Производството е по чл. 288, вр. с чл. 280 ГПК.

ВКС се произнася по допустимостта на касационните жалби на ОП „Комунална дейност и поддържане на инфраструктурата”/КПДИ/ – [населено място] и на С. М. срещу въззивното решение на Окръжен съд С. З/ОС/ по гр. д. №1316/20 г. в различни негови части и по допускане на обжалването. С въззивното решение е уважен до размер от 63 000 лв. и отхвърлен за разликата до пълния претендиран размер от 190 000 лв. предявеният от С. М. срещу ОП „КДПИ” иск по чл. 200 КТ, за обезщетяване на неимуществени вреди от трудова злополука, настъпила на 21. 11. 2017 г.

Касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и са допустими.

За допускане на обжалването на въззивното решение в частта, с която искът е уважен, касаторът – ответник по иска ОП „КДПИ” се позовава на чл. 280, ал. 1,т. 1 и 3 ГПК по въпроса относно начина на и критериите за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост, съгл. чл. 52 ЗЗД. Според ППВС №4/68 г. справедливостта не е абстрактно понятие, а се обосновава с конкретните обстоятелства на случая. Според касатора съдът само е изброил, но не е преценил тези обстоятелства – характер на уврежданията, срок на възстановяването, проведено лечение и пр., и е определил обезщетение в прекомерен и изключително завишен размер.

Касаторът намира, че въззивното решение противоречи на цитираната практика на ВКС и по въпросите: 1. относно необходимостта от съответствие между действителния принос на пострадалия за настъпването на тр. злополука при допусната от него груба небрежност по см. на чл. 201, ал. 2 КТ и определения от съда процент на съпричиняване на вредоносния резултат и 2. относно необходимостта от преценка на съда как следва да се определи степента, до която трябва да се намали отговорността на работодателя по чл. 200 КТ, при установена груба небрежност в изпълнението на работата, от която е настъпило увреждането на работника. Според касатора от страна на ищеца е налице липса на положено елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила на работата.Неморално и житейски несправедливо е да се допусне неоснователното обогатяване на ищеца в случая с определянето и присъждането на изключително голям размер на обезщетение за неимуществени вреди, по –голям дори и от присъждания на наследниците при смърт на наследодателя вследствие на трудова злополука. В случая ищецът, въпреки причинените му травми, е жив и животът му се развива с нормален ритъм – той се движи свободно, работи и получава доходи, психически здрав е, не зависи от чужда помощ, с ясно и пълно съзнание е, с възможност да поддържа връзка с близките си.

За допускане на обжалването на въззивното решение в частта, с която искът е отхвърлен, касаторът – ищец С. М. се позовава на чл. 280, ал. 1,т. 1 и 3 ГПК. Намира, че в противоречие с цитираната практика на ВКС са решени два процесуални въпроса, които са от значение за спора:1.Несъответствието на фактическите и правни изводи на съда с установените по делото доказателства и факти представлява ли нарушение на съществени процесуални правила и длъжен ли е съдът да обсъди в съвкупност и логическа връзка всички налични по делото доказателства? 2.Може ли съдът да основе своите изводи само на избрани от него доказателства, без да обсъди другите доказателства и да изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни?

Намира, че от значение за спора, но и за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото са въпроси от съществото на делото: относно задължението на работодателя да осигури на работниците предпазни средства / каски и колани/ и инструктаж, при възлагане на работа, която е различна от тази по дл. характеристика и необичайна за работника; за предпоставките, при които може да се приеме, че последният е съпричинил вредоносния резултат с груба небрежност; за пълното и главно доказване на възражението за съпричиняване от страна на работодателя и за тежестта на доказване на знанието на работника, че трябва да ползва предпазни средства и подсигуряването на такива от работодателя; за разликите между грубата и несъзнаваната небрежност, при компенсирането на вини по чл. 201, ал. 2 КТ. Част от тези въпроси според касатора са разрешени и в противоречие с цитираната практика на ВКС.

Касаторът поставя като значими за спора и правните въпроси за начина и критериите за прилагане на принципа на справедливост по чл. 52 ЗЗД при определяне на обезщетение за неимуществени вреди от тр. злополука, довела до трайна пожизнена неработоспособност на ищеца; за преценката на конкретните, специфични обстоятелства на случая и задължението на съда да ги посочи и отчете/ неотчетени според касатора са възрастта на ищеца, данните за личността и трудовата му активност, способности и заетост, отраженията на уврежданията върху начина и качеството му на живот/. Намира, че тези въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС – ППВС №4/68 г. и цитираната практика по чл. 290 ГПК.

По допускане на обжалването ВКС намира следното: Въззивният съд е приел, че в резултат на трудовата злополука ищецът е получил тежка черепно-мозъчна травма и няколко фрактури на горните крайници; бил е с реална опасност за живота през първите 40 дни след злополуката; проведени са многократни манипулации с цел наместване на луксираните лакетни стави – открито и закрито, фиксиране на фрактури и отстраняване на фиксиращи елементи. Периодът на възстановяване е бил дълъг – около 8 месеца; дълъг е и периодът на използване на чужда помощ – 5-6 месеца. Налице е остатъчен дефицит при дясната лакетна и гривнена става с тежка функционална недостатъчност, довела до 50% трайно намалена трудоспособност. При определяне на обезщетението е взел предвид и обичайно присъжданите в подобни случаи размери на обезщетенията. Въз основа на посочените обстоятелства е определил обезщетението за неимуществени вреди на ищеца в размер на 90 000 лв.

Въззивният съд е приел още, че ищецът е съпричинил злополуката с груба небрежност, като в нарушение на ЗЗБУТ не е използвал осигурените му от работодателя предпазни средства – каска и предпазен колан, намиращи се в кабината на автовишката, при работа с която настъпила злополуката – при сваляне в долно положение кошът се обърнал и ищецът паднал на уличното платно. Според съда, преди злополуката, при работа по озеленяването сутринта на същия ден ищецът използвал предпазните средства по указания на прекия си ръководител. Съпричиняването с оглед на обстоятелствата по делото е определено на 30%, като са отчетени и предписаните от комисията по разследване на злополуката необходими мерки – провеждане на извънреден инструктаж. Определеното по справедливост обезщетение е намалено съответно на степента на съпричиняване и на ищеца са присъдени 63 000 лв.

При тези данни не са налице основания за допускане обжалването на въззивното решение по жалбата на ответника по иска - обезщетението не е несправедливо завишено и не води до неморално неоснователно обогатяване на ищеца. При определянето на размера му въззивният съд е взел предвид характера и тежестта на увреждането/временно опасно за живота на пострадалия/, продължителността и резултата от лечението, трайните последици от травмата – осакатяване на дясната ръка на ищеца, младата му възраст и претърпените при възстановяване от травмата болки, неудобства и притеснения. Така въззивното решение е съобразено с указанията на ППВС№4/68 г., р.ІІ и с трайната практика на ВКС - р. по гр. д. №574/10 г. на трето г. о., р. по гр. д. №1101/11 г. на трето г. о., р. по гр. д. №1746/14 г. на трето г. о.,р. по гр. д. №1237/09 г. на трето г. о., р. по гр. д. №3649/18 г. на трето г. о.,

С последното е присъдено обезщетение в размер на 11000 лв. за различно по характер и интензитет увреждане – счупване на двете кости на долния крайник, с оздравителен период от 6 м. до 1 година и пълно възстановяване от травмата. С решението по гр. д. №1746/14 г. е присъдено обезщетение също за различно по характер и степен увреждане – травма на гръдния кош при умерена и постепенно отшумяваща болка и напълно възможно пълно възстановяване. С решението по гр. д. №1101/11 г. са обезщетени вреди от смърт на работника, настъпила през 2010 г. / или в отдалечен период при други социално – икономически условия/, като са отчетени страданията на наследниците, но не и на останалия жив след злополуката увреден работник, както е в случая. Същото се отнася и до р. по гр. д. №1237/09 г. – там по реда на чл. 45 ЗЗД са обезщетени в размер на 1400 лв. неимуществени вреди от ПТП през 2005 г., след констатация, че уврежданията на пострадалата не са от такова естество, че да доведат до посттравматични усложнения и трайно намаляване на работоспособността.Решението по гр. д. №574/10 г. е по чл. 2 ЗОДОВ и е неотносимо за случая.

Не са налице основания за допускане на обжалването и по въпросите за съпричиняването на вредоносния резултат от страна на работника с груба небрежност – за такава е прието своеволното поведение на пострадалия да не използва при работата си по осветителните тела намиращите се в кабината на автовишката предпазен колан и каска. Отчетено е обаче, че тази дейност е необичайна за ищеца – извън възложената му по озеленяването на града, и работодателят преди това не е провел инструктаж, както е препоръчано в протокола на комисията по разследване на злополуката. В практиката на ВКС по приложението на чл. 201, ал. 2 КТ /напр. решение на ВКС, ІІІг. о. по гр. д. № 3251/2008 г. / е посочено, че когато възражението за съпричиняване се приеме за основателно, отговорността на работодателя се намалява съобразно вината на страните допринесли за увреждането, т. е. с оглед на конкретно установените данни по делото. По възражение на работодателя, при конкретния механизъм на трудовата злополука като стечение на обективни и субективни фактори, обстоятелствата задължително се преценят от гледна точка на признаците на грубата небрежност и едва ако се приеме, че се касае за подобно квалифицирано поведение, се съобразява какъв е приносът на проявената груба небрежностза вредоносния резултат като степен, за да се намали съответно обезщетението. Съпричиняването се степенува в съответствие с обективното съотношение на допринасянето за трудовата злополука с оглед на всички конкретни факти и обстоятелства. В този смисъл са решение № 348 от 11. 10. 2011 г. по гр. дело № 387/2010 г., ВКС, IV г. о. реш. № 291/2012 г. по гр. д. № 951/2011 г. IV г. о. и реш. № 159 от 15. 01. 2018 по гр. д. № 251/2018 III г. о. и решение № 79 от 27. 02. 2012 г. по гр. д. № 673/2011 г. на ВКС. Тази установена практика се споделя и от настоящия състав на ВКС, III г. о Колкото повече едно лице е допринесло за настъпване на вредата, толкова по-голямо трябва да е неговото участие в нейното обезщетяване – р. по гр. д. №4741/19 г. на трето г. о.

По делото са взети предвид както неносеното на предпазни средства от ищеца, така и непроведения от работодателя инструктаж за конкретната работа и неосигуряването от работодателя на безопасни условия на труд при осъщестяване на работата – кошът на автовишката не е бил прегледан и обезопасен. Затова и определената степен на съпричиняване съответства на обстоятелствата по делото.

Не са налице основания за допускане обжалването на въззивното решение и по жалбата на касатора – ищец.

Фактическите и правни изводи на съда са формирани след установяване и преценка на конкретните обстоятелства на случая, както изисква задължителната практика на ВКС – ТР №1/2001 г., ТР №1/2013 г. и ППВС №4/68 г. Събраните по делото многобройни доказателства са преценени поотделно и в тяхната съвкупност и въз основа на тях са формирани и изложени в логическа последователност изводите по същество на спора, както изисква практиката на ВКС – напр. р. по гр. д. №677/2001 г. на първо г. о. и р. 4744/08 г. на първо г. о.

В съответствие с практиката на ВКС са решени и въпросите за съпричиняването на вредоносния резултат от работника с груба небрежност. Въззивният съд е приел, че работодателят е осигурил на работниците лични предпазни средства – каски и колани, които са се намирали в кабината на автовишката, и своеволно не са използвани от работниците при настъпване на злополуката. Посочил е, че груба небрежност е неполагане на грижата, която би положил и най-небрежният работник, зает със съответната дейност, при подобни условия – става въпрос за липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила за работа и безопасност. Грубата небрежност на пострадалия / за разлика от обикновената небрежност/ е предпоставка за компенсация на вини по чл. 201, ал. 2 КТ, като критерий за определяне на степента на съпричиняване е конкретният принос на пострадалия. Това разбиране на въззивния съд за грубата небрежност – като дефиниция и предпоставка за компенсация на вини, съответства на цитираната в решението на ОС практика на ВКС – р. по гр. д. №1328/12 г. на трето г. о., р. по гр. д. №951/11 г. на четвърто г. о., р. по гр. д. № 3233/15 г. на трето г. о. и др. Въз основа на обстоятелствата по делото е определен конкретният принос на пострадалия за увреждането и оттук - степента на съпричиняване на вредоносния резултат.

Също въз основа на конкретните за случая обстоятелства е определено по справедливост и обезщетението за неимуществени вреди – отчетени са физическите болки от травмата и последвалите я медицински интервенции, нарушаването на нормалния ритъм на живот на ищеца, който бил принудително откъснат за дълго време от обичайната му среда, трудова дейност и начин на живот, наложило се да търпи ограничения и неудобства в ежедневието си и разчитал на чужда помощ дори за елементарни нужди. Отчетена е и настъпилата негативна промяна, както във физическото така и в психо-емоционалното състояние на ищеца – станал нервен, агресивен, чувствал се непълноценен, защото не може да използва и двете си ръце. Отчетени са и трайните последици от злополуката за ищеца. Така въззивното решение съответства на задължителната практика на ВКС – ППВС№4/68 г. и практиката по чл. 290 ГПК – р. по гр. д. №323/12 г. на трето г. о., р. по гр. д. №756/18 г. на трето г. о., р. по гр. д. №800/18 г. на четвърто г. о. и др. Не се установява противоречие на въззивното решение по въпроса за определяне на размера на обезщетението с цитираната от касатора практика на ВКС и приложените решения на въззивни и първоинстанционни решения – във всеки отделен случай там, както и с обжалваното въззивно решение, обезщетението за неимуществени вреди е определено след преценка на конкретните обстоятелства на случая

Въззивното решение съответства на практиката на ВКС по поставените от страните въпроси, поради което не е налице осн. по чл. 280, ал. 1,т. 1 ГПК. Наличието на такава практика изключва допълнителното осн. по чл. 280, ал. 1,т. 3 ГПК – ТР №1/19. 02. 10 г. ОСГТК.

Не са налице основания за допускане на касационно обжалване и по двете жалби, поради което ВКС на РБ, трето г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Старозагорски окръжен съд по гр. д. №1316/20 г. от 13. 08. 20 г.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: