Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на управителя на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), подадена от процесуалния му представител гл. юрк. В. Л., против решение № 2105 от 20. 11. 2020 г., постановено по административно дело № 1741/2020 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което: 1) е отменена заповед за налагане на санкции № РД-253С-61 от 06. 04. 2020 г., издадена от управителя на НЗОК, с която на Университетска многопрофилна болница за активно лечение (УМБАЛ) „С. Г“ ЕАД, [ЕИК], със седалище гр. П., бул. „Пещерско шосе“ № 66, са наложени общо 9 броя санкции „финансова неустойка“, в размер 500 лева всяка от тях; 2) НЗОК - София е осъдена да заплати на УМБАЛ „С. Г“ ЕАД сумата от 410 лева, разноски по делото.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания за отмяната му по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 2 от АПК. Моли атакуваният съдебен акт да бъде отменен и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Претендира и присъждане на съдебните разноски, вкл. и на юрисконсултско възнаграждение в максимален размер.
Ответникът по касация УМБАЛ „С. Г” ЕАД гр. П., действащ чрез пълномощника адв. В., оспорва като неоснователна касационната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение, а решението да се потвърди като правилно.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея решение, поради което предлага то да бъде оставено в сила.
Върховният административен съд в състав на шесто отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.
След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за основателна.
За да уважи сезиралата го жалба срещу процесната заповед от 06. 04. 2020 г., издадена на основание чл. 74, ал. 5 от ЗЗО (ЗАКОН ЗА ЗДРАВНОТО ОСИГУРЯВАНЕ) (ЗЗО), чл. 408, ал. 1 от Националния рамков договор за медицинските дейности (НРДМД) за 2018 г. и § 10 от ПЗР на НРДМД за 2020-2022 г., Пловдивският административен съд е приел, че в процесния случай не е спазен задължителният административнопроизводствен ред, уреден в чл. 75, ал. 1 от ЗЗО. В мотивите на проверяваното решение е посочено, че от страна на административния орган липсва обсъждане на съществени за административното производство писмени доказателства, в частност на приобщеното по делото становище изх. № 1370/20. 03. 2020 г., с което лечебното заведение било направило възражение срещу констатациите в протокола от 06. 02. 2020 г. и протокола за неоснователно получени суми от 13. 03. 2020 г., обективирали резултатите от проверката на УМБАЛ „С. Г“ ЕАД от длъжностни лица от ЦУ на НЗОК, извършена на основание заповед от 06. 02. 2020 г. на управителя на НЗОК. Това възражение обосновавало производството да продължи по реда на чл. 75, ал. 1 от ЗЗО, където е уредено, че в случаите, когато проверяваното лице оспори констатациите на съответното длъжностно лице, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК в 7 дневен срок от получаване на писменото становище по чл. 74, ал. 4 изпраща спора за решаване от арбитражна комисия, каквато в случая не е била сформирана. Същевременно съдът е констатирал, че в заповедта за налагане на санкции изрично е посочено, че в срока по чл. 74, ал. 4 от ЗЗО в НЗОК не е получено писмено възражение от проверяваното лечебно заведение по направените от длъжностните лица констатации. По тези съображения съдът е извел решаващ извод, че оспорената пред него заповед е постановена при съществено нарушаване на процесуалните правила, което нарушение обуславя нейната незаконосъобразност на собствено основание, без да е необходимо разглеждането на спора по същество.
Подложеното на касация съдебно решение е валидно и допустимо, но неправилно.
Оспореният съдебен акт е постановен при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а именно от съда не са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за спора, предвид служебното начало в административния процес, което преклудира възможността на касационната инстанция да извърши контрол за материалната законосъобразност на проверяваното решение. След като първоинстанционният съд е констатирал, че определени факти, посочени в мотивите на оспорваната заповед, не се подкрепят от представените доказателства, е следвало съгласно служебното начало, установено в чл. 9 от АПК, в изпълнение на вмененото му задължение по чл. 171, ал. 4 от АПК да даде конкретни указания за изясняване на спорните обстоятелства и за събиране на релевантните доказателства. С оглед установяване дали е налице хипотезата на чл. 75, ал. 1 от ЗЗО (което би било така, ако действително в срока по чл. 74, ал. 4 от ЗЗО лицето–обект на проверката е оспорило констатациите на проверяващите длъжностни лица) съдът е следвало да даде указания на издалия заповедта орган да представи административната преписка в цялост, а на другата страна – указания да представи (ако разполага с такива) доказателства за входирането в НЗОК, респ. изпращането по пощата на становище по чл. 74, ал. 4 от ЗЗО от проверяваното лечебно заведение с възражения по констатациите на проверилите медицинската му дейност длъжностни лица. Приобщаването на доказателства в тази насока към материалите по делото е от основно значение за изясняване на съществения за изхода му въпрос дали е имало основание по чл. 75, ал. 1 от ЗЗО да се сформира арбитражна комисия, защото, ако се установи, че от страна на УМБАЛ „С. Г“ ЕАД не е подадено своевременно възражение до управителя на НЗОК срещу констатациите на лицата по чл. 72, ал. 2 от ЗЗО, то законосъобразността на заповедта за налагане на санкции следва да се провери изцяло и по същество, като тази проверка бъде извършена съгласно изискванията на чл. 168, ал. 1 от АПК на всички основания по чл. 146 от АПК.
Направеното от съда вероятностно съждение, че такива възражения наистина са били подадени в срок, на основата на което е изградил крайния си извод за незаконосъобразност на заповедта само на това основание, не произтича от необходимия и дължим анализ на правнозначимите факти и обстоятелства в това отношение. Липсата на конкретни мотиви в оспорения съдебен акт по релевантни обстоятелства от решаващо значение за спора, дължаща се вероятно на непроявената дължима процесуална активност от страна на съда, необходима с цел обективно и пълно установяване на фактическата обстановка, винаги е съществено нарушение на процесуалните правила, препятстващо ефективния касационен контрол на първоинстанционното решение.
Предвид забраната за нови фактически установявания в касационното производство (чл. 220 от АПК) настоящият състав намира, че обжалваното решение следва да бъде отменено и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на Административен съд - Пловдив.
При новото разглеждане на делото трябва да бъдат изискани и надлежно приобщени към материалите по делото доказателства, от които може да се установи дали действително в срока по чл. 74, ал. 4 от ЗЗО е изпратено от проверяваното лечебно заведение до управителя на НЗОК становище с възражения срещу констатациите на проверилите дейността му длъжностни лица. Съдът също така следва да коментира и обсъди истинността на представената едва пред настоящата инстанция обратна разписка (в незаверено по надлежния ред копие), номерирана като лист 22 от касационното дело, като за тази цел изиска оригиналът й от УМБАЛ „С. Г“ ЕАД (фотокопието е компилация, съдържаща части от поне два документа: в него има различни бар кодове и дати, лечебното заведение на различни места е едновременно посочено и като получател, и като подател на пратката, за получател е посочен също и проф. П. С. /управител на НЗОК/, а има и още един подател – Национална спортна академия). Новият съдебен състав, след като даде съответните указания за попълване на материалите по делото с цялата административна преписка и събере всички други допустими и необходими доказателства, трябва да установи всички факти и обстоятелства от значение за спора и да обсъди всички относими към неговия предмет възражения на страните, като им даде изричен отговор в мотивите си.
При този изход на спора по исканията за присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото на основание чл. 226, ал. 3 от АПК.
Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение второ от АПК и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение РЕШИ :
ОТМЕНЯ решение № 2105 от 20. 11. 2020 г. на Административен съд - Пловдив по административно дело № 1741/2020 г.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Решението не подлежи на обжалване.