Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК], представлявано от управител Д. Б., против решение № 1911 от 14. 11. 2014 г., постановено по административно дело № 1528/2014 г. на Административен съд - Бургас. По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, се иска отмяна на съдебното решение.

Ответникът по касация Дирекция „Инспекция по труда” – Б. чрез пълномощника юрисконсулт Д. Г. изразява становище за правилност, обоснованост и законосъобразност на оспореното решение, поради което моли то да се потвърди.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

Като разгледа касационната жалба на визираните в нея основания и извърши служебна проверка за валидност и допустимост на решението съобразно чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав я намира за неоснователна.

С подложеното на касационна проверка съдебно решение Административен съд - Бургас е отхвърлил като неоснователна жалбата на [фирма] срещу задължителни предписания по чл. 404, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда (КТ), дадени с протокол № 1417/17. 07. 2014 г. на Дирекция „Инспекция по труда” – Б.. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспореният пред него акт отговаря на всички изисквания за законосъобразност по чл. 146 от АПК.

В хода на производството пред Административен съд - Бургас (т. е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за...