Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 104, ал. 1 от ЗАкц отм. (ЗАКОН ЗА АКЦИЗИТЕ) и данъчните складове /ЗАДС/.

Образувано е по касационна жалба на Р. България О., [населено място], обл. П. против решение № 5735 от 24. 09. 2014г. на Административен съд, С. град, постановено по адм. дело № 2530/2013г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № 06/37 от 07. 11. 2012г. издаден от началник сектор в отдел "Последващ контрол" към митница П., изменен с решение № 36/28. 01. 2013г. на директора на А. М относно установените задължения за заплащане на акциз в размер на 572 486. 20 лева и съответните лихви и са присъдени в разноски в полза на администрацията.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност и необоснованост на решението. Систематизирани конкретните оплаквания се отнасят до следното:

- нарушение на правилата за разпределение на доказателствената тежест. Касационният жалбоподател счита, че в тежест на митническите органи е да установяват, че ревизираното лице е данъчнозадължено лице по смисъла на ЗАДС и носител на задължение за плащане на акциз, както и че стоката, предмет на фактурите, издадени от Омитер Е. е акцизна стока.

- оспорват се фактическите изводи на съда относно предмета на доставената стока. Поддържа твърдение, че закупената от Омитер Е. стока не е етанол/спирт, а продукт, в който съдържанието на етанол е нищожно под 1 % и който продукт не е акцизна стока. Поради това счита за погрешни правните изводи на съда по приложението на чл. 22, ал. 1 ЗАДС.

- твърди се, че по делото не е доказано, че Р. България О. е данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, т. 3 ЗАДС и по-конкретно наличието на нарушение на ЗАДС при държането и разпореждането с акцизна стока. В тази връзка посочва,...