Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационната жалба, подадена от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ("ОДОП") – Варна при ЦУ на НАП против решение № 24/24. 08. 2020 г. на Административен съд - Русе, постановено по адм. дело № 277 по описа за 2020 г. на този съд, с което е обявен за нищожен Ревизионен акт № Р- 03001819005140-091-001/17. 02. 2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Варна в частта му, потвърдена с Решение № 96/08. 05. 2020 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ - Варна при ЦУ на НАП, в която част е отказано преотстъпване на корпоративен данък пo чл. 189б ЗКПО за 2015 г. и е установен корпоративен данък по ЗКПО за 2015 г. в размер на 19 115 лв. и лихва 1250, 36 лв. В касационната жалба се поддържат твърдения за неправилност и незаконосъобразност на решението. Твърди се, че съдът не е разграничил правния характер на актовете по чл. 106, ал. 1 ДОПК и по чл. 108, ал. 1 ДОПК. От настоящата инстанция се иска отмяна на обжалваното решение, като същото бъде върнато за разглеждането му по същество. Касаторът прилага като доказателства справка-декларация по ЗДДС вх. № 18001966009/15. 06. 20 г. и дневник на покупки на "Лазаров 6" ООД. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът – „Лазаров - 6" ООД, е подал писмено становище чрез процесуалния си представител адв. М. за нищожност на РА. Посочва, че спорът е правен, а органите по приходите не са съобразили, че е налице влязло в сила съдебно решение, с което е отменен АУЗД, с който е установено задължение за корпоративен данък в размер на 19 115, 00 лв. и лихва за просрочие върху определения данък за внасяне, изчислена до 04. 11. 2016 г. в размер на 1158,...