Решение №8642/01.07.2020 по адм. д. №2272/2020 на ВАС, докладвано от съдия Николай Гунчев

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на „Полимекс” ЕООД, ЕИК 148020985, с управител П.Н от [населено място], представлявано по делото от пълномощника си адвокат К.М, против решение № 2310 от 28. 11. 2019 г., постановено по административно дело № 2329/2019 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е: 1) отхвърлена жалбата на дружеството срещу заповед № РД09-1348/11. 07. 2019 г. на директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) - Варна; 2) осъдено „Полимекс” ЕООД да заплати на РЗОК – Варна сумата от 100 лева юрисконсултско възнаграждение. Развитите съображения от касатора са относими към отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Исканията са за отмяна на решението като неправилно и отмяна на заповедта като незаконосъобразна.

Ответникът по касация - директорът на РЗОК - Варна, чрез процесуалния си представител Й.Й (служител с юридическо образование) в писмено възражение оспорва касационната жалба и моли тя да бъде отхвърлена като неоснователна, а съдебното решение да се остави в сила като правилно. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и частична основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

Като извърши служебно проверка на основание чл. 218, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс и въз основа на фактите, установени от Административен съд - Варна, съгласно чл. 220 от АПК, настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му.

След като провери решението и по реда на чл. 218, ал. 1 от АПК, ВАС, VІ-то отделение, намира касационната жалба за неоснователна. Атакуваният с нея съдебен акт не страда от твърдяните от касатора пороци, евентуалното съществуване на които би обусловило наличието на отменителните основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК.

Предмет на съдебна проверка за законосъобразност в производството пред Административен съд – Варна по реда на чл. 145 и следв. от АПК е била оспорената от „Полимекс” ЕООД, собственик на аптека „Поли”, заповед № РД09-1348 от 11. 07. 2019 г., издадена от директора на РЗОК – Варна на основание чл. 30, ал. 1, чл. 39, ал. 1, чл. 30, ал. 2 и чл. 44, ал. 2 от договор № 031908/18. 04. 2019 г. за отпускане на лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение, заплащани напълно или частично от НЗОК/РЗОК, сключен между НЗОК и „Полимекс” ЕООД - изпълнител, във връзка с извършен контрол по чл. 72, ал. 9 от ЗЗО (Закона за здравното осигуряване) по изпълнението на договора.

С процесната заповед директорът на РЗОК - Варна е наложил на търговското дружество осем санкции „финансова неустойка“ в общ размер от 1450 лв., шест от които в размер от по 150 лв. за извършено последващо нарушение на чл. 6, ал. 1, т. 7 от договора, една в размер от 50 лв. за извършено нарушение на чл. 13, ал. 4, т. 4 от договора, и една в размер на 500 лв. (10х50) за извършено нарушение на чл. 15, ал. 2 от договора.

За да не уважи сезиралата го жалба от „Полимекс” ЕООД срещу тази заповед, първоинстанционният съд е аргументирал теза за законосъобразност на оспорения пред него акт като издаден от компетентен орган в предвидената от закона форма при спазване на административнопроизводствените правила, съдържащи се в глава ІІ, раздел Х „Контрол, експертиза и спорове от ЗЗО (ЗАКОН ЗА ЗДРАВНОТО ОСИГУРЯВАНЕ)“, и в съответствие с приложимия материален закон. В хода на съдебното производство са проверени констатациите на контролните органи на РЗОК, а в мотивите на проверяваното решение на базата на правилно установената фактическа обстановка по спора е изведен обоснован извод, че вменените на дружеството нарушения категорично са допуснати в дейността на аптеката му, а наложените за извършването им финансови неустойки са коректно и съразмерно определени. Съдът е изложил съображения, опровергаващи твърдяното от жалбоподателя наличие на отменителни основания по чл. 146 от АПК.

Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Касаторовите възражения са неоснователни.

При разглеждане на делото Административен съд - Варна е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел обосновани изводи, изложените съображения за които се възприемат изцяло от настоящата инстанция и не следва да бъдат дословно преповтаряни. Атакуваният съдебен акт се основава на задълбочена преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения.

Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не били допуснати в конкретния случай. Неоснователни в тази връзка са оплакванията в касационната жалба за неправилна интерпретация на релевантните факти, с оглед на което са и твърденията на касатора за необоснованост.

Обосновано и в съответствие със събраните по делото доказателства Варненският административен съд е достигнал до извода, че оспорената заповед е законосъобразна като издадена от компетентен орган в установената форма при спазване на процесуалните и материални норми и в съответствие с целта на закона. В хода на съдебното производство пред Административен съд - Варна (т. е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспореният акт на администрацията и на обуславящите го такива), са събрани относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна, и е потвърдена истинността на констатациите в констативен протокол № 110-СИП/05. 06. 2019 г., обективирал резултатите от извършената проверка от длъжностни лица от РЗОК – Варна и от НЗОК в аптека „Поли“. На тази база решаващият съдебен състав правилно е приел за доказани обстоятелствата, отразени в цитирания констативен протокол, които коректно се квалифицирани като нарушения на задължението на изпълнителя по индивидуалния договор с касата и обуславят налагането на предвидените в договора санкции. Наложените санкции са определени по вид и размер съобразно предвиденото в договорните клаузи, в каквото насока е и вярната преценка на съда в мотивите на проверяваното решение. При наличието на безспорно установени нарушения са наложени предвидени в сключения между страните договор финансови неустойки в посочени в него размери.

Фактите са правилно установени от първоинстанционния съд след извършен подробен анализ на събраните по делото доказателства. В шест от случаите, за които дружеството е санкционирано с по 150 лв. съгласно чл. 42, ал. 1, т. 6, б. „в“ от договора, аптеката е изпълнила рецепти (вместо да ги върне на приносителите им), по които е налице дублиране на предписанията в рамките на 30-дневния срок, за който са предписани лекарствените продукти на ЗОЛ (здравноосигурени лица), в последващо (по смисъла на чл. 59, ал. 2 от договора) нарушение на чл. 6, ал. 1, т. 7 от договора. Правилно е ангажирана отговорността на дружеството на основание чл. 42, ал. 1, т. 5, б. „а“ от договора за допуснато нарушение на чл. 13, ал. 4, т. 4 от него, защото приетите и остойностени рецепти с положен от приносителя подпис не са били подписани от магистър-фармацевт в момента на отпускане на лекарствените продукти, за което е наложена финансова неустойка в размер на 50 лв. Финансовата неустойка за нарушения на чл. 15, ал. 2 от договора (умножена по броя констатирани нарушения) също е законосъобразно наложена по чл. 42, ал. 1, т. 9, б. „а“ от него, понеже са приети рецепти и лекарствени продукти са отпуснати, без да са въведени в софтуера на аптеката в момента на отпускането им.

От горното явства, че тезата, която се силаеше да докаже касатора, не може да бъде кредитирана. Изложеното обуславя правилността на преценката на Варненския административен съд за законосъобразност на процесната заповед, която не страда от пороците по чл. 146 от АПК.

Предвид тези съображения настоящият съдебен състав намира, че като не е уважил подадената до него жалба, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, трябва да бъде оставен в сила.

При този изход на спора основателно се явява искането на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на РЗОК – Варна за осъществената защита пред Върховния административен съд (реализирана чрез подаденото от пълномощника Йорданов писмено възражение срещу касационната жалба), и такова трябва да бъде присъдено на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК в съответствие с чл. 37, ал. 1 от ЗПрП (ЗАКОН ЗА ПРАВНАТА ПОМОЩ) и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, в размер на 100 лв.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2310/28. 11. 2019 г. по административно дело № 2329/2019 г. на Административен съд - Варна.

ОСЪЖДА „Полимекс” ЕООД, ЕИК 148020985, да заплати на Районна здравноосигурителна каса – Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Информация за акта
Маркиране
Зареждане ...
Зареждане...
Зареждане...