Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) /ДОПК/.

Образувано е по касационната жалба на „К. М“ ЕООД, чрез процесуален представител адв. А. против решение № 3692 от 08. 07. 2020 г. на Административен съд - София -град, постановено по адм. дело № 2974/2019 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт /РА/ № Р-22002217002275-091-001/07. 02. 2018 г., поправен с ревизионен акт за поправка на РА /РАПРА/ № П-22221418038438-003-001/28. 02. 2018 г., издадени от органи по приходите при ТД на НАП - София, потвърдени с решение № 2012/27. 12. 2018 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” - София при Централно управление на Националната агенция за приходите /ЦУ на НАП/.

В касационна жалба се излагат доводи за неправилност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът възразява срещу извода на съда, че не са налице реално реализирани доставки на стоки и услуги от страна на „Гаранстрой” ЕООД, „С. Х” ЕООД, „Климат трейд” ЕООД, „Т. К 97“ ЕООД, „Й.“ ЕООД и „Д. С” ЕООД. Твърди, че съдът не е обсъдил представените от ревизираното лице доказателства. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА, както и да се присъдят направените по делото разноски.

Ответникът по касационната жалба – директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” София при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юриск. В. оспорва същата и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, неоснователна, поради следните съображения:

Предмет на съдебен контрол в производството пред административния съд е бил акт РА № Р-22002217002275-091-001/07. 02. 2018 г., поправен с РАПРА № П-22221418038438-003-001/28. 02. 2018 г., издадени от органи по приходите при ТД на НАП - София, потвърдени с решение № 2012/27. 12. 2018 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” - София при ЦУ на НАП. С РА и издадения към него РАПРА е определен ДДС за внасяне в размер на 161 014, 70 лв., в това число главница в размер на 113 599, 94 лв. и лихви в размер на 47 414, 76 лв., в резултат от отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури издадени от „Гаранстрой” ЕООД, „С. Х” ЕООД, „Климат трейд” ЕООД, „Т. К 97“ ЕООД, „Й.“ ЕООД и „Д. С” ЕООД, за данъчни периоди м. 07. 2013 г., м. 12. 2013 г., м. 06. 2014 г., м. 09. 2014 г., м. 12. 2014 г. и м. 09. 2015 г.

В мотивите на оспореното в настоящото производство решение е прието, че РА е издаден от компетентни органи по приходите в предвидената за това форма и при липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

За да отхвърли оспорването на ревизионния акт, съдът е приел, че издаването на фактура не е достатъчно основание, за да се приеме, че е осъществена доставка. Фактурите не обективират реално извършени доставки, а само съвпадане на волеизявленията на страните, че са съгласни да постигнат като резултат договореното между тях по една доставка. Позовавайки се на практиката на ВАС относно наличието на разлика между сделка в гражданскоправния смисъл и доставка за целите на данъчното облагане, счита, че данъчно задълженото лице носи тежестта да докаже правопораждащия факт - извършването на доставка. След като задълженото лице не представя документи в подкрепа на твърденията си за реалност на фактурираните доставки, то тези твърдения се явяват недоказани с произтичащите от това правни последици - непризнаване на данъчен кредит. Решаващият съд напълно се е присъединил към изводите на ревизиращите относно недоказване от страна на ревизираното дружество на закупуването, транспортирането, съхранението и наличието на стоките, предмет на доставките, при доставчиците, както и техническия и кадровия потенциал за извършването им. Така постановеното решение е правилно.

Първостепенният съд правилно е приел, че оспорването на РА по съдебен ред е допустимо, както и че РА е издаден от компетентни органи по приходите в изпълнение изискването на чл. 119, ал. 2 ДОПК в приложимата редакция. Ревизионното производство е възложено от компетентен орган, определен по реда на чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК със заповед на директора на ТД на НАП. Не са допуснати при извършването на ревизията съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Спазени са изискванията на чл. 120 ДОПК относно формата и съдържанието на РА.

На основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС не е признато правото на приспадане на данъчен кредит на ревизираното лице поради липса на доставки, при следната фактическа обстановка конкретно по доставчици и периоди:

1. За данъчен период м. 07. 2013 г. с РА не е признато правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 72 760 лв. по фактура № 000000000760/29. 07. 2013, издадена от „Гаранстрой” ЕООД с предмет на доставката „ротиращ телескопичен товарач DIECE 50. 21, окомплектован с палетни вилици, работна платформа и кранова уредба“.

В хода на извършената ревизия от страна на ревизираното дружество и доставчика са представени следните документи: копие от спорната фактура, договор за доставка и приемо-предавателен протокол от 29. 07. 2013 г. /л. 412 и л. 414 от делото/, както и копие от банково извлечение за извършено частично плащане и извлечение за извършено доплащане. Като доказателство за произхода на стоката е представено копие от фактура № 110/10. 06. 2013 г., издадена от румънското дружеството VAFONA TRADE S.R.L., С VAT № RO26960008, с получател „Гаранстрой” ЕООД. Фактурата е на стойност 66 160, 00 евро и е с приложен протокол по чл. 117, ал. 1 от ЗДДС. За доказване на транспортирането на стоката са представени копие от фактура № 2095/01. 07. 2013 г., издадена от „Нанатекс“ ЕООД с получател „Гаранстрой” ЕООД, заедно с международна товарителница /CMR/ и договор за превоз на товари /л. 362 и сл. от делото/. Във връзка с извършената последваща доставка на процесните стоки са представени копия от фактура № 1100000003/31. 07. 2013 г., издадена от „К. М“ ЕООД на „Инфракънстракшън“ ЕАД, договор за продажба на ротиращ телескопичен товарач, приемо-предавателен протокол № 13-011 от 31. 07. 2013 г., банкови извлечения от 12. 12. 2013 г. и 18. 12. 2013 г., счетоводни справки и свидетелство за регистрация на земеделска и горска техника, издадено от Министерство на земеделието и храните за регистрацията на телескопичен товарач марка DIECE 50. 21на името на „Инфракънстракшън“ ЕАД /л. 458 и сл. от делото/.

В хода на ревизията е изпратена молба за административно сътрудничество до администрацията на Румъния относно VAFONA TRADE S.R.L. – дружеството, сочено за предходен доставчик. Според отговора на румънската администрация дружеството никога не е извършвало дейност в обявеното седалище и никога не е ползвалo складове и/или помещения. Екипът на румънската администрация не е успял да открие през септември 2017 г. негов представител. В отговор на молбата за административно сътрудничество са изпратени всички документи, които са открити във връзка с предишни производства. Изпратен е инвойс № 10077/10. 06. 2013 г. със стойност 66 160, 00 евро и с предмет на доставката „електронни устройства, аксесоари и компоненти“. Констатирано е, че този инвойс е с друг номер и предмет на доставката, независимо, че по дата и стойност съвпада с представения при насрещната проверка на „Гаранстрой” ЕООД.Он е извод, че представения от администрацията на Румъния инвойс не съответства на предмета на доставката вписан в представения от „Гаранстрой” ЕООД инвойс № 110/10. 06. 2013 г. с вписан предмет на доставката „ротиращ телескопичен товарач“. Констатирано е плащане в размер на 66 160 евро от „Гаранстрой” ЕООД към VAFONA TRADE S.R.L., но е посочено, че същото е за електронни устройства, аксесоари и компоненти.

Относно представената CMR, с вписан в нея товарен автомобил с марка МАН и рег. [рег. номер на МПС], ревизиращите са установили, че липсват данни за преминаване на този автомобил през граничните контролно – пропускателни пунктове на посочената в CMR дата - 10. 06. 2013 г. При проверка в програмен продукт „МИС ІІІ А“ e констатирано, че последното влизане на товарен автомобил марка МАН със същия регистрационен номер е през ГКПП - Видин с ферибот на 09. 10. 2010 г.

2. За данъчен период м. 09. 2014 г. с РА е отказано правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 5 618 лв. по фактура № 1000000081/19. 09. 2014 г., издадена от „С. Х” ЕООД с предмет на доставката „1. JRJ215-Pfmp mainhifravlic; 2. 331/16330-Coupling hid.pomp a ssy; 3. 20/951072-Valve relief“ /л. 86 и сл. от делото/.

Приходните органи са констатирали, че фактурата е издадена във връзка с изпълнение на сключен договор за доставка от 12. 09. 2014 г. между „К. М“ ЕООД - купувач и „С. Х” ЕООД - продавач, с предмет „резервни части съгласно приемо – предавателен протокол“. Представени са фактура за предходна доставка, издадена от „Фис Ин“ ЕООД, ведно с приложен опис /л. 71 и 72 от делото/, договор за наем на склад и товарителница за осъществен транспорт, видно от която на 19. 09. 2014 г. „С. Х” ЕООД – изпращач, чрез „Фис Ин“ ЕООД – превозвач, доставя на „К. М“ ЕООД – получател, процесните стоки. С оглед представените доказателства органите по приходите приемат, че не се установява съответствие между стоките от описа към фактурата от „Фис Ин“ ЕООД със стоките, описани като предмет на доставката по процесната фактура, издадена от „С. Х” ЕООД на ревизираното лице.

3. За данъчен период м. 12. 2014 г. с РА е отказано правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 10 060 лв. по 2 бр. фактури, издадени от „Климат трейд” ЕООД, с предмет „1. мотор въртене; 2. редуктор въртене; 3. звездичка 21 зъба, 32 дупки; 4. редуктор“ и “блок клапани - главен“ /л. 59 и сл. от делото/.

В хода на извършената насрещна проверка от страна на доставчика са представени копия от спорните фактури, приемо-предавателни протоколи и договор за доставка. Като доказателство за предходна доставка са представени фактура от VAFONA TRADE S.R.L., С VAT № RO26960008, протокол по чл. 117, ал. 1 ЗДДС, договор за транспортни услуги между „Климат трейд” ЕООД и „ВДФ Билд“ ЕООД - превозвач, фактура за осъществен транспорт и международна товарителница.

Предвид посоченото по-горе за доставчиците „Гаранстрой” ЕООД, „С. Х” ЕООД и „Климат трейд” ЕООД може да се направи извод за недоказана от страна на ревизираното дружество реалност на доставките и в тази връзка възраженията на касатора за законосъобразното възникване и упражняване на правото на данъчен кредит се явяват неоснователни. В действителност неправилно и в нарушение на материалния закон съдът е обосновал изводите си за законосъобразност на отказа на правото на данъчен кредит с липса на реално осъществени предходни доставки. Релевантно за възникване на правото на приспадане е реалното осъществяване на преките доставки. Това следва от нормата на чл. 68, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 6, ал. 1 ЗДДС, чл. 25, ал. 6, т. 1 във връзка с чл. 25, ал. 2 ЗДДС и чл. 68, ал. 2 ЗДДС. Произходът на стоката и съответно изпълнението на предходните доставки не може да служи като самостоятелно основание за отказ на правото на приспадане, освен ако от органите по приходите не се твърди и не се докаже въз основа на обективни данни, че получателят е знаел или е следвало да знае, че сделката, на която се позовава е част от данъчна измама, нагоре по веригата. В разглеждания случай както в хода на ревизията, така и в съдебното производство такива обстоятелства не се доказват.

Въпреки изложеното, крайният извод на съда за недоказана от страна на ревизираното дружество реалност на процесните доставки е правилен. Настоящата съдебна инстанция намира, че от представените доказателства не се установява фактическото осъществяване на преките доставки на фактурираните стоки.

Относно извършената доставка от „Гаранстрой” ЕООД и предвид представените доказателства досежно приемането и предаването на стоките за пълното следва да се каже, че доводите на касатора за последваща реализация на процесните стоки са необосновани. Всички документи, установяващи прехвърлянето на правото на собственост върху процесните стоки следва да кореспондират помежду си и да са взаимно обвързани. В конкретния случай, видно от съдържанието на представения договор за продажба, сключен между „К. М“ ЕООД и „Инфракънстракшън“ ЕАД, предмет на осъществената продажба е ротиращ телескопичен товарач Diece Pegasus 50. 21 със сериен номер № HVL1552105, обостоятелство, което се потвърждава и от съдържанието на фактура № 1100000003/31. 07. 2013 г. Така индивидуализиран предметът на сделката не може да се обвърже с предмета на договора за доставка, сключен между „К. М“ ЕООД и „Гаранстрой” ЕООД, предвид посочването само на марката и модела на процесната стока - DIECE 50. 21, без посочване на сериен номер. Липса на индивидуализация на предмета се установява, както в процесната фактура № 000000000760/29. 07. 2013, издадена от „Гаранстрой” ЕООД, така и в съставения ППП от 29. 07. 2013 г.

Относно осъществяването на пряката доставка между „К. М“ ЕООД и „Гаранстрой” ЕООД не се представят категорични доказателства, че ревизираното лице е получател на стоките именно по фактурата, издадена от посоченото дружество, тъй като с оглед спецификата на процесните стоки и необходимостта от специализиран транспорт за предаването им, остава неизяснено къде и от кого е извършено товаренeто, от кого и как са транспортирани. Обстоятелството, че за транспортирането на процесния товар е необходимо използването на специализиран превоз се потвърждава и от представените от доставчика документи за транспортирането на ротиращ телескопичен товарач, ведно с палетни вилици, работна платформа и кранова уредба от Румъния с влекач / 364 и сл. от делото/.

Изложеното в ревизионния доклад от страна на приходните органи становище за наличието на относителна симулация, не се подкрепя от събраните в хода на ревизията доказателства. Симулацията като институт на гражданското право бива два вида: абсолютна и относителна. При абсолютната симулация е налице привидна сделка, като тя не прикрива друга сделка, а между страните изобщо липсва воля за покупко-продажба, а при относителната симулация страните не желаят да бъде постигнат резултата от сделката, а чрез нея прикриват друга сделка - в този смисъл е решение по гр. дело № 1575/2008 г., Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд. Приходните органи са приели, че спорната доставка е осъществена при относителна симулация, но доказването й изисква да се установи, че страните не са желали сделката, по която е издадена процесната фактура да породи правни последици, а са желали правните последици по прикритата сделка, но такава прикрита сделка приходните органи не са доказали. Това означава, че при твърдения от ревизиращите органи за относителна симулация, те е следвало да докажат коя е прикритата сделка, което в случая не е сторено нито в хода на ревизията, нито пред първонистанционния съд. /В този смисъл решение № 3946/27. 03. 2018 г., постановено по адм. дело № 9991/2017 г. по описа на Върховен административен съд, първо отделение/.

По идентични съображения и при така установената фактическа обстановка са налага извод, че констатациите за липса на реалност на доставките по фактурите, издадени от „С. Х” ЕООД и „Климат трейд” ЕООД, не са опровергани. Обсъдени в съвкупност, представените по делото писмени доказателства - договори и приемо – предавателни протоколи, приложени към спорните фактури, не доказват реално доставяне на облагаемите стоки. В случая по делото за предаването и получаването на стоките са представени приемо – предавателни протоколи, в които не се съдържат данни за мястото, на което е осъществено фактическото предаване на процесните стоки - посочено е само гр. С., като липсват и индивидуализиращи данни за лицата, участвали в приемо-предаването. Нормата на чл. 68, ал. 2 от ЗДДС обвързва възникването на правото на данъчен кредит от настъпването на данъчно събитие. При доставката на стоки, съгласно чл. 25, ал. 2 от ЗДДС правопораждащият юридически факт за настъпване на данъчно събитие е прехвърлянето на правото на собственост върху стоката, т. е. на правото получателят фактически да се разпорежда със стоката. За да се признае на данъчнозадълженото лице правото на приспадане на данъчен кредит, следва да бъде доказано осъществяването на доставката, предаването и получаването на стоката. Както се каза и по – горе, възможността на предходните доставчиците да доставят на прекия доставчик процесните стоки и разполагал ли е последният със стока от същия вид и количество, при липсата на твърдения от страна на ревизиращите органи по приходи за участие на ревизираното лице в данъчна измама, не са релевантни за наличието на доставка, настъпването на данъчно събитие и възникване на правото на данъчен кредит съгласно чл. 68, ал. 2 във връзка с чл. 25, ал. 2 ЗДДС и в тази връзка неправилно съдът е основал изводите си за липса на доставки на липсата на възможност у предходните доставчици да доставят стоката. Въпреки изложеното, от събраните по делото доказателства не се налага изводът, че е налице реалност на извършените доставки между „С. Х” ЕООД и „Климат трейд” ЕООД в качеството им на доставчици и „К. М“ ЕООД като получател. По делото не се представя стоков поток, както и аналитичен регистър на счетоводна сметка „304“ – стоки, от които да се обоснове извод, че процесните материали, предмет на фактурите, издадени от „С. Х” ЕООД и „Климат трейд” ЕООД, като ресурси с натурално-веществена форма, са придобити, за да бъдат вложени в дейността на ревизираното дружество или които да докажат последващата им реализация.

Въз основа на всички събрани доказателства, преценени по отделно и в съвкупност, настоящия състав на Върховен административен съд, счита, че законосъобразно с РА е отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от „Гаранстрой” ЕООД за данъчен период м. 07. 2013 г. в размер на 72 760 лв., „С. Х” ЕООД за данъчен период м. 09. 2014 г. в размер на 5 618 лв. и „Климат трейд” ЕООД за данъчен период м. 12. 2014 г. в размер на 10 060 лв. и съответните лихви.

Относно непризнатото право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от „Т. К 97“ ЕООД, „Й.“ ЕООД и „Д. С” ЕООД, съответно през данъчен период м. 12. 2013 г. в размер на 10 132, 88 лв. по две фактури от „Т. К 97“ ЕООД; през м. 06. 2014 г. – 5 120, 00 лв. по три фактури от „Й.“ ЕООД и през м. 09. 2015 г. - по една фактура от „Д. С” ЕООД в размер на 1 106 лв., обосновани и кореспондиращи с доказателствата по делото са изводите на първоинстанционния съд за липсата на реално извършени доставки по смисъла на чл. 6 и чл. 9 ЗДДС.

По отношение на издадените от „Т. К 97“ ЕООД 2 бр. фактури с № 1000000057/13. 12. 2013 г. и № 1000000065/20. 12. 2013 г. с предмет на доставките съответно „хидравличен чук INDECO HP 600; 2. употребяван хидравличен чук INDECO HP 500“ и резевни части за машини, изброени в 12 пункта, в хода на ревизията освен процесните фактури от страна на задълженото лице се представят договор за доставка от 01. 12. 2013 г. и приемо – предавателни протоколи /л. 194 и сл. от делото/. Видно от съдържанието на приложения по делото договор, предметът на доставката е общо формулиран – техника и резервни части, и същият не може да се обвърже с издадените фактури и приемо – предавателни протоколи. На следващо място, в представените ППП не е вписано мястото на предаване на процесните стоки. От страна на ревизираното дружество не се представя информация относно начина на транспортиране, наличността или реализацията на предмета на доставките. Според т. 31 от решението на СЕС по дело С-285/11, за да се установи, че по доставките на стоки, каквито са и процесните, е налице правото на приспадане, е необходимо да се провери дали последните са били реално осъществени и дали съответните стоки са били използвани за извършването на облагаеми сделки. В случая от представените доказателства не може да се направи категоричен извод за предаването и получаването на стоките и тяхната реализация в стопанската дейност на „К. М“ ЕООД. Липсата на безспорни доказателства за действителното осъществяване на фактурираните доставки на стоки води до единствения законосъобразен извод за тяхната нереалност.

Относно издадените от „Й.“ ЕООД 3 бр. фактури в хода на ревизията са представени договор за покупко – продажба от 20. 05. 2014 г., заявка за доставка от 02. 06. 2014 г. и приемо – предавателни протоколи /л. 208 и сл. от делото/. По отношение на фактура № 1000000522/10. 06. 2014 г. с предмет на доставката „1.Удължител за свредел 1000мм; 2. Хидравличен свредел GF GORDINI TR 600; 3. Свредел ф800, 1000мм“ ревизираното лице прилага справка - стоков поток и копия на два броя фактури, издадени от „К. М“ ЕООД на „Транселстрой“ ЕООД. Видно от съдържанието на представената справка /л. 422 от делото/, стоките, предмет на процесната фактура, са продадени на „Транселстрой“ ЕООД съответно на 31. 03. 2014 г. и 08. 08. 2014 г. В тази връзка, обоснован и в съответствие с представените доказателства е изводът на приходната администрация, че стоковият поток не отразява вярно извършените покупко – продажби, предвид обстоятелството, че ревизираното лице продава стоки на по – ранна дата, от тази, на която е закупило същите от „Й.“ ЕООД. По отношение на останалите 2 бр. фактури, в представените ППП липсва място на предаване на процесните стоки. Не се представя и информация относно начина на транспортиране, наличността или реализацията на предмета на доставките. По съображения, идентични с изложените по отношение на отказаното право на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от „Т. К 97“ ЕООД, се налага изводът за законосъобразност на РА в тази част.

За „Д. С” ЕООД, с РА е отказан данъчен кредит в размер на 1 106 лв. за данъчен период м. 09. 2015 г. по фактура № 000000345/07. 09. 2015 г. с предмет на доставката „услуги по строителни работи съгласно протокол“. Правилен и обоснован е изводът на първоинстанциония съд за липса на реалност на доставката по процесната фактура. По делото не се представят доказателства относно вида на извършените строителни работи, в това число договор, двустранно подписан протокол за приемане на извършените услуги, съдържащ данни за обекта, както и индивидуализация на видовете строителни работи, количествено, по мярка и единична цена или количествено – стойностни сметки на действително извършените услуги. В случая основанието за непризнаване на данъчен кредит е липсата на доставка по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗДДС, в резултат на което не възниква право на данъчен кредит по чл. 68, ал. 1 ЗДДС. За да се признае на получателя по облагаема доставка материалното право на приспадане на данъчен кредит по чл. 68 ЗДДС, следва да е изпълнено някое от условията, посочени в чл. 71 ЗДДС, като при изследване на предпоставките за възникване на правото на данъчен кредит винаги трябва да се държи сметка, дали е налице облагаема доставка по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗДДС и едва след това да се проверява изпълнението на предпоставките, регламентирани в нормата на чл. 71 ЗДДС. Притежаването на данъчни фактури не е достатъчно да обоснове реалност на отразените в тях стопански операции, а следва по категоричен начин да се установи, че фактурираните услуги са действително осъществени. Тъй като в случая не е доказано действителното извършване на фактурираните стопански операции, то законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че при липсата на реално осъществена доставка не е възникнало право на приспадане на данъчен кредит за ревизираното дружество по фактура № 000000345/07. 09. 2015 г., издадена от „Д. С” ЕООД.

Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение не страда от сочените от касатора пороци, които да водят до неговата отмяна и като правилно следва да бъде оставено в сила.

По въпроса за разноските:

Решението в частта на определения размер на присъдените разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение е постановено в нарушение на материалния закон - порок, за който касационният съд следи служебно на основание чл. 218, ал. 2 АПК.

Неправилно в случая е приложеното от първоинстанционния съд решение по съединени дела С-427/16 и С-428/16 г. на СЕС за тълкуването на чл. 101 и чл. 102 ДФЕС, установяващи забрана за предотвратяването, ограничаването или нарушаването на конкуренцията и за злоупотреба от страна на едно или повече предприятия с господстващо положение, в рамките на вътрешния пазар или в съществена част от него, доколкото тя може да повлияе върху търговията между държавите-членки. Тези решения, съответно цитираните разпоредби от ДФЕС не се отнасят до приходната администрация, тъй като тя няма статут на предприятие, защото не извършва стопанска дейност. Наред с описаното, Наредба за правната помощ и чл. 24 от нея са относими към чл. 78 ГПК. С разпоредбата на чл. 161, ал. 1 ДОПК законодателят изрично е посочил, че на администрацията в зависимост от изхода на делото, се дължи юрисконсултско възнаграждение в размера на минималното възнаграждение за един адвокат. Приложимата нормативна уредба в случая е Наредба № 1/09. 07. 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения на Висшия адвокатски съвет. /виж в този смисъл решение № 13573/03. 11. 2020 г., постановено по адм. дело № 7544/2020 г. по описа на ВАС, първо отделение, определение № 12482/08. 10. 2020 г. постановено по адм. дело № 10042/2020 г. по описа на ВАС, първо отделение, определение № 8373/05. 06. 2019 г. постановено по адм. дело № 6192/2019 г. по описа на на ВАС, първо отделение, определение № 10554/30. 07. 2020 г. постановено по адм. дело № 7768/2020 г. по описа на ВАС, осмо отделение, решение № 13951/14. 11. 2018 г. постановено по адм. дело № 7331/2018 г. по описа на ВАС, първо отделение, решение № 738/ 17. 01. 2019 г. постановено по адм. дело № 9593/2018 г. по описа на ВАС, първо отделение/.

Поради това и с оглед изхода от спора в настоящото производство, решението следва да се отмени в частта на присъдените разноски в размер на 200 лева, дължимо юрисконсултско възнаграждение за първата съдебна инстанция. На Националната агенция за приходите, на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК във връзка с чл. 8, ал. 1, т. 5 на Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения следва да се заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 4 015, 37 лв. за всяка съдебна инстанция в общ размер на 8 030, 74 лв.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 3692 от 08. 07. 2020 г. на Административен съд София - град, постановено по адм. дело № 2974/2019 г., в частта, в която „К. М“ ЕООД е осъдено да заплати на Национална агенция за приходите юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 /двеста/ лв.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3692 от 08. 07. 2020 г. на Административен съд - София -град, постановено по адм. дело № 2974/2019 г. в останалата част.

ОСЪЖДА „К. М“ ЕООД, [ЕИК] да заплати на Национална агенция за приходите юрисконсултско възнаграждение в размер на 8 030, 74/осем хиляди и тридесет лева и седемдесет и четири стотинки/ лева за двете съдебни инстанции.

Решението не подлежи на обжалване.