Производството е по гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационни жалби на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – П. и на [фирма] срещу решение № 2658/05. 12. 2014г. на Административен съд Пловдив по адм. д. № 1598 по описа за 2014 г., с което е прогласена нищожността на ревизионен акт №[ЕИК]/21. 02. 2014 година, издаден от органи по приходите при ТД на НАП – П.. Първият касатор инвокира оплаквания за неправилност на решението заради противоречие с материалния закон. Оспорва се решаващите изводи на първостепенния съд за нищожност на РА с позоваване на разпоредбите на чл. 119 от ДОПК и § 35, ал. 1 от ПЗР на ДОПК за определяне на компетентните да издадат конкретния РА орган/органи по приходите. Настоява, че РА е издаден при повторна ревизия, като заповедта за възлагане на ревизията е постановена след 01. 01. 2013 г., поради което не иде реч за висящо към тази дата ревизионно производство. Иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на жалбата срещу РА. Претендира деловодни разноски. Вторият касационен жалбоподател обжалва решението в частта, с която не са му присъдени разноски. Обосновава съществуването на правото на разноски и отрича предпоставките на чл. 161, ал. 3 ДОПК.

Като ответник по касация – ДДОДОП отрича основателността на касационната жалба на [фирма].

Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата на ДДОДОП.

Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, настоящият съставна Върховния административен съд прие за установено следното:

С оспорения пред АС Пловдив ревизионен акт, издаден от възложителя на ревизията и ръководителя наревизионния екип, са установени в тежест на [фирма] допълнителни задължения за ДДС в д. п.м. 11. 2009 г. в размер 12 159 лева с лихви за забава 4 949. 03 лева. Утежняващият акт е...