Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на И. О. К. от [населено място], чрез адвокат М. Ква, против решение № 2213 от 04. 04. 2016 г. на Административен съд - София град, трето отделение, постановено по адм. дело № 5219/2015 г., с което е отхвърлена жалбата му против Акт за прихващане и възстановяване /АПВ/ № 1305890/30. 10. 2013 г. на орган по приходите към офис „Ц.“ при ТД на НАП-София, потвърден с решение № 93/16. 01. 2014 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" при ЦУ на НАП.

В касационната жалба са изложени доводи за противоречие на решението с материалния закон – касационно основание по чл. 209, т. 3, АПК. Конкретните оплаквания се отнасят до приложението на чл. 25, т. 2, б „а“ от Спогодбата между правителството на Р. Б и правителството на Обединените арабски емирства за избягване на двойното данъчно облагане на доходите /СИДДО/. Твърди се, че неправилно съдът не е приложил посочената норма, от която се налага изводът, че заплатения авансов данък се явява недължимо платен и подлежи на възстановяване. Искането е за отмяна на решението и на акта за прихващане и възстановяване и за връщане на преписката на компетентния орган по приходите със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

Ответникът - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", град София, чрез процесуалния си представител юрк.. К, оспорва касационната жалба и моли да се отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, съгласно чл. 220 АПК, приема от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена...