Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.) (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на началника на отдел „Местни данъци и такси“ в [община], [населено място], [улица] срещу Решение №1917 от 17. 11. 2014 г. на Административен съд, [населено място], постановено по административно дело №430/2014 г. в частта, с която е отменен Акт за установяване на задължения по декларация №1125 от 03. 12. 2013 г. на орган по приходите в [община].

С обжалваното решение съдът отменил Акт за установяване на задължения по декларация №1125 от 03. 12. 2013 г. на орган по приходите в [община], в частта с която на [фирма] за периода 01. 01. 2009 г. – 31. 12. 2010 г. са установени задължения за такса за битови отпадъци в размер над 73, 30 лв. и съответната лихва и отхвърлил жалбата на [фирма] в останалата част. І. Становища на страните:

1. Касационният жалбоподател – началникът на отдел „Местни данъци и такси“ в [община]

, счита решението в обжалваната част за неправилно – постановено в нарушение на материалния закон и необосновано, отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че за 2010 г. дружеството не е декларирало, че няма да ползва имота, поради което е установено задължение за такса за сметосъбиране и сметоизвозване. Неправилен счита извода на съда за непредоставяне от общината на услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. Сочи, че за дължимостта на таксата не е необходимо имотът задължително да е прилежащ или в близост до имоти, предназначени за обществено ползване. Достатъчно е имотът да се намира в населеното място, в което услугата се предоставя, което в случая е налице. За поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване по делото са представени доказателства – трудови договори и длъжностни характеристики на лица, извършващи дейността,...