Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на двадесети януари в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:П. Г. ЧЛЕНОВЕ:Л. П. . при секретар С. М. и с участието на прокурора Георги Камбуровизслуша докладваното от съдиятаЮ. К. по адм. дело № 7294/2021

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Ч. Я., насочена срещу Решение № 2514/ 15.04.2021 г. по административно дело № 2398/ 2020 г. на Административен съд - София град (АССГ).

В касационната жалба са изложени доводи, от които могат да се извлекат твърдения за неправилност на обжалваното решение.

Иска се отмяна на съдебното решение и отмяна на решението на Комисията за енергийно и водно регулиране (Комисията/ КЕВР), като се върне преписката със задължителни указания по прилагане на закона.

Касационният жалбоподател - Ч. Я., в съдебно заседание лично и чрез съпругата си Л. Г. моли за уважаване на касационната жалба.

Ответникът - Комисия за енергийно и водно регулиране, в писмен отговор и в съдебно заседание, чрез юрисконсулт Велчева, счита подадената касационна жалба за неоснователна и недоказана, а постановеният съдебен акт за правилен и законосъобразен. Моли да се остави решението в законна сила и в полза на КЕВР да се присъди юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът – „Т. С. ЕАД, в писмен отговор чрез процесуален представител Пунев, счита касационната жалба за неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Процесуалният представител на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Счита същата за подадена в срок, от надлежна страна, допустимa, но по същество за неоснователна. Смята, че не са налице касационните отменителни основания на съдебния акт по чл.209, т.3 от АПК.

Върховният административен съд, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а по същество, на основанията по чл. 218, ал. 1 АПК, за неоснователна.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба на Ч. Я., срещу Решение № Ж-88 от 30.01.2020 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, с което е прекратено административното производство, образувано по жалба с вх. № Е-11-Ч-001/ 11.12.2019г., подадена от жалбоподателя.

С обжалваното решение съдът е ОТХВЪРЛИЛ оспорването на Ч. Я. срещу Решение № Ж-88 от 30.01.2020 г. на КЕВР, с което е прекратено административното производство, образувано по жалба с вх. № Е-11-Ч-001/ 11.12.2019г., подадена от жалбоподателя, срещу „Т. С. ЕАД.

За да приеме този резултат съдът, въз основа на доказателствата по делото и установената фактическа обстановка, е направил извод за неоснователност на оспорването.

При анализа на събраните в хода на административното и съдебно производство гласни и писмени доказателства, първоинстанционният съд е приел, че оспореното пред него Решение № Ж-88/ 30.01.2020 г. е издадено от компетентен орган, в установената форма и при спазване на административно-производствените правила и на материалния закон, поради което е отхвърлил жалбата срещу него.

В тази насока съдът е обсъдил доводите на касатора, като е приел, че оспореното пред него решение на КЕВР отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК, съдържа всички задължителни реквизити, включително и фактически и правни основания, послужили за издаването му. Същото било издадено при необходимия кворум /видно от приложения по делото Протокол № 29/ 30.01.2020 г./, като на заседанието са присъствали 6 от членовете на КЕВР, като решението е взето с 6 гласа „за“, четири от които на членовете на КЕВР, със стаж в енергетиката.

Обсъдил е всички твърдения на жалбоподателя, като е анализирал дали са подкрепени с доказателства. Преценил е като неоснователно възражението на жалбоподателя, че предвид неотопляемите общи части и малкия процент живущи, които ползват абонатната станция, следва подаването на топлинна енергия да бъде спряно по инициатива на топлинното дружество. Било е подчертано, че решението дали сградата да е отопляема с централизирано топлоснабдяване се взима от Общото събрание на собствениците в конкретната сграда.

В заключение е приел, че решението на КЕВР е законосъобразно, а подадената жалба е била отхвърлена като неоснователна.

Решението на адм. съд е валидно, допустимо и правилно.

Неоснователни са твърденията на касатора, че съдът не се е съобразил с твърденията на ищеца. Решението на адм. съд е постановено при спазване на съдопроизводствените правила. Решаващият съд в проведеното съдебно производство е събрал и анализирал относимите доказателства, като е изяснил релевантните за спора факти и обстоятелства.

Съдът е преценил законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно критериите на чл. 146 от АПК. На база изяснената фактическа обстановка са изложени обосновани правни изводи. Мотивите в съдебното решение са формирани на база възприетите факти и дават отговори на спорните въпроси - чл.172а, ал.1 и ал.2 АПК.

Неоснователно е и твърдението на касационния жалбоподател, че решението е издадено в нарушение на материалния закон. При правилно установена фактическа обстановка съдът е изградил правни изводи в съответствие с материалния закон. Правните изводи на съда са правилни и са направени въз основа на събраните и обсъдените по делото доказателства.

Правната регламентация на произнасянето от КЕВР по жалби се съдържа в нормите на чл. 22 и чл. 76 ЗЕ, чл. 142 и сл. от Наредба № 3/21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката и Устройственият правилник на КЕВР. По силата на чл. 22, ал. 1 от Закона за енергетиката, КЕВР разглежда жалби на потребители срещу лицензианти, свързани с изпълнението на лицензионната дейност.

Съгласно чл. 22, ал. 7 ЗЕ, редът за подаване на жалбите, тяхното разглеждане и процедурата за доброволно уреждане на спорове са уредени в наредбата по чл. 60 от ЗЕ - Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката /Наредбата/.

Видно от нормата на чл. 147 от Наредбата, Комисията следва да се произнесе по постъпила жалба с изричен акт. В изпълнение на правомощията си съгласно посочените разпоредби от приложимата в случая Наредба, КЕВР може да постанови решение, с което да прекрати преписката, когато не установи нарушение на условията по лицензията, какъвто е и настоящият случай.

С оглед правомощията, с които разполага и предвид конкретната фактическа обстановка, КЕВР е постановила законосъобразно решение, на основание чл. 22, ал.1, ал.5 и ал.7 от ЗЕ, вр. чл. 147, ал.1 от Наредба № 3/ 2013г.

Административният съд правилно е преценил за законосъобразно Решение на КЕВР и обосновано е отхвърлил жалбата на лицето срещу това решение.

Обосновано, съдът е обсъдил нормите на националното и общностното законодателство, уреждащи реда за преустановяване на топлоподаването към абонатните станции. Правилни са изводите, че в оспорения адм. акт регулаторният орган обосновано е посочил, че преустановяване на топлоподаването към абонатната станция захранваща входове Г, Д и Е на сградата етажна собственост, в която Янев също има жилище, може да бъде осъществено от топлофикационното дружество, в условията и по реда на чл.153, ал.2 от ЗЕ. Това може да се реализира, при наличието на подадено писмено искане от собствениците на най - малко две - трети от собствеността в сградата етажната собственост, които са присъединени към абонатната станция или нейното отклонение, които декларират, че не желаят да са повече клиенти на топлофикационното дружество. В случая такова колективно изявление на собствениците липсва и това сочи за недопустимост на индивидуалното искане на лицето.

Правилно съдът е посочил, че в разпоредбата на чл. 153, ал. 6 от ЗЕ, законодателят е предвидил възможност за частично прекратяване на топлоподаването към отоплителните тела в имотите на отделните собственици, като и в този случай, собственикът остава абонат на топлофикационното дружество, заради отдадената топлинна енергия в общите части на сградата.

При тези данни по делото административният съд е постановил правилен, обоснован и мотивиран съдебен акт, като е преценил процесното решение на КЕВР за законосъобразно и е отхвърлил жалбата.

По изложените съображения обжалваното съдебно решение е правилно, постановено при спазване на материалния закон и не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което следва да се остави в сила.

При този изход на спора искането на ответника за присъждане на направените в производството разноски за юрисконсултско възнаграждение е основателно. Касаторът следва да заплати на КЕВР сума в размер на 100 лв., определени, съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и във връзка с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ.

Касаторът следва да заплати на „Т. С. ЕАД сума в размер на 100 лв., определени, съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и във връзка с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, Трето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2514/ 15.04.2021 г. по адм. дело № 2398/ 2020 г. на Административен съд - София - град.

ОСЪЖДА Ч. Я. от град София да заплати на Комисията за енергийно и водно регулиране, юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

ОСЪЖДА Ч. Я. от град София да заплати на „Т. С. ЕАД, юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Панайот Генков

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Л. П. п/ Юлиян Киров