Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция на МВР – Пловдив срещу решение № 1510 от 30. 08. 2017 г. по адм. дело № 912 по описа за 2017 г. на Административен съд – Пловдив. С него по жалба на И.И е отменена негова заповед № 317з 921 от 22. 03. 2017 г. относно наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратено служебно правоотрошение.
Настоящото производство е в изпълнение на решение № 16623 от 05. 12. 2019 г., по адм. дело № 9104 по описа за 2019 г. на Върховния административен съд, петчленен състав при втора колегия. С това решение е отменено по реда на чл. 237 и сл. от АПК, и на основание чл. 239, т. 1 от АПК влязлото в сила решение № 8368 от 05. 6.2019 г., по адм. дело № 12543 от 2017 год. по описа на Върховния административен съд, пето отделение. С това последно решение на ВАС е отменено решение № 1510 от 30. 08. 2017 г. по адм. дело № 912 по описа за 2017 г. на Административен съд – Пловдив, с което по жалба на И.И е отменена заповед № 317з921 от 22. 03. 2017 г. на директора на Областна дирекция на МВР – Пловдив. Така предмет на повторен съдебен касационен контрол в настоящото производство е посоченото решение № 1510 от 30. 08. 2017 г. по адм. дело № 912 по описа за 2017 г. на Административен съд – Пловдив, с което е отменена оспорената заповед за наложено дисциплинарно наказание на И.И и прекратяване на служебното му правоотношение.
В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се от съда да го отмени и да постанови решение по съществото на спора с отхвърляне оспорването на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като се прави възражение за размера на адвокатското възнаграждение.
Ответната страна по касационната жалба - И.И, чрез процесуалния му адв.Е.Й, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли за отхвърлянето й и присъждане на направените по делото съдебни разноски.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура изразява мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени наведените в жалбата касационни основания и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211 от АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество е неоснователна.
Производството пред Админстративен съд – Пловдив е образувано по жалба от младши инспектор И.И срещу заповед № 317з 921 от 22. 03. 2017 г.. на комисар А.И, изпълняващ функцията на директор на Областна дирекция на МВР – Пловдив. С нея, на основание чл. 203, ал. 1, т. 13 от Закон за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР), му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение за длъжността старши полицай в група "Охрана на обществения ред" на сектор "Охранителна полиция" към Районно управление – Карлово при ОД на МВР – Пловдив. От фактическа страна съдът е установил, че дисциплинарно наказващият орган е приел за доказано, че младши инспектор Иванов в съучастие с непълнолетния си син е отнел чужда движима вещ – мотопед марка "Априля" с английски регистрационни табели от владението на Д.Д.П е, че по случая е образувано досъдебно производство и на служителя му е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 194, ал. 1, във връзка с чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от НК и чл. 144, ал. 1 и ал. 3 от НК. Също така този орган е приел,, че с деянието си държавният служител И.И е нарушил правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, както следва: т. 15 - Държавният служител съобразява законността на действията, които възнамерява да предприеме, като не е съобразил действията си с чл. 346, ал. 1 от НК; т. 19 - Държавният служител пази доброто име на институцията, която представлява, като укоримото деяние е станало известно на граждански лица и органите на досъдебното производство, с което е уронил престижа на службата и е намалено доверието на обществото в полицейската институция; т. 20 - Държавният служител насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението си, понеже лично е дал отрицателен пример за незаконосъобразно поведение не само на сина си, но и на пострадалите лица от деянието му; т 83 - Държавният служител не прикрива доведено до знанието му правонарушение или такова, на което е свидетел и предприема необходимите действия за предотвратяване, пресичане и разкриване, като не е предотвратил и сам е участвал в нарушаването на нормите на НК в присъствието на сина си. От фактическа страна този орган е констатирал, че служителят И.И е привлечен като обвиняем по досъдебното производство за извършено престъпление по чл. 194, ал. 1, във връзка с чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от НК и чл. 144, ал. 1 и ал. 3 от НК.
Административният съд е приел, че към момента на издаване на заповедта наказателното производство срещу И.И не е приключило и в този смисъл посочването на нормите на НК (НАКАЗАТЕЛЕН КОДЕКС) не освобождава субекта на дисциплинарна власт от задължението да изложи мотиви в тази посока. Според съда субектът на дисциплинарна власт не е преценил и анализирал всички доказателства, събрани в хода на дисциплинарното производство във връзка с цялостната дейност на служителя в системата на МВР, както и последиците от деянието, с оглед налагане на съответно по вид и размер дисциплинарно наказание. Също така е счел, че не са обсъдени и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, вината и цялостното поведение на държавния служител по време на неговата служба, независимо от изложеното в оспорената заповед. При тези съображения Административен съд - Пловдив е приел, че заповедта е издадена в нарушение на предписаната от закона форма, като са налице допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, поради което я е отменил.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено като краен резултат. В производството по реда на чл. 237 и сл. от АПК, петчленният състав на Върховния административен съд е приел представеното пред него ново писмено доказателство от съществено значение за делото и несъществуващо при решаването на спора по същество досежно законосъобразността на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание. Това е присъда № 29 от 26. 03. 2019 г., постановена по ВНОХД № 2245 от 2018 г., по описа на Окръжен съд – Пловдив, влязла в сила на 17. 06. 2019 г. С нея същото лице е признато за невиновно в това, че на 05. 10. 2015 г. в гр. К., в съучастие с непълнолетния П. И., като съизвършител да е отнел чужда движима вещ – мотоциклет "Априля", с английски регистрационни номера от владение на Д.Д и е оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 194, ал. 1, във връзка с чл. 20, ал 2, във връзка с ал. 1 от НК.
В разглеждания случай, е налице извод за идентичност на едно от фактическите основания за издаване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" на И.И и вмененото му нарушение, по което с цитираната по-горе оправдателна присъда е признат за невиновен по образуваното срещу него наказателно производство.
С разпоредбата на чл. 300 от ГПК, приложима на основание чл. 144 от АПК, законодателят е приел, че влязлата в сила присъда на Наказателен съд е задължителна за гражданския, респективно за административния съд, който разглежда гражданскоправните последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Нормата на чл. 413, ал. 2 от НПК е в същия смисъл и с оглед съдържанието й е установнео, че влезлите в сила присъди и решения са задължителни за гражданския съд по въпросите: извършено ли е деянието; виновен ли е деецът и наказуемо ли е деянието.
Действително производството по налагане на дисциплинарно производство е самостоятелно и независимо от наказателното производство, но установеното в него е в пълно тъждество на фактите, послужили за налагане на дисциплинарното наказание "уволнение" и конкретно, че държавният служител не е извършил деянията, за които са му повдигнати обвинения и които са послужили като основания за издаване на заповедта. По тези съображения настоящата касационна инстанция счита, че след като е налице пълно тъждество във фактическите основания, с които е мотивирана заповедта за налагане на дисциплинарното наказание и деянието, предмет на оправдателната присъда, с която е приключило наказателното производство от друга, следва да се съобрази императивното правило на чл. 300 от ГПК, приложимо на основание на чл. 144 от АПК. Извършването на деянието, за което на И.И е наложено дисциплинарно наказание "уволнение", поради квалифициранеот му като тежко нарушение на служебната дисциплина, следва да се счита за недоказано от фактическа страна. С оглед изложените мотиви, обжалваното решение следва да се остави в сила, но при съобразяване с мотивите на окончателно решение № 16623 от 05. 12. 2019 г. по адм. дело № 9104 по описа за 2019 г. на Върховния административен съд, петчленен състав при втора колегия.
При този изхода на спора следва да се уважи претенцията на ответната страна по касациионната жалба за присъждане на съдебни разноски, представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 500, 00 (петстотин) лв. Посочената сума следва да се възложи в тежест на Областна дирекция на МВР – Пловдив.
Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1510 от 30. 08. 2017 г., по адм. дело № 912 описа за 2017 г. на Административен съд – Пловдив.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Пловдив да заплати на И.И сумата от 500, 00 (петстотин) лв., съдебни разноски за настоящата съдебна инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.