Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Региони в растеж 2014 – 2020 г.“, гр. С., ул. „Св. Св. Кирил и Методий“ №17-19 срещу Решение №117 от 18. 04. 2019 г. на Административен съд, С. З, постановено по административно дело №93/2019 г.
С обжалваното решение съдът е отменил Решение №РД-02-36-91 от 18. 01. 2019 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Региони в растеж 2014 – 2020 г.“, с което на О. К за нередност за нарушение на чл. 2, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 1 и 2 във вр. с чл. 191, ал. 1, т. 1 от ЗОП (ЗАКОН ЗА ОБЩЕСТВЕНИТЕ ПОРЪЧКИ) е определяна финансова корекция в размер на 5% от допустимите разходи по договор с „Елми“ ООД от 17. 05. 2018 г. І. Становища на страните:
1. Касационният жалбоподател – ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма „Региони в растеж – 2014 – 2020 г.“, счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.
В противоречие със закона съдът е приел, че отправянето на покана по чл. 191, ал. 1, т. 1 от ЗОП (ЗАКОН ЗА ОБЩЕСТВЕНИТЕ ПОРЪЧКИ) (ЗОП) до един икономически оператор не нарушава принципите на чл. 2, ал. 1, т. 1 и 2 и ал. 2 ЗОП. Систематичното тълкуване на чл. 191, както и на множество хипотези, обхванати от ал. 1 на разпоредбата, води до извод, че законодателят е определил алтернативно броя на адресатите на поканата и определящо за това дали тя се изпраща до едно или повече лица е естеството на конкретното основание. В хипотезата на т. 1 не съществува ограничение за отправяне на покана до един оператор, поради което е налице задължение за...