Производството е по гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма], представено от адв. М. Д., срещу решение № 6341/24. 10. 2014 г. на Административен съд София-град /АССГ/ по адм. д. № 5831/2013 г., с което е отхвърлена жалбата на търговеца против ревизионен акт № [ЕГН]/17. 12. 2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП С.. Доводите на касатора могат да се свържат с оплаквания за неправилност на решението заради противоречие с материалния закон, съществените процесуални правила и необоснованост. Според него своенето на данъчния документ е достатъчно за признаване на правото на приспадане на данъчен кредит. Предпоставките на претендираното право се установявали и от персоналната и материална обезпеченост на доставчиците, счетоводните записвания във връзка със стопанските операции, осчетоводените плащания и неопроверганата с резултатите от насрещните проверки на доставчиците реалност на доставките. Изразява несъгласие с изводите на съда за значението на отразяването на разходите за доставките с предмет изготвяне на аудио - и видеоматериали, шахматни дъски и рекламни материали по дебита на сметка 602 за доказването на основанията на правото на данъчен кредит. Настоява на абсолютния характер на правото на приспадане на данъчен кредит според съюзното право и изключителните случаи на ограничаването му. Иска отмяна на първоинстанционното решение, а имплицитно и на РА. Претендира деловодни разноски.

Ответникът по касация директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ С., чрез повереника си юрисконсулт И., отрича основателността на жалбата. Иска присъждане на разноските за касационното производство.

Заключението на прокурора е за неоснователност на касационната жалба.

Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното:

С оспорения пред АССГ ревизионен акт са установени в тежест на [фирма] задължения за ДДС в общ размер 227 503. 57 лева и за закъснителна лихва в размер 60 110. 26...