Касационното производство е образувано по жалба на защитата на подсъдимия Н. А. Г. срещу решение на Пловдивски апелативен съд № 182 от 23. 09. 2008 г, по ВНОХД № 321/08, с което е изменена присъда № 49 от 22. 02. 2008 г на Пазарджишки окръжен съд, по НОХД № 358/08, като наказанието, наложено на жалбоподателя, за деянието по чл. 195 НК, е увеличено на една година и шест месеца, и, за деянието по чл. 330 НК, на две години и шест месеца, респ. увеличено е определеното по чл. 23 НК общо наказание на две години и шест месеца, отменено е приложението на чл. 66 НК / за подсъдимия Г/, а присъдата е потвърдена в останалата й част.

С първоинстанционната присъда подсъдимият Г е признат за виновен в извършване на съвкупност от престъпления: 1/ в това, че на 15. 02. 2008 г в гр. П., след предварителен сговор с подсъдимите Р. П. С. и И. Г. Й., чрез използване на техническо средство и МПС, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот, отнел чужди движими вещи, възлизащи на обща стойност 568, 90 лв, от владението на Я. Т., без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като / за подсъдимия Г/ деянието не представлява маловажен случай и е извършено при условията на повторност, с оглед на което и на основание чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 1, т. 4, пр. 1 и 2, т. 5, т. 7 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 28 НК, е осъден на десет месеца „лишаване от свобода”, 2/ в това, че по същото време и на същото място, в съучастие с подсъдимия Й като съизвършители и с подсъдимия С като помагач, запалил имущество на значителна стойност / лек автомобил „Ф” /, собственост на Я. Т., като е имало опасност пожарът да се разпростре и върху други имоти със значителна стойност, и се е разпрострял върху лек автомобил „О”, собственост на М. Т., и са последвали значителни щети, в размер на 4600 лв, с оглед на което и на основание чл. 330, ал. 3 вр. ал. 2, т. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, е осъден на две години „лишаване от свобода”. На основание чл. 23 НК, на подсъдимия Г е определено едно най-тежко общо наказание, в размер на две години „лишаване от свобода”, отложено, по реда на чл. 66 НК, за изпитателен срок от пет години, с приложение на чл. 66 НК, за времето от 18. 02. 2008 г до 14. 04. 2008 г.

С жалбата се релевира основанието по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Сочи се, че въззивният съд не е отчел смекчаващите отговорността обстоятелства, че не е взел предвид ниската обществена опасност на дееца и обстоятелството, че единствено подсъдимият Г е възстановил щетите от престъплението. Иска се да бъде изменено въззивното решение, като бъде намалено наложеното наказание и бъде приложен чл. 66 НК.

В съдебно заседание на настоящата инстанция защитата на жалбоподателя пледира за уважаване на жалбата.

Представителят на ВКП намира жалбата за неоснователна.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното:

Жалбата е неоснователна.

Не е налице релевираното нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК.

Наложените на подсъдимия Г наказания, за престъпленията, включени в съвкупността, не са явно несправедливи, тъй като същите съответстват на обществената опасност на инкриминираните деяния, на обществената опасност на дееца, на смекчаващите и отегчаващи обстоятелства и на целите по чл. 36 НК. Правилно въззивният съд е отменил приложението на чл. 66 НК, която хипотеза, в случая, не е налице. Пловдивският апелативен съд е отдал дължимото значение на всяко от обстоятелствата по чл. 54 НК, релевантни за индивидуализация на наказателната отговорност. Законосъобразно е отчел водещата роля на подсъдимия Г при извършване на престъпленията, включени в съвкупността. При престъпна деятелност, осъществена в съучастие, конкретният принос на съучастниците винаги се отчита при определяне на наказанието. Правилно въззивният съд е приел, че с условно наказание спрямо жалбоподателя не биха се постигнали целите по чл. 36 НК. Вярно е, че подсъдимият Г е възстановил щетите от престъплението, което обстоятелство поначало има характера на смекчаващо такова. В същото време, то не надделява при съвкупната преценка на обстоятелствата по чл. 54 НК и не води до промяна в изводите, касаещи индивидуализация на наказанието и преценката относно целите по чл. 36 НК.

По изложените съображения, ВКС намери, че жалбата е неоснователна и като такава не следва да бъде уважена.

Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, І НО,

РЕШИ:

ОСТАВЯ в СИЛА въззивно решение № 182 от 23. 09. 2008 г на Пловдивски апелативен съд, по ВНОХД № 321/08.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: