Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

С решение № 2502 от 19. 11. 2014г., постановено по адм. д. № 1126/13г. Пловдивският административен съд, 15-ти състав, е отхвърлил жалбата на Х. М. М от гр. П., против ревизионен акт № 161204904 от 02. 01. 2013г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП – гр. П., потвърден с решение № 275 от 20. 03. 2013г. на зам. директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика”-гр. П., с който на жалбоподателя са установени допълнително задължения за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2009г. в размер на 341 578, 66лв. и прилежаща лихва от 94 255, 69лв. С решението съдът е осъдил жалбоподателя да заплати на Д”ОДОП”-гр. П. юрисконсулско възнаграждение в размер на 6 888, 34лв.

Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Х. М. М от гр. П. чрез пълномощника му адв.И. А. Т от АК-гр. П.. В същата се прави оплакване, че решението на административния съд е неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано – отменителни основания по чл. 209, т.3 от АПК. В жалбата са изложени доводи в подкрепа на оплакванията. М. В административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд – гр. П. и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени оспореният РА. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Ответният по касационната жалба директор на Д”ОДОП”-гр. П. чрез своя процесуален представител взема становище за неоснователност на касационната жалба на едноличния търговец. Претендира заплащане на юрисконсулско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК,...