Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на етажна собственост на сграда с адрес гр. С., [улица], [жилищен адрес] представлявана от управителен съвет в състав: К.Г, П.М и И.Д против решение № 4608 от 13. 08. 2020 г. по адм. дело № 333/ 2017 г. на Административен съд София – град, с което е отхвърлена жалбата на етажната собственост против заповед на главния архитект на район „Триадица“, Столична община, с която на основание чл. 91, ал. 1 АПК е оттеглено разрешение за строеж № 27/07. 04. 2016 г., издадено от същия административен орган, ведно с одобрения проект, за обект: „Промяна предназначението на проход в предверие на съществуващ блок“, разположен в УПИ I- за жил. строителство, общ. обслужване и подземен гараж, кв. 60А, м.„ ж. к. [ж. к.] урб. Бл. [номер]“, [улица], [жилищен адрес]. Жалбоподателят поддържа, че решението на първоинстанционния съд е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като е немотивирано и не са обсъдени всички събрани доказателства. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който оспорената заповед да бъде отменена. Претендира и направените по делото разноски.

Ответникът – главен архитект на район „Триадица“, Столична община оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Претендира присъждане и на юрисконсултско възнаграждение.

Ответниците етажна собственост на сграда с адрес: гр. С., [улица], [жилищен адрес] етажна собственост на сграда с адрес: гр. С., [улица], [жилищен адрес] етажна собственост на сграда с адрес: гр. С., [улица], [жилищен адрес] и етажна собственост на сграда с адрес: гр. С., [улица], [жилищен адрес] оспорват касационната жалба и молят решението на административния съд да бъде оставено в сила.

Ответникът етажна собственост на сграда с адрес: гр. С., [улица], [жилищен адрес] не изразява становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба поради допуснати при постановяване на съдебното решение съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата, данните по делото и служебно провери валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения :

Решението на Административен съд София – град е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до противоречие на съдебния акт с материалния закон.

За да постанови оспореното решение първоинстанционният съд приема, че производството по издаване на разрешението за строеж е образувано по заявление на лице, за което няма данни да е представлявало етажната собственост, както и че при издаването на разрешението е допуснато нарушение на чл. 17, ал. 2, т. 1 ЗУЕС, тъй като решението за промяна предназначението на общите части на сградата в режим на етажна собственост не е взето с необходимото мнозинство. В мотивите на съдебния акт са преразказани и заключенията на изслушаните по делото съдебно - технически експертизи за установяване датата, на която е издадена оспорената заповед за оттегляне на разрешението за строеж. При тези мотиви е направен извод, че заповедта за оттегляне на разрешението е законосъобразна, тъй като „липсва порок в издадения административен акт“, а „възраженията на жалбоподателите не се установяват и от свидетелските показания“. По тези съображения съдът отхвърля жалбата на етажната собственост против заповедта на главния архитект на район „Триадица“, Столична община, с която на основание чл. 91, ал. 1 АПК е оттеглено разрешение за строеж № 27/07. 04. 2016 г., издадено от същия административен орган, ведно с одобрения проект за обект: „Промяна предназначението на проход в предверие на съществуващ блок“, разположен в УПИ I- за жил. строителство, общ. обслужване и подземен гараж, кв. 60А, м.„ ж. к. [ж. к.] урб. Бл. [номер]“, [улица], [жилищен адрес].

Тези изводи на първоинстанционния съд са направени в нарушение на процесуалните правила. В противоречие с изискванията на чл. 168, ал. 1 АПК законосъобразността на издадената заповед не е проверена на всички основания, посочени в чл. 146 АПК. Доказателствата, свързани с процедурата по издаване на заповедта не са взети предвид и не са изложени съображения относно компетентността на издателя и спазването на административнопроизводствените правила. Предпоставките за образуване на производството изобщо не са обсъдени от състава на административния съд. Не е извършена преценка на редовността и допустимостта на жалба вх. № РТР16- ГР94-4225/ 28. 11. 2016 г., подадена от собственици и живущи в блок 60А, входове А, В, Г, Д, Е, от магазини, аптека и др., против разрешението за строеж, послужила като основание за постановяване на заповедта за оттегляне на разрешението за строеж. Лисват мотиви за това дали цитираната жалба отговаря на предвиденото в закона съдържание, както и дали е подадена от заинтересувани лица с право да оспорят разрешението за строеж и в сроковете, предвидени в закона, както и до компетентен орган, тъй като разрешението за строеж е издадено при действието на отменения чл. 216 ЗУТ и не е подлежало на пряк съдебен контрол.

Изводът на съдебния състав за законосъобразност на заповедта също е изцяло декларативен. Анализ на разпоредбата на чл. 91, ал. 1 АПК и нейните предпоставки и съответствието на обжалваната заповед с посочената разпоредба не са обсъдени от съда и мотиви в съдебния акт в този смисъл не са изложени. Правото на отзив е допустимо само при наличие на посочените в чл. 91, ал. 1 АПК предпоставки, а именно: подадена редовна и допустима жалба в сроковете в посочената разпоредба. В случая съдът приема, че не са налице основания за отмяна на заповедта, без да установи, че изискванията на цитирания текст са изпълнени и без да обсъди и коментира нито едно от условията, предвидени в разпоредбата.

Освен това в нарушение на чл. 172а, ал. 2 АПК съдебният акт не съдържа мотиви. Съображенията на съдебния състав са свързани с незаконосъобразността на разрешението за строеж, което не е предмет на делото, като същевременно не е обсъдено нито едно от основанията по чл. 91, ал. 1 АПК за издаване на оспорената заповед, с която разрешението за строеж е оттеглено.

Представените по делото доказателства не са обсъдени в съвкупност, като избирателно са посочени само тези, които подкрепят заключението на съдебния състав, а останалите са изолирани. Извадката от официалния сайт на общината на л. 10 от делото не е обсъдена, а възражението на жалбоподателя, че разрешението за строеж е влязло в сила е прието за неоснователно без аргументи. Въпросът за влизане в сила на разрешението за строеж не е изяснен от съда и в нарушение на чл. 171, ал. 2 АПК не са събрани доказателства в този смисъл, като например за проведена служебна проверка на разрешението за строеж съгласно чл. 156 ЗУТ.

Допуснатите от административния съд и посочени по-горе нарушения на съдопроизводствените правила, са съществени, тъй като несъобразяването процесуалните норми относно събирането и преценката на доказателствата създава вероятност за неправилност на решението, поради това, че крайният извод за законосъобразност е направен, без да са събрани релевантните доказателства и без да са установени релевантните за спора факти, а липсата на мотиви относно направените от съдебния състав заключения пос ъществото на спора е пречка да се провери правилността на съдебното решение. Тези нарушения са достатъчно основание за отмяна на оспорения съдебен акт.

При тези процесуални нарушения обжалваното решение е постановено в и противоречие с материалния закон. Разпоредбата на чл. 91, ал. 1 АПК предоставя на административния орган право на отзив, но само при наличие на посочените в текста предпоставки. В случая изводът на съда за законосъобразност на оттеглянето е в противоречие с императивните изискванията на цитираната норма.

Поради всичко изложено по–горе настоящата инстанция приема, че при постановяване на съдебното решение са допуснати посочените в касационната жалба съществени нарушения на съдопроизводствените правила по смисъла на чл. 209, т. 3, пр. 2 АПК. Поради това оспореният съдебен акт следва да бъде отменен, а на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК делото следва да бъде върнато на Административен съд София – град за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да съобрази изложеното по-горе в мотивите на настоящото решение, да прояви активност при събирането на доказателства във връзка с установяването на релевантните за правния спор факти, съобразно доводите на страните, да обсъди всички събрани по делото доказателства и въз основа на тяхната съвкупна преценка да направи крайните изводи за законосъобразността или незаконосъобразността на оспорения административен акт, респ. за основателността или неоснователността на подадената жалба, като изложи съображения в подкрепа на направените заключения.

При новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по разноските пред настоящата инстанция съгласно чл. 226, ал. 3 АПК.

По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение, РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 4608 от 13. 08. 2020 г. по адм. дело № 333 / 2017 г. на Административен съд София – град и

ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав. Решението е окончателно.