№ 477

гр. София, 07 януари 2009

г. В И М Е Т О Н А Н А Р О

Д А

Върховният касационен съд на Република

България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на пети ноември

през две хиляди и осма година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Г. И

ЧЛЕНОВЕ: 1. Е. А

2.

Ж. Н

при секретаря ….. Кр. Павлова ………………………………. в присъствието

на прокурора ….. Маринова ………………………………… изслуша докладваното от съдия Ж. Начева

………………………………….. наказателно дело № 447 по описа за 2008 г. и за да се

произнесе, взе предвид следното:

Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Г. Ф. А. с искане за изменяване на въззивно решение № 139 от 11. 06. 2008 г. на Пловдивския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 185/08 г.

Жалбата почива единствено на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Според подсъдимия, наказание в размер на една година и шест месеца лишаване от свобода е прекомерно завишено. Затова иска да се намали, както и да се отложи по реда на чл. 66, ал. 1 НК неговото изпълнение.

В съдебно заседание подсъдимият А поддържа искането за условно наказание.

Прокурорът от Върховна касационна прокуратура застъпва становище, че решението трябва да бъде оставено в сила.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата на подсъдимия, устно развитите съображения в открито съдебно заседание и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното:

С присъда № 4 от 17. 03. 2008 г. по н. о. х. д. № 312/07 г. на Кърджалийския окръжен съд...