6№ 1757/08.04.2025 г.Върховният касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, Четвърто отделение в закритото съдебно заседание на двадесет и пети март две хиляди двадесет и пета година в състав:Председател: Веска Райчева

Членове: Геника Михайлова

Златина Рубиеваразгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 4523 по описа за 2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е решение № 1101/29.08.2024 г. по гр. д. № 2226/2024 г. с което Окръжен съд – Пловдив, потвърждавайки решение № 3081/08.07.2024 г. по гр. д. № 19001/2023 г. на Районен съд – Пловдив, е отхвърлил исковете на П. Х. А. срещу район Северен - О. П.

· да признае за незаконно и да отмени уволнението на ищеца по чл. 39, ал. 5 ЗМСМА със заповед № 23РД09-554/27.10.2023 г. (чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ) и

· да го възстанови на заеманата длъжност заместник-кмет на район „Северен“ – О. П. (чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ).

Решението се обжалва от П. А. с искане за бъде допуснато до касационен контрол за проверка за правилност по следните въпроси (първите два материалноправни, а другите – процесуалноправни): 1. Разполага ли кметът с правомощията по чл. 39, ал. 1 и ал. 5 ЗМСМА да назначава и освобождава от длъжност заместник-кмет за периода от време, включен в чл. 161, ал. 1 ИК, когато като кандидат, регистриран за участие в избори, е следвало да бъде в задължителен отпуск? 2. След избирането на заместник-кмет за временно изпълняващ длъжността кмет на района с решение на Общинския съвет по чл. 42, ал. 8, вр. ал. 6 ЗМСМА възниква ли ново правоотношение с него като временно изпълняващ длъжността кмет на района при положение, че кметът продължава да заема тази длъжност до полагане на клетва от новоизбрания кмет? 3. Длъжен ли е въззивният съд да мотивира решението си, като обсъди всички доводи и възражения на страните според събраните доказателства в тяхната взаимна връзка и хронологична последователност? 4. Оборена ли е презумпцията за добросъвестност по чл. 8, ал. 2 КТ, когато по делото е установено, че чрез предоставените му от закона средства работодателят е целял прекратяване на трудовия договор с конкретен служител? и 5. Какъв е обхватът на т. нар. инцидентен контрол за законосъобразност, поставен с чл. 17 ГПК в правомощие на гражданския съд? Касаторът счита въпросите включени в предмета на обжалване – общата предпоставка за допускане на касационния контрол по чл. 280, ал. 1 ГПК, и твърди, че въззивният съд е решил първия и процесуалноправните в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, а вторият материалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – допълнителните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. По същество се оплаква, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени процесуални нарушения – касационните основания по чл. 281, т. 3, пр. 1 и 2 ГПК. Претендира разноските по делото.

О. О. П. ответник и по касация, възразява, че повдигнатите въпроси нямат претендираното значение, а решението е правилно. Претендира разноски пред настоящата инстанция.

За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд е намерил от фактическа страна, че ищецът е бил назначен за заместник-кмет в район Северен - О. П. със заповед на кмета по чл. 39, ал. 1 ЗМСМА, като възникналото правоотношение е прекратено със заповед № 23РД09-554/27.10.2023 г. на основание чл. 39, ал. 5 ЗМСМА. В съответствие с практиката на Върховния касационен съд въззивният съд е приел, че прекратеното трудово правоотношение е трудово, но съдебният контрол за законосъобразност на заповед по чл. 39, ал. 5 ЗМСМА се разпростира в две насоки: 1) дали освободеното лице е заемало длъжността заместник-кмет на община, район или кметство и 2) дали заповедта е издадена от орган с правомощията по чл. 39, ал. 5 ЗМСМА. Намерил е, че по първия факт страните не спорят – ищецът е бил назначен за заместник-кмет на района със заповед на кмета С. А. (чл. 44, ал. 1, т. 3 ЗМСМА), като спорът по повод оплакванията във въззивната жалба срещу първоинстанционното решение и пред него се концентрира върху това дали издателят на заповедта, инж. И. К., е имал правомощието по чл. 39, ал. 5 ЗМСМА, упражнено с издадената от него заповед № 23РД09-554/27.10.2023 г.

За да приеме, че това е така, въззивният съд е намерил, че към релевантният момент – 27.10.2023 г. в 10.45 ч., когато с връчването на заповедта е прекратено трудовото правоотношение между ищеца и район Северен – О. П. инж. И. К. е избран с решение от 11.10.2023 г. на Общинския съвет за временно изпълняващ длъжността кмет на района до полагането на клетва от новоизбрания кмет (чл. 42, ал. 8, вр. ал. 6 ЗМСМА). Намерил е, че решението е взето от компетентен орган – от Общинския съвет, с необходимото мнозинство - с 32 гласа от присъствалите 37 от общо 51-мата общински съветници, като за временно изпълняващ длъжността през периода, в който кметът на района С. А. се е регистрирал за участие в местните избори през есента на 2023 г. и ползва отпуска по чл. 161, ал. 1 ИК, е бил назначен другият заместник-кмет на района инж. И. К. – отправено предложение на ищеца той да бъде назначен за временно изпълняващ длъжността е било обсъдено на заседанието на общинския съвет от 11.10.2023 г. и е отхвърлено. Приел е, че взетото решение Общинският съвет е допуснал до предварително изпълнение и е влязло в сила като необжалвано, и е породило действие към релевантния момент. Той предхожда 29.10.2023 г., когато за кмет на района е избрана В. Л., т. е. предхожда и моментът на положената от нея клетва. Въззивният съд е добавил, че законът не предвижда ограничение в правомощията на лицето, избрано за временно изпълняващ длъжността кмет на района с решението по чл. 42, ал. 8, вр. ал. 6 ЗМСМА, включително по отношение на неговата компетентност по чл. 39, ал. 5 ЗМСМА. Не е намерил, различен аргумент да произтича от това, че по-рано през същия ден – на 27.10.2023 г. в 8.15 ч., на И. К. е връчена заповед № 23РД09-472/12.09.2023 г. по чл. 39, ал. 5 ЗМСМА за освобождаването му като заместник-кмет на района.

Въззивният съд е приел неоснователен довода за незаконност на уволнението на ищеца поради злоупотреба с правото по чл. 39, ал. 5 ЗМСМА, обоснован с твърденията, че е акт на реваншизъм. Мотивирал се е с това, че заповед № 23РД09-472/12.09.2023 г. за освобождаването на инж. И. К. по чл. 39, ал. 5 ЗМСМА, е била издадена не от ищеца, а от кмета на района С. А. преди да се впише за участие в местните избори и да използва задължителния отпуск по чл. 161, ал. 1 ИК.

При тези мотиви на въззивния съд повдигнатите от касатора въпроси № 1, 3 и 4 не обуславят решението. По тях е изключена общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол. Материалноправният (№ 1) – поради това, че въззивният съд не е обсъждал и не е бил длъжен да обсъди дали към релевантния момент – 27.10.2023 г. в 10.45 ч., когато на ищеца е била връчена заповедта за освобождаването му като заместник-кмет, кметът на района е разполагал с правомощието по чл. 39, ал. 5 ЗМСМА. Съдът е бил длъжен и е обсъдил дали към релевантния момент инж. И. К. – издателят на заповедта е разполагал с правомощието по чл. 39, ал. 5 ЗМСМА. Даденият положителен отговор не противоречи на решение № 317/29.10.2015 г. по гр. д. № 3095/2015 г. на ВКС, IV-то ГО, на което касаторът се позовава, а по първия материалноправен въпрос не е налице и допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. В това решение ВКС не е обсъждал правомощията на лицето, избрано за временно изпълняващ длъжността кмет с решение по чл. 42, ал. 8, вр. ал. 6 ЗМСМА, а са обсъдени правомощията на кмета на общината за периода от време, посочен в нормата на чл. 161, ал. 1 ИК, когато като кандидат, регистриран за участие в избори, следва да е в задължителен отпуск, но такъв отпуск не е ползван и кметът е бил на работа.

Първият повдигнат процесуалноправен въпрос (№ 3) не се свързва с останалите, а и с въведените в жалбата касационни основания, поради което е неустановимо по кой довод или възражение касаторът счита, че въззивният съд е бил длъжен, но не се е произнесъл, респ. кое събрано по делото доказателство е бил длъжен, но не е обсъдил.

Вторият повдигнат процесуалноправен въпрос (№ 4) не отговаря на изискванията на чл. 280, ал. 1 ГПК в смисъла, разяснен с т. 1 ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. ОСГТК на ВКС. Касаторът го свързва с довод, че въззивният съд е бил длъжен да признае за незаконна и да отмени заповедта по чл. 39, ал. 5 ЗМСМА, защото е била оборена презумпцията по чл. 8, ал. 2 КТ и по делото е доказано, че инж. И. К. е злоупотребил с правото по чл. 39, ал. 5 ЗМСМА. Точно обратното е приел въззивният съд, обосновавайки неоснователността на този довод за незаконност на уволнението, въведен с иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и базиран на твърденията за реваншизъм. Следователно въпросът се свежда до касационно оплакване за неправилност на решението. В настоящият етап, в който Върховният касационен съд установява налице ли са предпоставките по чл. 280, ал. 1 и/или по ал. 2 ГПК, той няма правомощие да се произнася по касационните основания.

Настоящият състав намира за обуславящи втория материалноправен и последния процесуалноправен въпроси. По тях обаче са изключени допълнителните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Разпоредбите на чл. 42, ал. 8, вр. ал. 6 ЗМСМА са точни и ясни. Тълкуването и прилагането им не поставя под съмнение направеният от въззивния съд извод, че решението, с което Общинският съвет избира заместник-кмет на район към община за временно изпълняващ длъжността кмет на района за периода, в който кметът е регистриран участник в изборите и ползва отпуска по чл. 161, ал. 1 ИК, оправомощава избраното лице със същата компетентност каквато има кметът на района за срока на действие на взетото решение – в случая, от 11.10.2023 г., когато с решението е прието, че е било допуснато до предварително изпълнение, до момента, в който В. Л., новоизбраният кмет на района, е положила клетва. Приетото от въззивния съд, че контролът върху взетото решение на Общинския съвет по чл. 42, ал. 8, вр. ал. 6 ЗМСМА, което има характеристика на общ административен акт (чл. 65 АПК), породило е действие към релевантния момент – 27.10.2023 г. в 10.45 ч. и е влязло в сила като необжалвано, се свежда до неговата валидност. Точна и ясна е и разпоредбата на чл. 17 ГПК, която тълкувана във връзка с чл. 302 ГПК, доколкото въззивният съд е бил длъжен и е изключил приложението на чл. 302 ГПК – прието е, че решението на Общинския съвет не е било обжалвано, но и от позицията, че ищецът е бил участник в административното производство – прието е, че Общинският съвет е отхвърлил предложението на ищеца да го избере за временно изпълняващ длъжността кмет на района, налага обхват на т. нар. инцидентен съдебен контрол за законосъобразност на общия административен акт/на решението на Общинския съвет само относно неговата валидност. Такъв е и проведеният от въззивния съд. Той е приел, че след като решението на Общинския съвет по чл. 42, ал. 8, вр. ал. 6 ЗМСМА, взето при участието и на ищеца в административното производство (чл. 72, ал. 2 АПК), е влязло в сила като необжалвано, а страните по настоящото дело са били страни и в административното производство, за това, че решението от 11.10.2023 г. е имало действие към релевантния момент и оправомощава инж. И. К. с компетентността по чл. 39, ал. 5 ЗМСМА, е достатъчно да изясни, че е акт компетентен орган, взето е при необходимото мнозинство и установените обстоятелства – за временно изпълняващ длъжността кмет на района в периода на ползвания от кмета задължителен отпуск по чл. 161, ал. 1 ИК до полагането на клетва от новоизбрания кмет, е бил избран другият заместник кмет на района, т. е. че спазените изисквания на чл. 42, ал. 8, вр. ал. 6 ЗМСМА не лишават решението на Общинския съвет/общия административен акт от всякакво законово основание. Дори да се приеме, че двата обуславящи въпроса (№ 2 и № 5), касаторът свежда до довод, че решението на Общинския съвет от 11.10.2023 г. е невалидно, че е нищожен общ административен акт, защото на 27.10.2023 г. в 8.15 ч. инж. И. К. е бил освободен от длъжността заместник-кмет на района с връчената му заповед по чл. 39, ал. 5 ЗМСМА, издадена от кмета на района преди използвания отпуск по чл. 161, ал. 1 ИК, настоящият състав намира отново за изключена всяка допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК за допускане на касационния контрол. На настоящия състав не е известна практика на Върховния касационен съд, според която косвеният съдебен контрол по чл. 17 ГПК включва обстоятелство/факт, осъществен след издаването на административния акт, които има преюдициално за гражданския спор значение, и не съзира основание да я създава. Такава практика би била в пряко противоречие с правната теория и съдебната практика, които еднозначно приемат, че валидността и законосъобразността на административния акт съдът преценява според обстоятелствата, които са се осъществили до издаването му – аргумент и от по-силното основание на чл. 99 АПК.

При този изход на производството и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на касатора/на ищеца следва да се поставят направените от ответника разноски пред настоящата инстанция. Те се изразяват в уговореното и изплатено адвокатско възнаграждение.

При тези мотиви, съдътОПРЕДЕЛИ :НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 1101/29.08.2024 г. по гр. д. № 2226/2024 г. на Окръжен съд – Пловдив.

ОСЪЖДА П. Х. А. ЕГН [ЕГН] да заплати на О. П. – Р. С. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 1 200.00 лв. – разноски пред Върховния касационен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.