Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба с вх. № 261422/22. 03. 2021 г. на О. Ш, представлявана от юрисконсулт Б. П., против въззивно решение № 260038/25. 02. 2021 г., постановено по възз. гр. д. № 31/ 2021 г. на Окръжен съд – Шумен, с което са уважени предявените от С. М. Д. искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ – за признаване на уволнението за незаконно и отмяната му; за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност „Младши експерт, Координатор правни въпроси“ при общинска администрация на община Шумен, дирекция „Гражданска регистрация, информационно и правно обслужване“; за заплащане на обезщетение в размер на сумата 5 202 лв. за оставането й без работа вследствие на незаконното уволнение в периода 04. 04. 2020 г. – 04. 10. 2020 г.

В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.

В представеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационния контрол по следния (уточнен от настоящия състав) въпрос: налице ли са предпоставките за прекратяване на трудовия договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ при положение, че е извършена промяна в наименованието на длъжността и са въведени нови изисквания за образование и професионална квалификация с длъжностната характеристика, или това представлява съкращение на щата.

Ответната страна по жалбата – С. М. Д., чрез адв.Й. С., в писмен отговор изразява становище за липса на посочените от касатора основания за допускане на касационния контрол и за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване акт на въззивен съд и е допустима.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното:

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че страните са били в трудово правоотношение, като ищцата е назначена през 2009 г. първоначално на длъжността „младши експерт“, в Дирекция „Гражданска регистрация, информационно и правно обслужване“, Отдел „Правно - нормативно обслужване, връзки с обществеността и отбранително - мобилизационна подготовка“, при община Шумен, като през 2012 г. наименованието на длъжността е променено на „младши експерт, координатор правни въпроси“. Трудовото правоотношение между страните е прекратено със заповед № ЧР-63/03. 04. 2020 г., връчена на ищцата на същата дата, на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ. В заповедта е посочено, че съгласно длъжностно разписание на персонала в Общинска администрация – Шумен, в сила от 01. 04. 2020 г., утвърдено от кмета на общината, наименованието на длъжността е променено от „младши експерт, координатор правни въпроси“ на „юрисконсулт“ и са въведени нови изисквания за образование и професионална квалификация - вместо образователна степен „бакалавър“, професионална област - право, икономика, финанси, филология, се изисква образователна степен „магистър“, професионална област - право, с придобита юридическа правоспособност. Преди влизане в сила на длъжностното разписание, на 18. 03. 2020 г., на ищцата е връчено предложение по чл. 331 КТ за прекратяване на трудовия договор срещу изплащане на обезщетение в размер на 4 брутни заплати, което тя не приела. Ден преди връчване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение – на 02. 04. 2020 г., работодателят отправил искане и получил съгласие от СРС на КТ „Подкрепа“ за прекратяване на трудовия договор.

Въззивният съд е приел, че работодателят разполага с правомощието да променя изискванията за образование и квалификация, когато същите не са определени в нормативен акт. За законосъобразността на уволнението по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ е необходимо въвеждането на новите изисквания за образование и квалификация да се осъществява при запазване на трудовата функция за длъжността. Анализирайки двете длъжностни характеристики, съдът е направил извод, че в длъжността „юрисконсулт“ са запазени част от трудовите функции на длъжността „младши експерт, координатор правни въпроси“, но същевременно са включени и нови значими трудови функции, съществено различаващи се от тези за старата длъжност. По този начин е създадена напълно различна длъжност, като с действащото щатно разписание е премахната старата длъжност „младши експерт, координатор правни въпроси“ и на нейно място е въведена новата длъжност „юрисконсулт“. Това е наложило и въвеждането на новите изисквания за притежавана образователна степен „магистър“ в професионална област - право, с придобита юридическа правоспособност. При така установеното, съдът е направил извод, че ответникът е извършил съкращение на щата за длъжността „младши експерт, координатор правни въпроси“ и на нейно място е създадена новата длъжност - „юрисконсулт“, обединяваща трудовите функции на двете длъжности. Изменение на изискванията за образование и/или професионална квалификация по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ е налице при запазване на трудовата функция за длъжността, но когато тя се променя така, че се създава нова, е налице съкращение в щата. Приложеното от работодателя основание за уволнение не съответства на действителното фактическо основание и поради това уволнението е извършено незаконосъобразно. В заключение е прието, че заповедта за уволнение е незаконна и са налице основанията за уважаване на предявените от служителката искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ.

При тези решаващи изводи на въззивния съд, настоящият състав на ВКС, Трето гражданско отделение, намира, че предпоставки за допускане на касационния контрол не са налице.

Допускането на касационното обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, поставени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК – да е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на ВКС, да е решен в противоречие с актовете на КС на РБ или на Съда на ЕС, или да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Поставеният в изложението на касатора въпрос не обуславя селектирането на жалбата. Трайно и безпротиворечиво в създадената практика на ВКС се приема, че за да е налице основанието за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ изменението на изискванията за образование и/или квалификация следва да е предвидено при запазване на заеманата по трудовия договор длъжност. Ако наред с въвеждането на нови изисквания за образование или професионална квалификация се променят и трудовите функции на длъжността (изцяло или отчасти) работодателят може законосъобразно да прекрати трудовото правоотношение, но на основание съкращаване на щата по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, а не на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ (вж. - решение № 79/01. 06. 2018 г. по гр. д. № 3365/2017 г., III г. о., решение № 350/17. 01. 2013 г. по гр. д. № 75/2012 г., III г. о., решение № 730/29. 11. 2010 г. по гр. д. № 28/2010 г., III г. о., решение № 4/04. 02. 2013 г. по гр. д. № 191/2012 г., IV г. о., решение № 423/ 06. 01. 2012 г. по гр. д. № 1815/2010 г., IV г. о., решение № 400/11. 05. 2001 г. по гр. д. № 1415/2000 г., III г. о. на ВКС и др.).

В случая въззивната инстанция е посочила, че работодателят е извършил съкращение на щата, като длъжността „младши експерт, координатор правни въпроси“ е премахната и е създадена нова длъжност „юрисконсулт“, обединяваща трудовите функции на старата и новата длъжност. Приетото от въззивния съд, че премахването от щатното разписание на заеманата от ищцата длъжност и промяната на изискванията за образование и квалификация е обусловена от създадената нова длъжност „юрисконсулт” (с нови трудови функции), поради което в такава хипотеза не е налице основанието по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, а работодателят е следвало да прекрати трудовия договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, съответства изцяло на цитираната съдебна практика на ВКС. Касаторът не е обосновал по никакъв начин необходимостта от промяната или изоставянето на така създадената практика, поради което поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не се установява.

При този изход на спора, касаторът дължи на пълномощника на ответницата по жалбата сумата 930, 08 лв. - адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗАдв (ЗАКОН ЗА АДВОКАТУРАТА).

Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 260038 от 25. 02. 2021 г., постановено по възз. гр. д. № 31/2021 г. по описа на Окръжен съд – Шумен.

ОСЪЖДА община Шумен, ЕИК 000931721, на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗАдв (ЗАКОН ЗА АДВОКАТУРАТА), да заплати на адвокат Й. С. от АК – Шумен, разноски за адвокатско възнаграждение за тази инстанция в размер на сумата от 930, 08 лв.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.