Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на адв. Д. К., в качеството му на процесуален представител на Кооперация "Синдикална взаимозастрахователна кооперация-СиВЗК", срещу решение № 4918 от 27. 04. 2020 г. по адм. дело № 9544 по описа за 2017 г. на Върховния административен съд, седмо отделение. С него е отхвърлена жалбата й срещу решение № 879-ЖЗ от 16. 06. 2017 г. на Комисията за финансов надзор (КФН), с което на основание чл. 13, ал. 1, т. 10 и т. 26 от ЗКФН (ЗАКОН ЗА КОМИСИЯТА ЗА ФИНАНСОВ НАДЗОР) (ЗКФН), чл. 588, ал. 4, предл. второ и ал. 5, чл. 587, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3 и т. 4, ал. 3, т. 3 от КЗ отм. (КОДЕКС ЗА ЗАСТРАХОВАНЕТО) (КЗ), е забранено свободното разпореждане с активи на кооперацията за срок от един месец.

В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалваното решение, като от тях могат да се изведат такива за допуснато нарушение на материалния закон, както и на съдопроизводствените правила, и необоснованост, касационни отменителни основания, съгласно чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което се отмени оспореното решение на КФН, като се присъдят и направените съдебни разноски.

Ответната страна по касационната жалба - Комисията за финансов надзор оспорва същата като неоснователна чрез процесуалния представител юрисконсулт С. Н., който депозира и писмени бележки. Претендира присъждане на съдебни разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на касационния жалбоподател.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, ІІ колегия, петчленен състав, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба...