№ 501

гр. София, 15 януари 2009 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д

Върховният касационен съд на Република

България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на десети ноември

през две хиляди и осма година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

С. С

ЧЛЕНОВЕ:

1. Ю. К

2. Ж. Н

при секретаря …… Кр. Павлова ………………………………...... в

присъствието на прокурора ….. Велинова ………………………………изслуша докладваното от

съдия Ж. Начева …………………………………..... наказателно дело № 491 по описа за 2008 г. и

за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия В. А. В. против присъда № 37 от 14. 07. 2008 г. на Софийския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 452/08 г.

Отбелязват се касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1-3 НПК – нарушение на материалния закон, съществено процесуално нарушение и явна несправедливост на наказанието.

Според жалбоподателя, въззивният съд незаконосъобразно го е признал единствено за виновен и не е разкрил в пълнота обективната истина по делото. Навежда доводи за завишения размер на наказанията и на присъденото обезщетение. Прави искане за оправдаване или за намаляване на наказанието лишаване от свобода и срока на лишаването от правоуправление.

В съдебно заседание представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение, че липсват касационни основания да се уважи жалбата на подсъдимия и присъдата следва да бъде оставена в сила.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата, устно развитите съображения в открито съдебно заседание и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намира следното:

С присъда № 37 от 14. 07....