Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба на „Органик“ ЕООД, чрез адв. П. против Решение № 3905 от 15. 07. 2020 г., постановено по адм. дело № 2937/2020 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-С411-0033684/25. 02. 2020г., издадена от началника на отдел „Оперативни дейности“ в главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП София.
В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесулните правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът оспорва като неправилен извода на административния съд за законосъобразност на обжалваната заповед, като излага доводи, че е издадена в нарушение на принципа за съразмерност и целта на закона. Твърди, че съдът не се е съобразил със събраните по делото доказателства. Изразява несъгласие относно присъденото юрисконсултско възнаграждение в размер на 500 лв. Иска отмяната на решението и постановяване на друго, с което заповедта да бъде отменена, както и присъждане на направените разноски в размер на 420 лева .
Ответникът - началник отдел „Оперативни дейности“ - гр. С. в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, чрез юрисконсулт П. оспорва касационната жалба, като неоснователна и моли да се остави в сила обжалваното решение и се присъдят разноски за юрисконсулт за касационната инстанция.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.
Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:
С обжалваното решение, Административен съд София – град е отхвърлил жалбата на „Органик“ ЕООД против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-С411-0033684/25. 02. 2020 г., издадена от началника на отдел „Оперативни дейности“ в главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП София., с която е наложена принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ - запечатване на търговски обект по смисъла на §1, т. 41 от Допълнителните разпоредби на ЗДДС - ресторант „Слънце-Луна“, находящ се в гр. С., ул. „Алабин“ № 22, стопанисван и експлоатиран от „Органик“ ЕООД, за срок от 14 дни.
За да постанови този резултат, съдът е приел от фактическа страна, че на 11. 02. 2020 г. в 12. 40 ч. е била извършена проверка на посочения търговски обект, като при проверката е установено, че търговското дружество в качеството си на задължено лице по чл. 3 от Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства не регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки и услуги от търговския обект чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в експлоатация за обекта фискално устройство. Била е извършена контролна покупка на 2 броя супи на стойност 8. 00 лв., за което не е бил издаден фискален бон от монтираното в обекта и въведено в експлоатация фискално устройство. След легитимация на органите по приходите, от фискалното устройство е бил отпечатан дневен финансов отчет № 0059952 от 11. 02. 2020 г., от който е установено, че посочената покупка на стойност 8 лв. не е регистрирана чрез издаване на фискален касов бон. За резултатите от проверката на основание чл. 110, ал. 4, във връзка с чл. 50, ал. 1 от ДОПК е бил съставен протокол за извършена проверка. Деянието било квалифицирано като нарушение по чл. 25, ал. 3 от Наредба № Н-18/2006 г., поради което с оспорената Заповед на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС на „Органик“ ЕООД, е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) "запечатване на търговски обект" и "забрана на достъпа до него" за срок от 14 дни.
При така установената фактическа обстановка, АС София - град е приел, че административен акт е законосъобразен. Приел е за безспорно установено със съставения на място протокол по чл. 50, ал. 1 ДОПК, че търговецът не е изпълнил вмененото му от чл. 25, ал. 3 от Наредба задължение да издаде фискална касова бележка в момента на получаване на плащането при продажбата на 2 броя супи на стойност 8. 00 лв, което неизпълнение на задължението за отчитане на продажбите на стоки в търговските обекти е основание за прилагане на принудителна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС. За неоснователни са приети доводите на жалбоподателя за издаване на заповедта при несъответствие с целта на закона. Съдът е посочил, че при съобразяване на принципа на съразмерност и като е взел предвид тежестта на нарушението, административният орган е определил 14-дневен срок на мярката, при 30-дневен максимален срок.
Така постановеното решение е валидно и допустимо и правилно.
Страните не спорят по фактите и същите са правилно установени. Правилно АС София - град е приел за установено, че ПАМ е наложена във връзка с констатирано на 11. 02. 2020 г. нарушение на чл. 25, ал. 3 от Наредба Н-18/13. 12. 2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства, което се явява основание по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС при прилагане на ПАМ по реда на чл. 186, ал. 3 от същия закон.
Предвид факта на установено нарушение на съответната разпоредба от наредбата, уреждаща реда и начина за издаване на съответен документ за продажба, за административния орган е било налице задължението при обвързана компетентност успоредно с ангажирането на административнонаказателната отговорност на дружеството, да наложи принудителната административна мярка по чл. 186 от ЗДДС с последиците по чл. 187 от ЗДДС, с оглед на което правилно е приложена относимата материалноправна разпоредба. В случая определеният срок за налагане на ПАМ от 14 дни е в рамките на законоустановения максимален срок от 30 дни, като в обжалвания акт са изложени мотиви, позволяващи преценката за съответствие с целта на закона.
Несъстоятелни са оплакванията на касатора за нарушение на принципа на съразмерност и несъответствие с целта на закона. След като законът императивно предвижда в чл. 186, ал. 1 от ЗДДС в кои случаи административният орган има задължението успоредно с ангажирането на административнонаказателната отговорност на дружеството, да наложи принудителната административна мярка по чл. 186 от ЗДДС с последиците по чл. 187 от ЗДДС, то той действа при обвързана компетентност. С оглед на това след като законодателят изрично е посочил, че в тези случаи следва да бъде наложена ПАМ – „запечатване на обект за срок до един месец“, и фактическата обстановка съответства на хипотезата на нормата (което е установено в хода на производството), то налагането на ПАМ от този вид във всеки случай съответства с целта на закона.
Описаната в акта фактическа обстановка се подкрепя от събраните по делото доказателства. Съобразно чл. 186, ал. 3 във вр. с чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ ЗДДС органът действа в условията на обвързана компетентност и при наличие на една от предпоставките, посочени в чл. 186 от ЗДДС, административният орган е длъжен да наложи ПАМ. При това положение законосъобразни са изводите на съда, че са налице предвидените от закона предпоставки за налагане на принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС и приложението на чл. 187 ЗДДС.
Настоящия съдебен състав намира за правилно оплакването на касатора относно прекомерност на присъденото юрисконсулско възнаграждение в размер на 500 лв. В развилото се по реда на АПК съдебно обжалване на административния акт - заповедта на началник отдел „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП София, последният е представляван от юрисконсулт, направил искане за присъждане на разноски, поради което приложение намират разпоредбите на чл. 78, ал. 8 от ГПК, чл. 37 от ЗПрП (ЗАКОН ЗА ПРАВНАТА ПОМОЩ) и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, според който по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лв. В тази връзка е неприложима нормата на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/01. 09. 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, тъй като производството по оспорване на заповедта за прилагане на ПАМ не е по реда на чл. 160 от ДОПК, а по реда на АПК съгласно чл. 186, ал. 4 от ЗДДС.
Поради това, решението следва да се отмени в частта на присъдените разноски в размер над 100 лева, преставляващи дължимо юрисконсултско възнаграждение за първата съдебна инстанция, а за касационната инстанция следва да бъдат присъдени допълнителни 100 лв. юрисконсултско възнаграждение предвид своевременно направено искане от страна на процесуалния представител на началник отдел „Оперативни дейности“ - гр. С. в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП.
С оглед гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 3905 от 15. 07. 2020 г., постановено по адм. дело № 2937/2020 г. по описа на Административен съд София - град, в частта, в която „Органик“ ЕООД е осъдено да заплати на Национална агенция за приходите юрисконсултско възнаграждение в размер над 100 /сто/ лв.
ОСТАВЯ В СИЛА решение 3905 от 15. 07. 2020 г., постановено по адм. дело № 2937/2020 г. по описа на Административен съд София - град в останалата част.
ОСЪЖДА „Органик“ ЕООД да заплати на Национална агенция за приходите юрисконсултско възнаграждение в размер на 100/сто/ лева за касационната съдебна инстанция. Решението не подлежи на обжалване..