

РЕШЕНИЕ

№ 128

С., 29 април 2011 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на втори март две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков

ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов

Борис Илиев

при участието на секретаря Р. Пенкова като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр. д. № 1356 по описа за 2009 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:

Производство по чл. 290 ГПК.

Допуснато е касационното обжалване на решението на

Пловдивския окръжен съд от 30. 05. 2009 г. по гр. д. № 2444/2008, с което по реда на чл. 218з ГПК отм. е отхвърлен предявеният иск по чл. 203 ЗОВС.

Обжалването е допуснато поради противоречивото разрешаване на

процесуалноправните въпроси за служебното задължение на съда да следи за надлежната процесуална легитимация на ответника и задължителната сила на указанията на Върховния касационен съд по приложението на закона, както и по материалноправния въпрос кой дължи възнаграждение за извънреден труд на кадрови офицер, поделението, в което той е назначен или министърът на отбраната, който го е назначил

. По първия процесуалноправен въпрос Върховният касационен съд намира, че съгласно чл. 101 ГПК (чл. 25 ГПК отм. съдът следи служебно за надлежното извършване на процесуалните действия. В това число влизат на първо място надлежната процесуална легитимация на страните, тяхната процесуална правоспособност и надлежното им представляване, тъй като нито едно съдопроизводствено действие не може да бъде извършено валидно от или срещу процесуално нелегитимирано неправсубектно и ненадлежно представлявано лице. Предявяването на иска е първото процесуално действие, с което се сезира съда и възниква двойката процесуални правоотношения между...