Производството е по иск за собственост на 1/2 ид. ч. от поземлен имот и построената в него двуетажна жилищна сграда. Не се спори, че ищцата и ответника са живели на съпружески начала от 1999г., през 2005г. са сключили брак, а през 2014г. са се развели. През 2003г. с договор за покупко-продажба на името на ответика е придобито правото на собственост върху спорния поземлен имот и жилищна сграда. Твърди се от ищцата, че имотът е закупен с общите им спестени средства и тя не е включена като страна в сделката, тъй като още не е била разведена с предишния си съпруг. Фактическата власт върху имота е осъществявана от двамата общо, непрекъснато и спокойно, като ответникът е признавал, че имотът е съсобствен помежду им при равни дялове и е закупен с общи средства. С оглед на това ищцата претендира да е придобила 1/2 ид. ч. от правото на собственост чрез давностно владение в периода от закупуване на имота на 07. 04. 2003г. до 01. 01. 2014г.

Въззивният съд е обсъдил свидетелските показания на С. А. - сестра на ищцата, А. К. - неин баща, К. Т. и А. С., последните двама посочени от ответника. Приел е, че страните са решили да закупят имота общо със спестени средства от работата им в Гърция, но ищцата още не е била разведена и имотът е купен на името на ответника. Ищцата е участвала със средства както в купуването на имота, така и при извършвани ремонти и подобрения в него. Ответникът е упълномощил сестрата на ищцата и съпруга й да ръководят строителните дейности. Той е признавал, че къщата е обща и собствена на двамата. Свидетелите на ответника концентрират показанията си върху извършваните ремонти в къщата и двора; те не знаят Р. да е участвала в купуването на къщата и нейните близки да са помагали в строителните дейности.

Въз основа на тези доказателства решаващият съд е споделил изводите на първата инстанция, че ищцата не е доказала, че е осъществявала непрекъснато, явно и необезпокоявано фактическа власт върху имота в продължение на повече от 10 години, поради което в нейна полза не е изтекла придобивната давност по чл. 79, ал. 1 ЗС. За периода от сключването на брака през 2005г. до прекратяването му през 2014г. придобивна давност между съпрузите не може да тече съгласно чл. 115, б.”в” ЗЗД във вр. с чл. 84 ЗС. А периодът от придобиване на имота през 2003г. до сключване на брака е недостатъчен за придобивната давност. Изтъкнал е, че дори имотът да е закупен с общи средства на двамата и общо да са извършвани подобренията в него /в каквато насока са част от свидетелсикте показания/, това не обуславя промяна в правото на собственост, придобито от ответника, а създава само облигационни отношения. Ищцата би могла да претендира стойността на вложените средства като докаже техния размер, но не и придобиване на правото на собственост по давност върху 1/2 ид. ч. от имота. Тя е упражнявала фактическа власт върху имота в обема на правата на съпруга си и това няма как да доведе до придобиване право на собственост върху идеална част с оглед забраната на чл. 115, б.”в” ЗЗД във вр. с чл. 84 ЗС.

Накрая съдът е споделил и извода, че е недопустимо искането за отмяна на нотариалния акт за покупко-продажба на основание чл. 537, ал. 2 ГПК, което е обусловило прекратяването на производството по това искане. Позовал се е на разрешението в Тълкувателно решение № 3/2012г. на ОСГК, според което на отмяна подлежат само констативни нотариални актове, но не и тези за сделки.

При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване настоящият състав намира, че такива не са налице.

Както първият, така и вторият от поставените правни въпроси, са свързани с приложението на разпоредбата на чл. 115, ал. 1, б.”в” ЗЗД за спиране течението на погасителната давност между съпрузи спрямо придобивната давност. Няма съмнение, че нормите на чл. 115 и 116 ЗЗД, касаещи спирането и прекъсването на погасителната давност, са приложими и за придобивната давност по силата на изричното препращане на чл. 84 ЗС. Поради това липсва колизия между нормите, както счита касатора. Предвид яснотата на правните норми не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, на което се позовава касатора. Напълно несъстоятелни са твърденията в жалбата, че „в закона никъде не фигурира” такова спиране на давността.

В съответствие с разрешенията на Тълкувателно решение № 3/ 2012г. на ОСГК е и приетата недопустимост на искането за отмяна на нотариалния акт за покупко-продажба. Дори в жалбата коректно са цитирани мотивите на тълкувателния акт, че защитата на третите лица, които претендират права върху предмета на сделка, е чрез вписване на исковата молба и на постановеното съдебно решение по нея. Въпреки това, по-нататък се поддържа, че ищцата е трето лице и има право да иска отмяна на този нотариален акт.

Както бе посочено, по отношение на оплакванията за неправилна преценка на свидетелските показания не е поставен правен въпрос. Независимо от това може да се допълни, че съдът не е излагал конкретни съображения на кои свидетели дава вяра и на кои не, защото това не е било необходимо в случая. Направеният от съда извод е, че дори да се приеме за установено изнесеното от свидетелите на ищцата, то искът за собственост е неоснователен.

Предвид изложеното следва да се откаже допускане на касационен контрол.

В полза на ответника следва да се присъдят направените от него разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на II г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 280 от 14. 12. 2020г. по гр. д. № 415/2020г. на Смолянски окръжен съд по касационната жалба на Р. А. К..

ОСЪЖДА Р. А. К. ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица] да заплати на К. В. И. от [населено място], [улица] сумата 800/осемстотин/ лева разноски за касационното производство.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: