Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано по касационна жалба на „А. К. С“ ЕООД, представлявано от А. К. У., чрез адвокат С. Ф. от АК-С. срещу решение № 336/30. 11. 2020 г. по в. гр. д. № 983/2020 г. на Окръжен съд Бургас, с което след връщане на делото за ново разглеждане от Върховния касационен съд с решение № 313/19 от 07. 04. 2020 г. по гр. д.№ 1332/2019 г. е потвърдено решение № 146/8. 08. 2018 г. по гр. д.№ 118/2018 г. на Районен съд Несебър и е уважен иска на Етажна собственост „Мида“, к. к.„Слънчев бряг“, общ.„Н.“ против „А. К. С“ ЕООД за сумата 9605, 40 евро, представляваща неплатени такси за поддръжка и управление на етажната собственост за периода 2014-2017 г., в която касаторът притежава десет самостоятелни обекти.

Касационната жалба съдържа доводи за неправилност на въззивното решение поради противоречие на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, а в изложение към нея се поддържа, че е налице основанието за допускане на касационно обжалване поради противоречие с практиката на Върховния касационен съд по следните въпроси: 1.„Допустимо ли е, след подадена нарочна молба, по реда на чл. 151, ал. 1, от ГПК, да се внесе допълване и поправка в протокола от СЗ, съдът да не се е произнесел по искането на дружеството ми за поправка и допълване на протокола от СЗ.“; 2. „В случая, въззиваемата страна е станала причина за неоснователно отлагане на делото, съдът, отложил делото, без да наложи санкция, на страната, предвидена в чл. 92а от ГПК.“; 3. Длъжен ли въз. Съд да се съобрази с наведеното твърдение на дружеството, че В.Л. е с друга квалификация и не притежава качеството на експерт.“; 4. „Допустимо ли е съдът, след оспорване на заключението на В.л. от страната, да игнорира изцяло твърдение, че в. л. не притежава нужната квалификация и че за установяване на определени обстоятелства се изискват специални знания?“; 5. „Длъжен ли е съдът да осигури достъп до документите, въз основа на които е направено заключение от вещото лице?“; 6. „Длъжен ли е съдът да възприеме заключението на вещото лице, когато страната е направила възражение срещу него – чл. 202 ГПК?“; 7. „След изтъкнати от дружеството съмнения за неправилност на заключението на в. л., длъжен ли е съдът служебно да допусне повторна експертиза?“; 8. „Допустимо ли е съдът да откаже, другата страна по делото, по реда на чл. 190 от ГПК, да представи документ, имащ значение за правилното решаване на спора, при направено искане от страната.“; 9. „Може ли ли е съдът, след като не е приложен препис от решение на общото събрание, на което да е взето решение по отношение на задълженията на ответника и с което решение да е определен срок за изпълнението му след като от доказателствата по делото не се установява да е взето решение от общото събрание на етажната собственост, да игнорира това обстоятелство?“. В изложението по чл. 284, ал. 3 ГП, касаторът поддържа и очевидна неправилност на решението по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, с оглед постановяването му при бланкетно изреждане на видовете дейности по поддръжка и управление, за които се иска такса и без да е съобразена липсата на решение на общото събрание за внасяне на такси за поддръжка през процесния период, което е в нарушение на материалния закон и правилата на формалната логика.

От Етажна собственост „Мида“ чрез адвокат П. А. от АК-Б. е подаден писмен отговор с твърдение за недопустимост на касационното обжалване по чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК.

За да постанови решението, въззивният съд е приел, че е безпредметно да бъде обсъждано действието на решенията на общото събрание на етажната собственост и оплакванията, че други собственици на самостоятелни обекти също не са заплащали дължими суми за поддръжка и управление. С оглед дадените указания от Върховния касационен съд в отменителното решение от 07. 04. 2020 г. по гр. д.№ 1332/2019 г., въззивният съд е изяснил действително направените разходи за управление и поддържане на общите части в ЕС „Мида“, възприемайки заключенията на вещо лице и разпоредбите на чл. 51, ал. 1 и 5 ЗУЕС, относно начинът на разпределяне на разходите за управление и поддържане на общите части според броя на собствениците, ползвателите и обитателите. Според мотивите на съда, цитираните законови разпоредби са императивни, а притежаваните от ответника обекти в етажната собственост се ползват за туристически услуги, поради което при направените изчисления ответното дружество дължи за исковия период сумата от 9720, 60 евро. Претенцията на ищеца е за 9605, 40 евро и с оглед установените по делото задължения на ответното дружество, във връзка с управление и поддържане на общите части на ЕС „Мида“, въззивният съд приема, че е същата е основателна до пълния предявен размер.

Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че направеното възражение за недопустимост на касационното производство е неоснователно, тъй като в случая не се обжалва незаконосъобразно решение на общото събрание на етажната собственост (чл. 40, ал. 1 ЗУЕС), а се иска изпълнение на взетото решение от 07. 08. 2013 г. на ОС на ЕС, т. е. предявеният иск е по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 38, ал. 1 ЗУЕС, а въззивното решение подлежи на касационно обжалване.

Не е налице и поддържаното основание за очевидна неправилност на решението по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, тъй като липсват нарушения на основни принципи в гражданския процес, възприети и утвърдени в практиката на Върховния касационен съд, във връзка с разпределението на разходите за управление и поддържане на общите части в етажната собственост. Липсва явна необоснованост на мотивите или нарушаване на императивни правни норми, а решението съдържа конкретната преценка на въззивния съд за установените по делото правнорелевантни факти и приложението на закона към тях. Действително извършените консумативни разходи за ползване на общите части се разпределят съгласно разпоредбата на чл. 51, ал. 1 ЗУЕС, независимо дали е било взето решение от общо събрание на етажната собственост и в този смисъл, наличието на решение от ОС на ЕС има значение само за доказване на основанието, на което е предявен иска. Изложените в тази връзка съображения, съставляват доводи за неправилност (чл. 281, т. 3 ГПК), които не могат да обосноват допускане на касационно обжалване поради „очевидна неправилност“ по чл. 280, ал. 2 ГПК, засягаща вида и обема на търсената от страните защита.

Настоящият състав на Върховния касационен съд намира че следва да бъде допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 2 ГПК за проверка на процесуалната допустимост на решението.

Формулираните от касатора в изложението към касационната жалба въпроси не обусловят допускане на касационно обжалване, поради което ще бъдат преценявани като доводи за неправилност на въззивното решение.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 336/30. 11. 2020 г. по в. гр. д.№ 983/2020 г. на Окръжен съд Бургас.

УКАЗВА на „А. К. С“ ЕООД, представлявано от А. К. У., чрез адвокат С. Ф. от АК-С., в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за платена държавна такса по сметката на Върховния касационен съд в размер на 375, 73 (триста седемдесет и пет лева, седемдесет и три стотинки) лева.

След представяне на доказателства за внесена държавна такса, делото да се докладва на председателя на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд за насрочване в открито заседание.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.