Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Образувано е по касационна жалба на В. М., гр. С. срещу решение № 106/13. 10. 2020 г., постановено по адм. д. № 120/2020 г. по описа на Административне съд-Силистра, с което е отхвърлена жалбата му против срещу решение № 1040-18-11 / 21. 02. 2020 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Силистра, с което е потвърдено разпореждане № РВ-3-18-00699781 / 08. 01. 2020 г. ръководителят на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ – Силистра. Наведените в жалбата възражения за неправилност на първоинстанционния съдебен акт, като постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, допуснато при преценката на съвкупния доказателствен материал, довело до неправилно приложение на нормите чл. 10, чл. 114, ал. 2 т. 2 КСО, във вр. с § 1 ал. 1, т. 3 ДР на КСО и необоснованост са относими към касационните основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отменят издадените административни актове (решение и разпореждане). Претендира се присъждане на съдебни разноски.
Ответникът – Директорът на ТП на НОИ гр. С., оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Претендира разноски.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право. Намира, че след изпълнение на задълженията по чл. 172а АПК, решаващият състав правилно приема, че оспореният административен акт е законосъобразен, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна.
Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.
Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна.
При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното:
Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е решение № 1040-18-11 / 21. 02. 2020 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Силистра, с което е потвърдено разпореждане № РВ-3-18-00699781 / 08. 01. 2020 г. ръководителят на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ – Силистра относно възстановяване на добросъвестно полученото парично обезщетение поради общо заболяване за периода 01. 11. 2016 г. – 28. 02. 2018 г. в размер на 2104, 13 лв.
След анализ на съвкупния доказателствен материал, първоинстанционният съд приема за установено, че с констативен протокол № КВ-5-18-00616246 / 13. 08. 2019 г., изготвен от контролните органи на ТП на НОИ – Силистра, е обективиран резултатът от извършена проверка на осигурителя "Агроспектьр инвест" АД, [ЕИК]. Така инициираната проверка е установила, че няма данни за извършване на търговска дейност от проверявания осигурител през периода от 01. 03. 2015 г. до 30. 06. 2019 г. Установено е също, че дружеството не декларира стопанска дейност, не са представени документи за реално извършване на дейност, няма доказателства за реално извършвана дейност с клиенти и доставчици, както и че липсват доказателства за полагане на труд от лицата, за които има подадени данни за осигуряване в обекти на осигурителя. Поради това в протокола е направена констатация, че на основание чл. 9 от КСО на проверяваните физически лица, сред които и жалбоподателят, не следва да бъде признато времето за осигурителен стаж и доход като лица, осигурени за всички осигурени социални рискове, както и произтичащите от това права. В хода на проверката не са представени и доказателства за получени реални парични средства от дружеството, вследствие на което същото не би могло да заплати трудовите възнаграждения на своите служители. Предвид на така направените констатации, е направен изводът, че след 01. 03. 2015 г. "Агроспектьр инвест" АД, [ЕИК] е фиктивен осигурител, подаващ информация в НАП за осигуряване с декларация обр. 1 на физически лица с висок размер на осигурителен доход, без да се внасят дължимите осигурителни вноски, с цел неправомерно облагодетелстване от фондовете на ДОО.
Безспорен е по делото фактът, че през периода 25. 05. 2016 г. – 30. 11. 2018 г., въз основа на трудов договор от 25. 05. 2016 г., жалбоподателят е бил страна по трудово правоотношение с осигурителя "Агроспектьр инвест" АД, [ЕИК], заемайки длъжността „юрисконсулт“.
От приетото по делото експертно заключение е установено, че през 2016 г. е бил отразен нулев приход, което сочи, че през въпросната година търговска дейност не е била извършвана, а за 2017 г. и 2018 г. са били отчетени приходи, но само през счетоводната група „други приходи“, в която се записват получени неустойки за неспазени от контрагенти клаузи по договори, отписани задължения след изтичане на срока на погасителна давност, излишъци на активи в резултат на счетоводни грешки и други подобни; дружеството не е отразило приходи от търговски сделки; единствените разходи през 2017 – 2018 г. са били документирани като възнаграждения и осигуровки за персонала; следователно през тези две години също не е била реализирана търговска дейност. Жалбоподателят се е подписвал във ведомостта срещу чистите суми за получаване, но не са налице първични счетоводни документи (разходни касови ордери, платежни нареждания или вносни бележки), удостоверяващи реалното престиране на тези суми, поради това не може да се приеме за установено, че жалбоподателят е получавал в действителност трудово възнаграждение. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, първоинстанционният съд приема, че предвид липсата на доказателства за реално осъществявана трудова дейност, в съответствие с приложима разпоредбата на чл. 10 КСО, не се установява наличието на кумулативно изискуемите предпоставки относно възникване по отношение на жалбоподателката на качеството осигурено лице. Правилно е прието от ръководителя на контрола по разходите на ДОО, че по отношение на М. са налице нови данни по смисъла на чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО, които са от значение за определяне на правото и размера на изплатените парични обезщетени за временна неработоспособност и обосновават възстановяването им.
Върховният административен съд – състав на шесто отделение намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно.
Същото е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд.
В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. При постановяване на процесния съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми.
В Кодекса за социално осигуряване са разграничени съществените елементи на трудовото и осигурителното правоотношение. В съответствие с легалната дефиниция, установена в § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10 КСО, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1-3 и 5 КСО. Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 КСО изрично определя момента, от който възниква осигуряването — денят, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 и продължава до прекратяването й, респ. лицето следва добросъвестно да участва в осигурителното правоотношение и обуславящото го трудово такова, за да придобие право на парично обезщетение. Наличието на валидно възникнало трудово правоотношение само по себе си не е основание за началото на осигуряването. То е предпоставка за това, но само в случаите когато лицето е започнало да упражнява трудова дейност. В конкретния случай не са установени трудовите функции на служителя. Следователно лице, за което не е доказано, че е извършвало трудова дейност, не може да има качеството осигурено лице.
В съответствие с неоспорените писмени доказателства включително Констативен протокол № КВ-5-18-00616246 / 13. 08. 2019 г., изготвен от контролните органи на ТП на НОИ – Силистра, явяващ се официален документ, ползващ се с материална доказателствена сила, съгласно чл. 179 ал. 1 ГПК, първоинстанционният съд обосновано извежда, че дружеството посочено за осигурител не е извършвало дейност по смисъла на ТЗ за процесния период, жалбоподателят не е упражнявал трудова дейност при него и не се явява осигурено лице по смисъла на чл. 10 ал. 1 и § 1, ал. 1, т. 3 ДР на КСО.
В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт, обхващаща преценката досежно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и съотнасянето им към нормите, посочени като правно основание за неговото издаване, с оглед разпореденото възстановяване на получено парично обезщетение поради общо заболяване за периода 01. 11. 2016 г. – 28. 02. 2018 г. в размер на 2104, 13 лв.
Предвид изложеното Върховният административен съд – състав на шесто отделение намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора в полза на ответника следва да се присъдят разноски в размер на минималния размер юрисконсултско възнаграждение, предвиден в чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ – 100 лева.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд – състав на шесто отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 106/13. 10. 2020 г., постановено по адм. д. № 120/2020 г. по описа на Административен съд-Силистра.
ОСЪЖДА В. М., гр. С. да заплати на ТП на НОИ - Силистра направените по делото разноски -сумата от 100 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение. РЕШЕНИЕТО е окончателно.