Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

С решение № 1577 от 19. 07. 2019 г. постановено по адм. д.№1378 по описа на Административен съд гр. П. за 2018 г. е изменен ревизионен акт №Р-16001616006125-091-001 от 06. 02. 2018 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Пловдив, потвърден и изменен с решение №221 от 24. 04. 2018 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – Пловдив, в частта с която са определени данъци и осигурителни вноски както следва: годишен данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2011 г. от 3 511 лв. на 2 810 лв. и лихви от 2 060. 12 лв. на 1650. 35 лв. и за 2013 г. от 6497 лв. на 5601 и лихви от 2 489. 57 лв. на 2 146. 13 лв. В останалата част жалбата на ЕТ „СТЕФАНИ 13- С.Н” със съдебен адрес: гр. П., ул.Богдан, №7, ет. 3 офис 402, срещу ревизионен акт №Р-16001616006125-091-001 от 06. 02. 2018 г. е отхвърлена. Страните са останали недоволни от постановения съдебен акт и в срок са подадени две касационни жалби срещу него.

Първата касационна жалба е подадена от адв.. А, като пълномощник на С.Н с ЕТ „СТЕФАНИ – 13-С.Н”, срещу решението, в частта, с която е потвърден ревизионният акт. Според касатора постановеното решение е неправилно поради неправилно прилагане на материалния и процесуалния закон, налице са допуснати процесуални нарушения, а и освен това същото е необосновано със събрания доказателствен материал, т. е. налице са касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.

Според посочения обхват на ревизията, в предмета й се включват задълженията определени на основание чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ – данък общ доход – свободни професии, граждански договори и др. Следователно при определянето на...