Върховният административен съд на Р. Б. - Четвърто отделение, в съдебно заседание на първи ноември в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Т. П. ЧЛЕНОВЕ:К. К. Т. Д. при секретар И. А. и с участието на прокурора Динка Коларскаизслуша докладваното от съдиятаТ. Д. по адм. дело № 7235/2021

Производството е по чл.208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс във връзка с чл.94, ал.1 от Закона за защита на конкуренцията.

Образувано е по касационна жалба на „Ес-трейд интернешънъл“ ЕООД, подадена против решение № 224/17.03.2021г., постановено по административно дело № 1255/2020г. по описа на Административен съд - София-област и частна касационна жалба на „ТиВиТи Пак“ ЕООД против определение № 666/28.04.2021г., постановено по административно дело № 1255/2020г. по описа на АССО, с което решение № 224/17.03.2021г. е изменено в частта му за разноските.

Касационният жалбоподател „Ес-трейд интернешънъл“ ЕООД със седалище и адрес на управление в град Плевен, поддържа оплаквания за неправилност на атакувания съдебен акт поради противоречието му с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл.209, т.3 от АПК и излага подробни доводи в тази връзка. Моли за отмяната на атакуваното съдебно решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда или алтернативно - за разрешаване на спора по същество с установяване на нарушенията на ЗЗК, извършени от „ТиВиТи Пак“ ЕООД. Претендира присъждането на направените разноски и за двете съдебни инстанции.

Касационният жалбоподател счита предявената частна касационна жалба за неоснователна и моли за отхвърлянето й.

Ответникът по касационното оспорване и частен касационен жалбоподател- „ТиВиТи Пак“ ЕООД със седалище и адрес на управление в град Разград, счита предявената касационна жалба за неоснователна и моли за отхвърлянето й. Поддържа оплаквания за неправилност на определението, с което съдът изменил решението си в частта му за разноските и претендира неговата отмяна. Претендира присъждането на сторените в касационното производство разноски.

Ответната страна - Комисия за защита на конкуренцията, не заявява становище по депозираните жалби.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура представя мотивирано заключение за неоснователност на жалбите.

Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, след като прецени направените в жалбите оплаквания във връзка със становищата на страните и събраните по делото доказателства, констатира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като депозирана в срока по чл.211, ал.1 от АПК и от надлежна страна по делото, за която решението е неблагоприятно. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е решение № 852/22.10.2020г. на Комисията за защита на конкуренцията, постановено по преписка № КЗК-178/2020г., с което комисията установява, че не е извършено нарушение по чл.30, по чл.36, ал.1 и по чл.29 от ЗЗК от страна на „ТиВиТи Пак“ ЕООД.

Производството по преписка № КЗК-178/2020г. е образувано на основание чл.94, ал.1 от ЗЗК по предявено от Ес-трейд интернешънъл ЕООД искане за установяване на извършени нарушения по чл. 29, чл. 30 и чл. 36 от ЗЗК от страна на ТиВиТи Пак ЕООД, постановяване прекратяване на нарушенията, както и налагане на предвидените в закона имуществени санкции. Ес-трейд интернешънъл ЕООД счита, че ТиВиТи Пак ЕООД е нарушило общата забрана за нелоялна конкуренция, злоупотребявайки с процесуални права; увредило е доброто име на дружеството чрез разпространяване на неверни твърдения и се е опитало да привлече клиентите на дружеството чрез недобросъвестни способи. Искателят твърди, че нарушенията се осъществяват от 10.09.2019 г., когато ответното дружество е инициирало налагането на запори върху активите на Ес-трейд интернешънъл ЕООД.

В писмено становище от 26.05.2020г. „ТиВиТи Пак“ оспорва изложените в искането твърдения и излага подробни доводи, че дружеството не осъществява нелоялна конкуренция спрямо искателя. В становището са описани и писмените доказателства, които подкрепят доводите на дружеството. Под № 20 е посочена „папка с конфиденциални доказателства под опис“ (л.33 от папка 1.2). Към писмо на „ТиВиТи Пак“ от 17.07.2020г. са приложени допълнителни писмени доказателства, а именно: превод от английски на български език на имейли, описани под № 20.1. и 20.2. от папка с конфиденциални доказателства под опис, представени на 26.05.2020г., както и папка № 2- допълнителни конфиденциални доказателства под опис.

На 14.10.2020г.„Ес-трейд интернешънъл“ ЕООД е уведомено, че преписката, образувана по искането му по чл.94 от ЗЗК, ще се разгледа на 22.10.2020г. от 10 часа. На дружеството е указано, че до датата на заседанието има възможност да се запознае с всички материали, събрани в хода на проучването, с изключение на материалите, съдържащи производствена, търговска или друга защитена от закон тайна. Видно от представените протоколи (л.279 и л.282) и упълномощеният от „Ес-трейд интернешънъл“ адвокат, и управителят на дружеството - С. Д., са се запознали с явните материали по преписката. На представителите на дружеството са предоставени копия от част от писмените доказателства въз основа на изрично направени от тях искания.

На проведеното на 22.10.2020г. от 10 часа заседание на КЗК, „Ес-трейд интернешънъл“ е представлявано от адв. В.. В заседанието процесуалният представител на дружеството заявява, че моли приложените към искането доказателства да бъдат приети и няма други доказателствени искания. Направените от процесуалния представител на „ТиВиТи Пак“ доказателствени искания са отхвърлени. В пледоарията си по същество адв. В. прави искане представените конфиденциални доказателства да се разкрият по реда на чл.55, ал.3 от ЗЗК, но само ако Комисията прецени, че те са относими към спора (л.28, п.1.3 от преписката на КЗК).

КЗК се произнася с оспореното решение, в което установява следните обстоятелства: От 2002 година ТиВиТи Пак ЕООД осъществява на територията на страната стопанска дейност, свързана с търговия на едро и дребно с опаковки и опаковъчни материали и свързани с тях продукти - опаковъчно фолио (в т. ч. термосвиваемо фолио (полиолефин), pvc стреч фолио, палетизиращ стреч, престреч), EPS чинийки, тиксо, чембер-ленти, противоплъзгащи хартии, пластмасови купи, картонени ъгли, както и продажба на палетизиращи и опаковъчни машини. Дружеството оперира чрез девет офиса в градовете София, Благоевград, Разград, Пловдив, Плевен, В. Т. Русе, Варна и Хасково. С. Д. работи като продавач-касиер в офиса на „ТиВиТи Пак“ ЕООД в Плевен от 01.05.2006г. През месец януари 2015 г. Димитров става търговски представител на дружеството, а от октомври 2016 г. е търговски пътник.

На 10.01.2017г. в Търговския регистър е вписано еднолично дружество с ограничена отговорност Ес-трейд интернешънъл с едноличен собственик на капитала и управител С. Д.. През 2018 година дружеството започва да търгува на територията на страната на едро и дребно с опаковъчни материали - опаковъчно фолио, в т. ч. полиолефин, полиетиленово фолио, стреч фолио, тиксо, картонени ъгли, чембер-ленти и извършва производствено-преработвателна дейност на машинно и ръчно фолио по зададени параметри.

На 10.09.2019 г. ТиВиТи Пак ЕООД подава до Окръжен съд – Разград молба за обезпечаване на бъдещи искове, между които е иск за присъждане на сумата 600 000 лева, предявен като частичен иск от иск в размер на 814 464 лева, представляващ обезщетение по чл.45 от ЗЗД за вреди, причинени в резултат на нелоялна конкуренция, който ще бъде предявен солидарно срещу Ес-Т. И. ЕООД, Албемар ЕООД, С. К. Д. Г. П. Х. и Пактрейд консулт ЕООД.

С определение № 248/10.09.2019 г., постановено по ч. т. д. 46/2019 г. Окръжен съд – Разград допуска обезпечение на бъдещите искове и налага обезпечителни мерки: запор върху банковите сметки на ответниците; запор на стоки, находящи се в складовете на „Албемар“ ЕООД и „Ес-трейд интернешънъл“ и запор върху вземанията на Албемар ЕООД и Ес-трейд интернешънъл ЕООД към трети лица. Разградският окръжен съд определя едномесечен срок за предявяване на исковете, както и 64 000 лева парична гаранция, вносима от „ТиВиТи Пак“ на основание чл.391, ал.2 от ГПК.

С определение на Варненския апелативен съд, постановено по в. ч.гр. д. № 618/19г., определение № 248/10.09.2019 на РОС за допускане на обезпечаването на бъдещи искове е оставено в сила.

Въз основа на определението на РОС и след внасяне на определената от съда парична гаранция, на „ТиВиТи Пак“ ЕООД са издадени обезпечителни заповеди №№ 248-1 и 248-2 от 10.09.2019 за налагане на посочените по-горе обезпечителни мерки.

В дадения едномесечен срок ТиВиТи Пак ЕООД предявява пред Окръжен съд-В. Т. исковете, във връзка с които е допуснато обезпечение (искова молба вх.№ 9353/10.10.2019г.).

КЗК приема, че ответното дружество- „ТиВиТи Пак“, не е извършило нарушения на чл.30, чл.36, ал.1 и чл.29 от ЗЗК и излага подробни мотиви във връзка с изводите си. От съобразителната част на решението се установява, че направените от КЗК фактически установявания не са обосновани с представените от ответното дружество доказателства, съдържащи търговска тайна.

В рамките на развилото се пред АССО съдебно производство, образувано по жалба на „Ес-трейд интернешънъл“ срещу решението на КЗК, дружеството прави искане за запознаване с доказателствата, съдържащи се в папка № 2 от преписката на КЗК - от л.60 до л.232 и от л.233 до л.259. Съдът отхвърля това искане като приема, че посочените доказателства попадат под закрилата на чл.55 от ЗЗК и същевременно дава указания на КЗК и „ТиВиТи Пак“ ЕООД да представят заверен превод на документите, представени на чужд език, както и неповерителен вариант от депозираните обяснения от физически лица, ако желаят да се ползват от тях. С молба от 28.01.2020г. „ТиВиТи Пак“ ЕООД представя обясненията на Т. Т. и Б. К. със заличени лични данни, конфиденциална и неотносима информация. По отношение на останалите доказателства страната заявява, че няма да се ползва от тях в процеса.

С решението си АССО отхвърля жалбата на „Ес-трейд интернешънъл“ ЕООД като приема, че решението е постановено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, а в хода на производството пред КЗК не са допуснати твърдяните от жалбоподателя нарушения на административнопроизводствените правила. Излага подробни мотиви за материалната законосъобразност на атакувания акт. С решението си съдът осъжда жалбоподателя да заплати на „ТиВиТи Пак“ 2616 лева за разноски по производството на основание чл.143, ал.4 от АПК.

Решението е съобщено на „Ес-трейд интернешънъл“ на 23.03.2021г. На 05.04.2021г. дружеството подава молба за изменение на решението в частта му за разноските.

С определение № 666/28.04.2021г. съдът изменя решението си относно разноските, като го отменя в частта, с която „Ес-трейд интернешънъл“ ЕООД е осъдено да заплати на „ТиВиТи Пак“ ЕООД 2616 лева съдебни разноски. В определението си съдът излага мотиви за липса на доказателства за реално извършени разноски за адвокатска помощ в хода на съдебното производство пред АССО, направени от поискалата ги страна- „ТиВиТи Пак“ ЕООД. Поради това приема, че не са налице предпоставките на чл.143 от АПК за присъждане на такива разноски, което налага и изменението на решението в тази му част.

Решението на съда е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила. Не са налице сочените в жалбата касационни основания.

Първоинстанционният съд не е допуснал съществени процесуални нарушения в хода на процеса и при постановяване на решението си.

Неоснователен е доводът на касатора за допуснато от съда съществено процесуално нарушение, изразяващо се в нередовно представляване на една от страните в процеса - ответникът „ТиВиТи Пак“ ЕООД. Твърдяното от касатора съществено процесуално нарушение не засяга правото на защита на касатора, а евентуално това на посоченото по-горе дружество, ответник в първоинстанционното и настоящото производство. Наведеното оплакване свързва неправилността на решението с чужда правна сфера, което е недопустимо. Отделно от това, пред първоинстанционния съд е представено пълномощно от процесното дружество, в което се съдържа изрично признание на извършените до този момент процесуални действия от пълномощника - адв. Е..

Неоснователно е и оплакването на касационния жалбоподател, за допуснати от първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения при събирането на доказателствата по делото, свързани с отказания достъп до материалите в папка № 2 от административната преписка, съдържащи търговска тайна. С изрично определение (№127/22.01.2021г.) първоинстанционният съд е отхвърлил искането на „Ес-трейд интернешънъл“ за предоставяне на достъп до поверителните материали. Определението на съда е мотивирано с обстоятелството, че част от съдържащите се в папка № 2 доказателства - справки за продажби и доставки; справки за нетни приходи на лица, които не са страни в производството; договори за доставки, попадат под специалната защита на чл.55 от ЗЗК. По отношение на друга част от съдържащите се в папка № 2 документи, които са на чужд език, съдът е задължил страната да представи техен заверен превод, ако иска да се ползва от тях процеса. Най-сетне, по отношение на документите, представляващи писмени обяснения от физически лица, съдът е констатирал, че КЗК не е изпълнила задължението си да изиска тези обяснения и в неповерителен вариант, поради което е указал на ответната страна, че следва да представи такъв, ако желае да се ползва от доказателствата по делото. В изпълнение на дадените указания ответната страна изрично е посочила от кои доказателства желае да се ползва (обяснения на Т. Т. и Б. К.) и ги е представила в неповерителен вариант. Тези доказателства са връчени на жалбоподателя.

С протоколно определение от 04.02.2021г. съдът е приел доказателствата, съдържащи се в административната преписка. Приобщил е към доказателствения материал по делото единствено обясненията на Тодоров и Касабов, представени от ответната страна и в неповерителен вариант. Към доказателствата по делото не са приобщени документите, представени на чужд език, както и обясненията на физически лица, по отношение на които ответната страна е направила изявление, че няма да се ползва от тях в процеса.

Определенията на съда по допускане и събиране на доказателствата са постановени при спазване на правилата за събиране на доказателства, установени в ГПК, субсидиарно приложим на основание чл.144 от АПК и при отчитане на специалната разпоредба на чл.55 от ЗЗК в относимата й редакция от ДВ, бр.77 от 2018г. При постановяване на решението си съдът е съобразил и обсъдил само тези доказателства, които са били приети и приобщени към материалите по делото по надлежния ред, поради което не е допуснал каквито и да било процесуални нарушения в тази насока.

Решението на първоинстанционния съд е постановено в съответствие с материалния закон. Правилни са изводите на съда, че не са налице основанията по чл.146 от АПК, налагащи отмяна на оспореното решение на КЗК. То е издадено от компетентен орган в рамките на законовите му правомощия, в писмена форма, с излагане на фактически обстоятелства и правни изводи и съдържа всички изискуеми реквизити, предвидени в чл.62, ал.1 от ЗЗК.

Правилен и обоснован е и изводът на АССО, че в рамките на производството пред КЗК не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Оплакванията на жалбоподателя, поддържани и в касационното производство са свързани с неспазване на установения в закона тримесечен срок за приключване на проучването; неравностойно третиране на страните в производството пред КЗК; нарушаване на чл.55 от ЗЗК при събирането на доказателства, съдържащи производствена, търговска или друга защитена от закона тайна; несъбиране на всички относими доказателства; както и съществено нарушение на принципите на състезателност и непосредственост.

Всички тези възражения са подробно обсъдени от първоинстанционния съд и изложените от него мотиви в тази връзка се споделят изцяло и от касационната инстанция, поради което и на основание чл.221, ал.2, предл. последно от АПК следва да се препрати към тях.

На първо място следва да се отбележи, че сроковете за проучване и произнасяне, определени от чл.96 от ЗЗК са инструктивни и неспазването им не води до незаконосъобразност на постановения от КЗК акт. При направеното проучване са установени обективно и пълно действителните факти, които са от значение за правилното разрешаване на случая. Противно на изложеното в касационната жалба, оспорващото дружество не е било лишено от възможността да вземе участие в административното производство - напротив - възползвало се е активно от нея. Откритото заседание на КЗК е проведено с участието на процесуалния представител на касационния жалбоподател и е изцяло съобразено с правилата на ЗЗК във връзка чл.6а, ал.2 от ЗМДВИП, които предвиждат изричната възможност за провеждане на заседания от разстояние, като се осигурява пряко и виртуално участие на страните и участниците в производството.

Неоснователно е и поддържаното от касационния жалбоподател възражение, че първоинстанционният съд не е изложил мотиви относно твърдяното нарушение на чл.55 от ЗЗК (в относимата му редакция от ДВ, бр.77 от 2018г.), във връзка с т.12, 15, 25 и 27 от Правилата за достъп, използване и съхраняване на документи, представляващи производствена, търговска или друга защитена тайна. Към изложеното от АССО следва да се допълни единствено, че на касационния жалбоподател е била предоставена възможност да се запознае със събраните в хода на проучването доказателства и той се е възползвал от нея - със събраните по преписката материали са се запознали както упълномощеният процесуален представител- адв. В., така и законният представител на дружеството - управителят Димитров. В материалите по преписката (п.1.2, л.33 и л.244) се съдържат писмените становища на ответното дружество- „ТиВиТи Пак“, в които изрично е посочено, че дружеството представя „конфиденциални доказателства“. В проведеното открито заседание на КЗК, в което дружеството е било представлявано от адв. В., на страните е била дадена възможност да заявят своите искания по доказателствата, но въпреки това процесуалният представител на „Ес-трейд интернешънъл“ не е направил валидно и своевременно искане по чл.55, ал.3 от ЗЗК. След като липсват доказателства, че искателят е поискал достъп до доказателства, които са представени от ответника по преписката и такъв достъп му е бил отказан, не може да се приеме, че е нарушено правото му на защита.

Дори и да се приеме, че е налице нарушение на чл.55, ал.2 от ЗЗК (ред. ДВ, бр.77 от 2018г.), тъй като ответникът по искането не е изпълнил вмененото му от цитираната норма задължение да представи в производството пред КЗК същите материали и във вариант, в който са заличени данните, които смята за поверителни, то това нарушение не е съществено и по никакъв начин не е ограничило правата на касационния жалбоподател, доколкото тези доказателства са били преценени от КЗК като неотносими към спора, не са обсъждани в постановеното решение, а направените от КЗК фактически установявания не са обосновани с тези доказателства.

Изложените от първоинстанционния съд мотиви относно липсата на нарушения на чл.30, чл.36, ал.1 и чл.29 от ЗЗК също се споделят изцяло от настоящата инстанция.

Правилни са изводите и на КЗК, и на първоинстанционния съд относно наличието на кумулативно посочените в чл.29 от ЗЗК елементи, които обуславят проявлението на конкретните състави на нелоялна конкуренция. Двете дружества са предприятия по смисъла на §1, т.7 от ЗЗК, които извършват стопанска дейност, свързана с търговия на едро и дребно с опаковъчни материали на територията на страната, което ги поставя в отношения на конкуренция помежду им. КЗК е приела, че с оглед изложените от „Ес-трейд интернешънъл“ твърдения за предприети от „ТиВиТи Пак“ действия, които са в противоречие с добросъвестната търговска практика, изразяващи се в завеждане на молби за обезпечаване на бъдещи искове, предявяване на искове и свързано с тях разпространение на неверни твърдения, увреждащи доброто име на касационния жалбоподател, следва да се прецени наличието на извършени нарушения по чл.30, чл.36 и чл.29 от ЗЗК.

Чл. 30 от ЗЗК въвежда забрана за увреждане на доброто име и доверието към конкурентите чрез твърдение или разпространяване на неверни сведения или чрез представяне на факти в изопачен вид. За да е налице нарушение на тази забрана, е необходимо да се установи твърдението или разпространението на неверни сведения или изопачени факти. Правилно и КЗК, и АССО приемат, че излагането на твърдения за нелоялна конкуренция в подадените от „ТиВиТи Пак“ молба за обезпечение на бъдещ иск, искова молба и молба за отстраняване на нередовности, не може да се определи като нарушение на забраната на чл.30. Съобразно правилата на ГПК ищецът(респ. молителят) е задължен да изложи обстоятелствата, на които се основава претенцията му и тези факти подлежат на доказване в производството. Информацията, съдържаща се в изпратените от частен съдебен изпълнител запорни съобщения до контрагенти на касационния жалбоподател също не може да се квалифицира като „неверни сведения или изопачени факти“ по смисъла на чл.30 от ЗЗК. Запорните съобщения се изготвят в установена от закона форма и съдържат данни относно допуснатите от съда обезпечения. Направеният от КЗК извод, че в разпространеното от „ТиВиТи Пак“ писмо, не се излагат факти относно дейността на касационния жалбоподател, а относно дейността на физически лица - бивши служители на „ТиВиТи Пак“ също се обосновава от доказателствата по делото.

Правилни са изводите на КЗК и АССО и относно липсата на нарушение по чл.36,ал.1 от КЗК във връзка с твърденията на касационния жалбоподател, че „ТиВиТи Пак“ е осъществявало нелоялна конкуренция, насочена към отклоняване на клиентите и доставчиците на жалбоподателя и привличането им към ответника, в резултат на което се прекратяват или се нарушават сключени договори, или се осуетява сключването им с конкуренти. За да е осъществен състава на нарушението по чл. 36, ал. 1 от ЗЗК, следва да е налице освен общото изискване, а именно отношения на конкуренция между страните в производството при осъществяваната от тях стопанска дейност, и установяването на кумулативно визираните от законодателя факти, включени във фактическия състав на този текст – нелоялно конкурентно поведение, прекратяване на договори между конкурент и негови клиенти и причинно-следствена връзка между двете деяния.

Фактите по делото не установяват кумулативното наличие на признаците от състава на нарушението по чл.36, ал.1 от ЗЗК. Не са установени недобросъвестни действия на „ТиВиТи Пак“, довели до прекратяване или нарушаване на договори на „Ес-трейд интернешънъл“. Единственият прекратен договор е с [фирма], но причините за това са свързани с финансови затруднения на самото дружество.

На следващо място правилни са изводите на АССО относно приложението на разпоредбата на чл. 29 ЗЗК. В допълнение към изложените мотиви във връзка липсата на извършено нарушение на общата забрана за нелоялна конкуренция по чл.29 от ЗЗК следва да се отбележи само, че подаването на искови молби, жалби или сигнали е установеният от закона начин, по който правните субекти могат да търсят защита, ако считат, че техни права и законни интереси са засегнати. Съобразно залегналия в чл.3 от ГПК принцип на добросъвестност, участващите в съдебните производства лица и техните представители са длъжни да упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави под страх от отговорност за вреди. Злоупотреба с право (включително процесуално) е налице само тогава, когато правото се упражнява недобросъвестно, за да бъдат увредени права и законни интереси на други субекти, както и в противоречие с интересите на обществото. В тази връзка следва да се отбележи, че основателността на съответната претенция (иск, искане за обезпечаване на доказателства, жалба) не е процесуална предпоставка за предявяването й, а въпрос, по който съдът или съответният орган следва да се произнесе с акта си по същество след приключване на съответното производство. Ето защо само по себе си, упражняването на едно твърдяно или предполагаемо право също не представлява злоупотреба с право. Такава ще е налице само в случаите, когато лицето знае, че това право не му принадлежи, но въпреки това предприема действия по осъществяването му. Отделно от това, дали заведеният иск, респ. молба за обезпечение, е допустим, е въпрос, който се разрешава от съда, компетентен да разгледа иска. Този въпрос е от процесуално естество и не може да бъде преценяван инцидентно от друг орган в рамките на различно производство.

По изложените съображения касационната инстанция намира, че атакуваното решение не страда от пороците, изтъкнати в жалбата, поради което следва да бъде оставено в сила.

Депозираната от „ТиВиТи Пак“ частна жалба против определението на Административен съд - София-област, с което решението е изменено в частта му за разноските, е процесуално допустима, но неоснователна.

Действително от представените по делото писмени доказателства - фактура № 27/20.10.2020г., се установява, че на адв. Е. - процесуален представител на ответника е изплатена сумата 4360 лева без ДДС. Във фактурата като основание за плащането е посочено „процесуално представителство по преписка КЗК/178/2020“. Във връзка с направеното във фактурата изрично отбелязване, правилно първоинстанционният съд приема, че възнаграждението е изплатено за процесуалното представителство пред КЗК. По делото не са представени други доказателства, които да установяват изплащането на възнаграждение за процесуално представителство пред АССО. Поради това правилно съдът приема, че страната не е направила разходи за адвокатско възнаграждение, свързано с процесуалното й представителство пред АССО. Поради това правилно съдът изменя решението си в частта му за разноските, приемайки, че такива не следва да се присъждат на ответника.

Предвид отхвърлянето на касационната жалба, касационният жалбоподател дължи на ответната страна- „ТиВиТи Пак“ направените в касационното производство разноски, които са в размер на 1800 лева и представляват платено адвокатско възнаграждение.

Предвид отхвърлянето на частната жалба, заплатените в тази връзка съдебни разноски в размер на 150 лева, представляващи платена държавна такса, следва да останат в тежест на частния жалбоподател.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, четвърто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 224/17.03.2021г., постановено по административно дело № 1255/2020г. по описа на Административен съд - София-област.

ОСТАВЯ В СИЛА определение № 666/28.04.2021г., постановено по административно дело № 1255/2020г. по описа на АССО, с което решение № 224/17.03.2021г. е изменено в частта му за разноските.

ОСЪЖДА [Фирма 5], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление област Плевен, община Плевен, гр. Плевен, п. к. 5800, [улица] да заплати на[Фирма 3], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление област Разград, община Разград, гр. Разград, п. к. 7200,[жк], [жилищен адрес] съдебни разноски за касационното производство в размер на 1800 (хиляда и осемстотин) лева.

Решението не подлежи на обжалване.

Производството е по чл.208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс във връзка с чл.94, ал.1 от Закона за защита на конкуренцията.

Образувано е по касационна жалба на „Ес-трейд интернешънъл“ ЕООД, подадена против решение № 224/17.03.2021г., постановено по административно дело № 1255/2020г. по описа на Административен съд - София-област и частна касационна жалба на „ТиВиТи Пак“ ЕООД против определение № 666/28.04.2021г., постановено по административно дело № 1255/2020г. по описа на АССО, с което решение № 224/17.03.2021г. е изменено в частта му за разноските.

Касационният жалбоподател „Ес-трейд интернешънъл“ ЕООД със седалище и адрес на управление в град Плевен, поддържа оплаквания за неправилност на атакувания съдебен акт поради противоречието му с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл.209, т.3 от АПК и излага подробни доводи в тази връзка. Моли за отмяната на атакуваното съдебно решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда или алтернативно - за разрешаване на спора по същество с установяване на нарушенията на ЗЗК, извършени от „ТиВиТи Пак“ ЕООД. Претендира присъждането на направените разноски и за двете съдебни инстанции.

Касационният жалбоподател счита предявената частна касационна жалба за неоснователна и моли за отхвърлянето й.

Ответникът по касационното оспорване и частен касационен жалбоподател- „ТиВиТи Пак“ ЕООД със седалище и адрес на управление в град Разград, счита предявената касационна жалба за неоснователна и моли за отхвърлянето й. Поддържа оплаквания за неправилност на определението, с което съдът изменил решението си в частта му за разноските и претендира неговата отмяна. Претендира присъждането на сторените в касационното производство разноски.

Ответната страна - Комисия за защита на конкуренцията, не заявява становище по депозираните жалби.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура представя мотивирано заключение за неоснователност на жалбите.

Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, след като прецени направените в жалбите оплаквания във връзка със становищата на страните и събраните по делото доказателства, констатира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като депозирана в срока по чл.211, ал.1 от АПК и от надлежна страна по делото, за която решението е неблагоприятно.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е решение № 852/22.10.2020г. на Комисията за защита на конкуренцията, постановено по преписка № КЗК-178/2020г., с което комисията установява, че не е извършено нарушение по чл.30, по чл.36, ал.1 и по чл.29 от ЗЗК от страна на „ТиВиТи Пак“ ЕООД.

Производството по преписка № КЗК-178/2020г. е образувано на основание чл.94, ал.1 от ЗЗК по предявено от Ес-трейд интернешънъл ЕООД искане за установяване на извършени нарушения по чл. 29, чл. 30 и чл. 36 от ЗЗК от страна на ТиВиТи Пак ЕООД, постановяване прекратяване на нарушенията, както и налагане на предвидените в закона имуществени санкции. Ес-трейд интернешънъл ЕООД счита, че ТиВиТи Пак ЕООД е нарушило общата забрана за нелоялна конкуренция, злоупотребявайки с процесуални права; увредило е доброто име на дружеството чрез разпространяване на неверни твърдения и се е опитало да привлече клиентите на дружеството чрез недобросъвестни способи. Искателят твърди, че нарушенията се осъществяват от 10.09.2019 г., когато ответното дружество е инициирало налагането на запори върху активите на Ес-трейд интернешънъл ЕООД.

В писмено становище от 26.05.2020г. „ТиВиТи Пак“ оспорва изложените в искането твърдения и излага подробни доводи, че дружеството не осъществява нелоялна конкуренция спрямо искателя. В становището са описани и писмените доказателства, които подкрепят доводите на дружеството. Под № 20 е посочена „папка с конфиденциални доказателства под опис“ (л.33 от папка 1.2). Към писмо на „ТиВиТи Пак“ от 17.07.2020г. са приложени допълнителни писмени доказателства, а именно: превод от английски на български език на имейли, описани под № 20.1. и 20.2. от папка с конфиденциални доказателства под опис, представени на 26.05.2020г., както и папка № 2- допълнителни конфиденциални доказателства под опис.

На 14.10.2020г.„Ес-трейд интернешънъл“ ЕООД е уведомено, че преписката, образувана по искането му по чл.94 от ЗЗК, ще се разгледа на 22.10.2020г. от 10 часа. На дружеството е указано, че до датата на заседанието има възможност да се запознае с всички материали, събрани в хода на проучването, с изключение на материалите, съдържащи производствена, търговска или друга защитена от закон тайна. Видно от представените протоколи (л.279 и л.282) и упълномощеният от „Ес-трейд интернешънъл“ адвокат, и управителят на дружеството - С. Д., са се запознали с явните материали по преписката. На представителите на дружеството са предоставени копия от част от писмените доказателства въз основа на изрично направени от тях искания.

На проведеното на 22.10.2020г. от 10 часа заседание на КЗК, „Ес-трейд интернешънъл“ е представлявано от адв. В.. В заседанието процесуалният представител на дружеството заявява, че моли приложените към искането доказателства да бъдат приети и няма други доказателствени искания. Направените от процесуалния представител на „ТиВиТи Пак“ доказателствени искания са отхвърлени. В пледоарията си по същество адв. В. прави искане представените конфиденциални доказателства да се разкрият по реда на чл.55, ал.3 от ЗЗК, но само ако Комисията прецени, че те са относими към спора (л.28, п.1.3 от преписката на КЗК).

КЗК се произнася с оспореното решение, в което установява следните обстоятелства: От 2002 година ТиВиТи Пак ЕООД осъществява на територията на страната стопанска дейност, свързана с търговия на едро и дребно с опаковки и опаковъчни материали и свързани с тях продукти - опаковъчно фолио (в т. ч. термосвиваемо фолио (полиолефин), pvc стреч фолио, палетизиращ стреч, престреч), EPS чинийки, тиксо, чембер-ленти, противоплъзгащи хартии, пластмасови купи, картонени ъгли, както и продажба на палетизиращи и опаковъчни машини. Дружеството оперира чрез девет офиса в градовете София, Благоевград, Разград, Пловдив, Плевен, В. Т. Русе, Варна и Хасково. С. Д. работи като продавач-касиер в офиса на „ТиВиТи Пак“ ЕООД в Плевен от 01.05.2006г. През месец януари 2015 г. Димитров става търговски представител на дружеството, а от октомври 2016 г. е търговски пътник.

На 10.01.2017г. в Търговския регистър е вписано еднолично дружество с ограничена отговорност Ес-трейд интернешънъл с едноличен собственик на капитала и управител С. Д.. През 2018 година дружеството започва да търгува на територията на страната на едро и дребно с опаковъчни материали - опаковъчно фолио, в т. ч. полиолефин, полиетиленово фолио, стреч фолио, тиксо, картонени ъгли, чембер-ленти и извършва производствено-преработвателна дейност на машинно и ръчно фолио по зададени параметри.

На 10.09.2019 г. ТиВиТи Пак ЕООД подава до Окръжен съд – Разград молба за обезпечаване на бъдещи искове, между които е иск за присъждане на сумата 600 000 лева, предявен като частичен иск от иск в размер на 814 464 лева, представляващ обезщетение по чл.45 от ЗЗД за вреди, причинени в резултат на нелоялна конкуренция, който ще бъде предявен солидарно срещу Ес-Т. И. ЕООД, Албемар ЕООД, С. Д., Г. Х. и Пактрейд консулт ЕООД.

С определение № 248/10.09.2019 г., постановено по ч. т. д. 46/2019 г. Окръжен съд – Разград допуска обезпечение на бъдещите искове и налага обезпечителни мерки: запор върху банковите сметки на ответниците; запор на стоки, находящи се в складовете на „Албемар“ ЕООД и „Ес-трейд интернешънъл“ и запор върху вземанията на Албемар ЕООД и Ес-трейд интернешънъл ЕООД към трети лица. Разградският окръжен съд определя едномесечен срок за предявяване на исковете, както и 64 000 лева парична гаранция, вносима от „ТиВиТи Пак“ на основание чл.391, ал.2 от ГПК.

С определение на Варненския апелативен съд, постановено по в. ч.гр. д. № 618/19г., определение № 248/10.09.2019 на РОС за допускане на обезпечаването на бъдещи искове е оставено в сила.

Въз основа на определението на РОС и след внасяне на определената от съда парична гаранция, на „ТиВиТи Пак“ ЕООД са издадени обезпечителни заповеди №№ 248-1 и 248-2 от 10.09.2019 за налагане на посочените по-горе обезпечителни мерки.

В дадения едномесечен срок ТиВиТи Пак ЕООД предявява пред Окръжен съд-В. Т. исковете, във връзка с които е допуснато обезпечение (искова молба вх.№ 9353/10.10.2019г.).

КЗК приема, че ответното дружество- „ТиВиТи Пак“, не е извършило нарушения на чл.30, чл.36, ал.1 и чл.29 от ЗЗК и излага подробни мотиви във връзка с изводите си. От съобразителната част на решението се установява, че направените от КЗК фактически установявания не са обосновани с представените от ответното дружество доказателства, съдържащи търговска тайна.

В рамките на развилото се пред АССО съдебно производство, образувано по жалба на „Ес-трейд интернешънъл“ срещу решението на КЗК, дружеството прави искане за запознаване с доказателствата, съдържащи се в папка № 2 от преписката на КЗК - от л.60 до л.232 и от л.233 до л.259. Съдът отхвърля това искане като приема, че посочените доказателства попадат под закрилата на чл.55 от ЗЗК и същевременно дава указания на КЗК и „ТиВиТи Пак“ ЕООД да представят заверен превод на документите, представени на чужд език, както и неповерителен вариант от депозираните обяснения от физически лица, ако желаят да се ползват от тях. С молба от 28.01.2020г. „ТиВиТи Пак“ ЕООД представя обясненията на Т. Т. и Б. К. със заличени лични данни, конфиденциална и неотносима информация. По отношение на останалите доказателства страната заявява, че няма да се ползва от тях в процеса.

С решението си АССО отхвърля жалбата на „Ес-трейд интернешънъл“ ЕООД като приема, че решението е постановено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, а в хода на производството пред КЗК не са допуснати твърдяните от жалбоподателя нарушения на административнопроизводствените правила. Излага подробни мотиви за материалната законосъобразност на атакувания акт. С решението си съдът осъжда жалбоподателя да заплати на „ТиВиТи Пак“ 2616 лева за разноски по производството на основание чл.143, ал.4 от АПК.

Решението е съобщено на „Ес-трейд интернешънъл“ на 23.03.2021г. На 05.04.2021г. дружеството подава молба за изменение на решението в частта му за разноските.

С определение № 666/28.04.2021г. съдът изменя решението си относно разноските, като го отменя в частта, с която „Ес-трейд интернешънъл“ ЕООД е осъдено да заплати на „ТиВиТи Пак“ ЕООД 2616 лева съдебни разноски. В определението си съдът излага мотиви за липса на доказателства за реално извършени разноски за адвокатска помощ в хода на съдебното производство пред АССО, направени от поискалата ги страна- „ТиВиТи Пак“ ЕООД. Поради това приема, че не са налице предпоставките на чл.143 от АПК за присъждане на такива разноски, което налага и изменението на решението в тази му част.

Решението на съда е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила. Не са налице сочените в жалбата касационни основания.

Първоинстанционният съд не е допуснал съществени процесуални нарушения в хода на процеса и при постановяване на решението си.

Неоснователен е доводът на касатора за допуснато от съда съществено процесуално нарушение, изразяващо се в нередовно представляване на една от страните в процеса - ответникът „ТиВиТи Пак“ ЕООД. Твърдяното от касатора съществено процесуално нарушение не засяга правото на защита на касатора, а евентуално това на посоченото по-горе дружество, ответник в първоинстанционното и настоящото производство. Наведеното оплакване свързва неправилността на решението с чужда правна сфера, което е недопустимо. Отделно от това, пред първоинстанционния съд е представено пълномощно от процесното дружество, в което се съдържа изрично признание на извършените до този момент процесуални действия от пълномощника - адв. Е..

Неоснователно е и оплакването на касационния жалбоподател, за допуснати от първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения при събирането на доказателствата по делото, свързани с отказания достъп до материалите в папка № 2 от административната преписка, съдържащи търговска тайна. С изрично определение (№127/22.01.2021г.) първоинстанционният съд е отхвърлил искането на „Ес-трейд интернешънъл“ за предоставяне на достъп до поверителните материали. Определението на съда е мотивирано с обстоятелството, че част от съдържащите се в папка № 2 доказателства - справки за продажби и доставки; справки за нетни приходи на лица, които не са страни в производството; договори за доставки, попадат под специалната защита на чл.55 от ЗЗК. По отношение на друга част от съдържащите се в папка № 2 документи, които са на чужд език, съдът е задължил страната да представи техен заверен превод, ако иска да се ползва от тях процеса. Най-сетне, по отношение на документите, представляващи писмени обяснения от физически лица, съдът е констатирал, че КЗК не е изпълнила задължението си да изиска тези обяснения и в неповерителен вариант, поради което е указал на ответната страна, че следва да представи такъв, ако желае да се ползва от доказателствата по делото. В изпълнение на дадените указания ответната страна изрично е посочила от кои доказателства желае да се ползва (обяснения на Т. Т. и Б. К.) и ги е представила в неповерителен вариант. Тези доказателства са връчени на жалбоподателя.

С протоколно определение от 04.02.2021г. съдът е приел доказателствата, съдържащи се в административната преписка. Приобщил е към доказателствения материал по делото единствено обясненията на Тодоров и Касабов, представени от ответната страна и в неповерителен вариант. Към доказателствата по делото не са приобщени документите, представени на чужд език, както и обясненията на физически лица, по отношение на които ответната страна е направила изявление, че няма да се ползва от тях в процеса.

Определенията на съда по допускане и събиране на доказателствата са постановени при спазване на правилата за събиране на доказателства, установени в ГПК, субсидиарно приложим на основание чл.144 от АПК и при отчитане на специалната разпоредба на чл.55 от ЗЗК в относимата й редакция от ДВ, бр.77 от 2018г. При постановяване на решението си съдът е съобразил и обсъдил само тези доказателства, които са били приети и приобщени към материалите по делото по надлежния ред, поради което не е допуснал каквито и да било процесуални нарушения в тази насока.

Решението на първоинстанционния съд е постановено в съответствие с материалния закон. Правилни са изводите на съда, че не са налице основанията по чл.146 от АПК, налагащи отмяна на оспореното решение на КЗК. То е издадено от компетентен орган в рамките на законовите му правомощия, в писмена форма, с излагане на фактически обстоятелства и правни изводи и съдържа всички изискуеми реквизити, предвидени в чл.62, ал.1 от ЗЗК.

Правилен и обоснован е и изводът на АССО, че в рамките на производството пред КЗК не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Оплакванията на жалбоподателя, поддържани и в касационното производство са свързани с неспазване на установения в закона тримесечен срок за приключване на проучването; неравностойно третиране на страните в производството пред КЗК; нарушаване на чл.55 от ЗЗК при събирането на доказателства, съдържащи производствена, търговска или друга защитена от закона тайна; несъбиране на всички относими доказателства; както и съществено нарушение на принципите на състезателност и непосредственост.

Всички тези възражения са подробно обсъдени от първоинстанционния съд и изложените от него мотиви в тази връзка се споделят изцяло и от касационната инстанция, поради което и на основание чл.221, ал.2, предл. последно от АПК следва да се препрати към тях.

На първо място следва да се отбележи, че сроковете за проучване и произнасяне, определени от чл.96 от ЗЗК са инструктивни и неспазването им не води до незаконосъобразност на постановения от КЗК акт. При направеното проучване са установени обективно и пълно действителните факти, които са от значение за правилното разрешаване на случая. Противно на изложеното в касационната жалба, оспорващото дружество не е било лишено от възможността да вземе участие в административното производство - напротив - възползвало се е активно от нея. Откритото заседание на КЗК е проведено с участието на процесуалния представител на касационния жалбоподател и е изцяло съобразено с правилата на ЗЗК във връзка чл.6а, ал.2 от ЗМДВИП, които предвиждат изричната възможност за провеждане на заседания от разстояние, като се осигурява пряко и виртуално участие на страните и участниците в производството.

Неоснователно е и поддържаното от касационния жалбоподател възражение, че първоинстанционният съд не е изложил мотиви относно твърдяното нарушение на чл.55 от ЗЗК (в относимата му редакция от ДВ, бр.77 от 2018г.), във връзка с т.12, 15, 25 и 27 от Правилата за достъп, използване и съхраняване на документи, представляващи производствена, търговска или друга защитена тайна. Към изложеното от АССО следва да се допълни единствено, че на касационния жалбоподател е била предоставена възможност да се запознае със събраните в хода на проучването доказателства и той се е възползвал от нея - със събраните по преписката материали са се запознали както упълномощеният процесуален представител- адв. В., така и законният представител на дружеството - управителят Димитров. В материалите по преписката (п.1.2, л.33 и л.244) се съдържат писмените становища на ответното дружество- „ТиВиТи Пак“, в които изрично е посочено, че дружеството представя „конфиденциални доказателства“. В проведеното открито заседание на КЗК, в което дружеството е било представлявано от адв. В., на страните е била дадена възможност да заявят своите искания по доказателствата, но въпреки това процесуалният представител на „Ес-трейд интернешънъл“ не е направил валидно и своевременно искане по чл.55, ал.3 от ЗЗК. След като липсват доказателства, че искателят е поискал достъп до доказателства, които са представени от ответника по преписката и такъв достъп му е бил отказан, не може да се приеме, че е нарушено правото му на защита.

Дори и да се приеме, че е налице нарушение на чл.55, ал.2 от ЗЗК (ред. ДВ, бр.77 от 2018г.), тъй като ответникът по искането не е изпълнил вмененото му от цитираната норма задължение да представи в производството пред КЗК същите материали и във вариант, в който са заличени данните, които смята за поверителни, то това нарушение не е съществено и по никакъв начин не е ограничило правата на касационния жалбоподател, доколкото тези доказателства са били преценени от КЗК като неотносими към спора, не са обсъждани в постановеното решение, а направените от КЗК фактически установявания не са обосновани с тези доказателства.

Изложените от първоинстанционния съд мотиви относно липсата на нарушения на чл.30, чл.36, ал.1 и чл.29 от ЗЗК също се споделят изцяло от настоящата инстанция.

Правилни са изводите и на КЗК, и на първоинстанционния съд относно наличието на кумулативно посочените в чл.29 от ЗЗК елементи, които обуславят проявлението на конкретните състави на нелоялна конкуренция. Двете дружества са предприятия по смисъла на §1, т.7 от ЗЗК, които извършват стопанска дейност, свързана с търговия на едро и дребно с опаковъчни материали на територията на страната, което ги поставя в отношения на конкуренция помежду им. КЗК е приела, че с оглед изложените от „Ес-трейд интернешънъл“ твърдения за предприети от „ТиВиТи Пак“ действия, които са в противоречие с добросъвестната търговска практика, изразяващи се в завеждане на молби за обезпечаване на бъдещи искове, предявяване на искове и свързано с тях разпространение на неверни твърдения, увреждащи доброто име на касационния жалбоподател, следва да се прецени наличието на извършени нарушения по чл.30, чл.36 и чл.29 от ЗЗК.

Чл. 30 от ЗЗК въвежда забрана за увреждане на доброто име и доверието към конкурентите чрез твърдение или разпространяване на неверни сведения или чрез представяне на факти в изопачен вид. За да е налице нарушение на тази забрана, е необходимо да се установи твърдението или разпространението на неверни сведения или изопачени факти. Правилно и КЗК, и АССО приемат, че излагането на твърдения за нелоялна конкуренция в подадените от „ТиВиТи Пак“ молба за обезпечение на бъдещ иск, искова молба и молба за отстраняване на нередовности, не може да се определи като нарушение на забраната на чл.30. Съобразно правилата на ГПК ищецът(респ. молителят) е задължен да изложи обстоятелствата, на които се основава претенцията му и тези факти подлежат на доказване в производството. Информацията, съдържаща се в изпратените от частен съдебен изпълнител запорни съобщения до контрагенти на касационния жалбоподател също не може да се квалифицира като „неверни сведения или изопачени факти“ по смисъла на чл.30 от ЗЗК. Запорните съобщения се изготвят в установена от закона форма и съдържат данни относно допуснатите от съда обезпечения. Направеният от КЗК извод, че в разпространеното от „ТиВиТи Пак“ писмо, не се излагат факти относно дейността на касационния жалбоподател, а относно дейността на физически лица - бивши служители на „ТиВиТи Пак“ също се обосновава от доказателствата по делото.

Правилни са изводите на КЗК и АССО и относно липсата на нарушение по чл.36,ал.1 от КЗК във връзка с твърденията на касационния жалбоподател, че „ТиВиТи Пак“ е осъществявало нелоялна конкуренция, насочена към отклоняване на клиентите и доставчиците на жалбоподателя и привличането им към ответника, в резултат на което се прекратяват или се нарушават сключени договори, или се осуетява сключването им с конкуренти. За да е осъществен състава на нарушението по чл. 36, ал. 1 от ЗЗК, следва да е налице освен общото изискване, а именно отношения на конкуренция между страните в производството при осъществяваната от тях стопанска дейност, и установяването на кумулативно визираните от законодателя факти, включени във фактическия състав на този текст – нелоялно конкурентно поведение, прекратяване на договори между конкурент и негови клиенти и причинно-следствена връзка между двете деяния.

Фактите по делото не установяват кумулативното наличие на признаците от състава на нарушението по чл.36, ал.1 от ЗЗК. Не са установени недобросъвестни действия на „ТиВиТи Пак“, довели до прекратяване или нарушаване на договори на „Ес-трейд интернешънъл“. Единственият прекратен договор е с [фирма], но причините за това са свързани с финансови затруднения на самото дружество.

На следващо място правилни са изводите на АССО относно приложението на разпоредбата на чл. 29 ЗЗК. В допълнение към изложените мотиви във връзка липсата на извършено нарушение на общата забрана за нелоялна конкуренция по чл.29 от ЗЗК следва да се отбележи само, че подаването на искови молби, жалби или сигнали е установеният от закона начин, по който правните субекти могат да търсят защита, ако считат, че техни права и законни интереси са засегнати. Съобразно залегналия в чл.3 от ГПК принцип на добросъвестност, участващите в съдебните производства лица и техните представители са длъжни да упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави под страх от отговорност за вреди. Злоупотреба с право (включително процесуално) е налице само тогава, когато правото се упражнява недобросъвестно, за да бъдат увредени права и законни интереси на други субекти, както и в противоречие с интересите на обществото. В тази връзка следва да се отбележи, че основателността на съответната претенция (иск, искане за обезпечаване на доказателства, жалба) не е процесуална предпоставка за предявяването й, а въпрос, по който съдът или съответният орган следва да се произнесе с акта си по същество след приключване на съответното производство. Ето защо само по себе си, упражняването на едно твърдяно или предполагаемо право също не представлява злоупотреба с право. Такава ще е налице само в случаите, когато лицето знае, че това право не му принадлежи, но въпреки това предприема действия по осъществяването му. Отделно от това, дали заведеният иск, респ. молба за обезпечение, е допустим, е въпрос, който се разрешава от съда, компетентен да разгледа иска. Този въпрос е от процесуално естество и не може да бъде преценяван инцидентно от друг орган в рамките на различно производство.

По изложените съображения касационната инстанция намира, че атакуваното решение не страда от пороците, изтъкнати в жалбата, поради което следва да бъде оставено в сила.

Депозираната от „ТиВиТи Пак“ частна жалба против определението на Административен съд - София-област, с което решението е изменено в частта му за разноските, е процесуално допустима, но неоснователна.

Действително от представените по делото писмени доказателства - фактура № 27/20.10.2020г., се установява, че на адв. Е. - процесуален представител на ответника е изплатена сумата 4360 лева без ДДС. Във фактурата като основание за плащането е посочено „процесуално представителство по преписка КЗК/178/2020“. Във връзка с направеното във фактурата изрично отбелязване, правилно първоинстанционният съд приема, че възнаграждението е изплатено за процесуалното представителство пред КЗК. По делото не са представени други доказателства, които да установяват изплащането на възнаграждение за процесуално представителство пред АССО. Поради това правилно съдът приема, че страната не е направила разходи за адвокатско възнаграждение, свързано с процесуалното й представителство пред АССО. Поради това правилно съдът изменя решението си в частта му за разноските, приемайки, че такива не следва да се присъждат на ответника.

Предвид отхвърлянето на касационната жалба, касационният жалбоподател дължи на ответната страна- „ТиВиТи Пак“ направените в касационното производство разноски, които са в размер на 1800 лева и представляват платено адвокатско възнаграждение.

Предвид отхвърлянето на частната жалба, заплатените в тази връзка съдебни разноски в размер на 150 лева, представляващи платена държавна такса, следва да останат в тежест на частния жалбоподател.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, четвърто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 224/17.03.2021г., постановено по административно дело № 1255/2020г. по описа на Административен съд - София-област.

ОСТАВЯ В СИЛА определение № 666/28.04.2021г., постановено по административно дело № 1255/2020г. по описа на АССО, с което решение № 224/17.03.2021г. е изменено в частта му за разноските.

ОСЪЖДА [Фирма 5], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление област Плевен, община Плевен, гр. Плевен, п. к. 5800, [улица] да заплати на[Фирма 3], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление област Разград, община Разград, гр. Разград, п. к. 7200,[жк], [адрес] съдебни разноски за касационното производство в размер на 1800 (хиляда и осемстотин) лева.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Тодор Петков

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Красимир Кънчев

/п/ Таня Дамянова