Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Д.К от [населено място], в качеството му на ЕТ „Кръстев Д.Г. - Д.К“, подадена чрез адв.. М, срещу решение № 920/12. 12. 2019 г. постановено по адм. дело № 102/2019 г. по описа на Административен съд - Пазарджик. С решението е отхвърлена жалбата на лицето против Ревизионен акт № Р- 16001317008832-091-001/27. 09. 2018 г., в частта потвърдена с Решение № 716/14. 12. 2018 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ - Пловдив към ЦУ на НАП, с която допълнително е начислен ДДС в размер на 12 192, 28 лв. и прилежащи лихви в размер на 7204, 99 лв., както и са определени задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ за 2012 г. в размер на 412, 64 лв. и лихви в размер на 226, 76 лева. Касаторът релевира доводи за неправилност на решението, поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Моли за отмяната му. Претендира разноски. В становище от 02. 06. 2020 г. излага съображения за служебни взаимоотношения, развили се между един от членовете на ревизиращия екип и управителя на счетоводната фирма, изготвила годишните счетоводни отчети, предмет на ревизията, като счита, че са били налице основания за отвод.

Ответникът – Дирекция „ОДОП“ – Пловдив не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, обсъждайки допустимостта на касационната жалба, правилността на решението на предявените основания и след служебна проверка по чл. 218 АПК преценява жалбата като процесуално допустима, а разгледана по същество - тя е неоснователна. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е бил ревизионен акт № Р- 16001317008832-091-001/27. 09. 2018 г., в частта потвърдена...