Образувано е по касационна жалба подадена от началник отдел „Местни приходи” в дирекция „Финанси“ при [община], срещу решение № 2556 от 24. 11. 2014 г. постановено по адм. дело № 1380 по описа за 2014 г. на Административен съд (АС) - П.. От изложеното в жалбата може да се направи безспорен извод, че решението се обжалва в частта, с която е отменен акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД) № 117 от 06. 04. 2012 г., издаден от началник сектор "Събиране, контрол ревизии" при отдел „Местни данъци“ - [община], потвърден с решение № 13 от 04. 06. 2012 г. на началник отдел „Местни данъци“ - [община] и [община] е осъдена да заплати на [фирма] направени по делото разноски.
Касационният жалбоподател счита, че обжалваното решение е неправилно. Сочи, че АС – Пловдив неправилно е приел, че жалбата е допустима, независимо от това, че е подадена срещу решение № 13 от 04. 06. 2012 г. на началника на отдел „Местни данъци“ при [община], а не срещу акта за установяване на задължение по декларация, съгласно изискването на чл. 156, ал. 1 вр. с чл. 144 от Данъчно-осигурителен прозцесуален кодекс (ДОПК). Съгласно чл. 64, ал. 1 вр. с чл. 11, ал. 1 от ЗМДТ (ЗАКОН ЗА МЕСТНИТЕ ДАНЪЦИ И ТАКСИ) (ЗМДТ) [фирма], в качеството си на собственик е задължено лице за притежавания от него недвижим имот. Дружеството е подало декларации по чл. 17 от Наредба да определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на [община] (НОАМТЦУТОА/Наредбата), съгласно които е заявило един съд тип „Б.“, с честота на извозване за 2009 г. и 2010 г. дванадесет пъти годишно, а за 2011 г. – шест пъти годишно. По силата на представения по делото като доказателство договор от 21. 11. 2007 г., сключен между [община] – възложител и [фирма] – изпълнител, се извършва сметосъбиране, сметоизвозване, депониране на битови отпадъци, растителни и строителни отпадъци в [населено място], включително почистване на уличната мрежа, алеи и тротоари при нормални и зимни условия. Договорът е сключен за срок от пет години и всички извършвани дейности по него се заплащат от [община]. По смисъла на ЗМДТ територии за обществено ползване са всички такива територии, а не само тези, които се намират в района на недвижимия имот, собственост на дружеството. Доказателство в подкрепа на аргумента за дължимост на такса за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване от дружеството са приетите по делото решения на Общински съвет – А. № 433 по протокол № 20 от 28. 01. 2009 г., № 737 по протокол № 33 от 16. 12. 2009 г. и № 1033 по протокол № 46 от 24. 11. 2010 г., с които са приети план сметки, предвиждащи разходи за тази услуга. Таксата за поддържане на чистота на териториите за обществено ползване е включена в изчисления от вещото лице размер на задълженията за ТБО на дружеството. За да бъдат определени размерите на задълженията експертът е анализирал коректно наличните документи в изпълнение на договора от 21. 11. 2007 г., съхраняващи се в [фирма]. Предвид изложеното прави искане решението да бъде отменено.
Ответникът – [фирма], чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба по съображения изложени в представен по делото писмен отговор. Претендира направените по делото разноски.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, предвид действащата към момента на депозирането на жалбата структура на общинската администрация в [община], имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.
С решението, в обжалваната част, е отменен АУЗД № 117 от 06. 04. 2012 г., издаден от началник сектор "Събиране, контрол ревизии" при отдел „Местни данъци“ - [община], потвърден с решение № 13 от 04. 06. 2012 г. на началник отдел „Местни данъци“ - [община] за установените с него задължения за ТБО относно недвижим имот - земя и нежилищни сгради с партиден № М001169, намиращ се в [населено място], ПЗ север, за периода 01. 01. 2009 г. - 31. 12. 2011 г., в частта: 01. 01. - 31. 12. 2009 г. - за разликата над 438, 00 лв. до установения размер от 3 828, 00 лв. и лихва за разликата над 110, 47 лв. до 1 060, 79 лв.; 01. 01. - 31. 12. 2010 г. - за разликата над 1 752, 00 лв. до установения размер от 3 828, 00 лв. и лихва за разликата над 259, 38 лв. до 647, 00 лв.; 01. 01. - 31. 12. 2011 г. - за разликата над 1 314, 00 лв. до установения размер от 2 579, 41 лв. и лихва за разликата над 58, 79 лв. до 158, 84 лв. и е осъдена [община] да заплати на [фирма] съдебни разноски в размер на 1 093, 00 лв.
За да постанови решението си съдът е изложил, че [фирма] не оспорва качеството си на задължено лице - имотът е деклариран от дружеството с партиден № М0001169. В декларации по чл. 17 от НОАМТЦУТОА е посочено, че ТБО ще се определя в зависимост от количеството отпадъци и ще се ползва съд за битови отпадъци тип „Б.“ - 1 път месечно за 2009 г. и за 2010 г. и 6 пъти годишно за 2011 г. Имотът попада в границите на организираното събиране и извозване на битовите отпадъци в [населено място], съгласно заповед № А-1945 от 28. 10. 2008 г., заповед № А-2239 от 29. 10. 2009 г. и заповед № А - 2009 от 27. 10. 2010 г. на кмета на [община]. Изложил е, че за периода 2009 г., съгласно решение № 433 от 28. 01. 2009 г. на Общински съвет – А., в частта му по р. II, 2. 2, за нежилищни имоти на предприятия, търговски дружества, кооперации, фирми на еднолични търговци, находящи се на територията на [община], подали декларация по чл. 17, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата, за ползване на брой и видове съдове, таксата за битови отпадъци се определя на база декларираните и договорени бройки и видове съдове и честота на извозване на съответния вид. За еднократно извозване на отпадъци, обработка на сметището в местността Капсида в А. със специализирана техника са предвидени видове контейнери, сред които тип „Б.“ - 4 куб. м., с цена за един брой 219, 00 лв. С решението е регламентирано, че посочените лица заплащат и такса за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване - 3, 00 промила пропорционално върху отчетната стойност на имота. Посоченият размер е идентичен и за 2010 г., съгласно решение № 737 от 16. 12. 2009 г. на Общински съвет – А., в частта му по р. II, 2. 2. С решение № 1033 от 24. 11. 2010 г. Общински съвет – А., в частта му по р.II, 2. 2, за 2011 г. е намален размерът на таксата за поддържане на териториите за обществено ползване на 2, 00 промила върху отчетната стойност на имотите. С АУЗД на Нива Т. К. Е. е определено задължение за ТБО за 2009 г. в размер на 3 828, 00 лв. (отчетната стойност 400 000, 00 лв., умножена по 3, 00 промила - 1 200 лв. + 12 х 219, 00 - 2 628, 00 лв.), ведно с лихва към 04. 04. 2012 г. в размер на 1 060, 79 лв. Аналогично е определен размера на задължението за ТБО за 2010 г. – 3 828, 00 лв. и лихви към 04. 04. 2012 г. – 647, 86 лв. За 2011 г. задължението е в размер на 2579, 41 лв.(632 705, 00 умножена по 2, 00 промила + 6 х 219, 00 лв.) и лихва към 04. 04. 2012 г. в размер на 158, 00 лв. Съдът е изложил, че по делото е приет като доказателство договор от 21. 11. 2007 г. със срок на действие 5 години между [община] и [фирма] - изпълнител, за възложени му услуги по сметосъбиране, сметоизвозване, депониране на битови отпадъци в [населено място], почистване на уличната мрежа, алеи и тротоари при нормални и зимни условия (вкл. снегопочистване и опесъчаване) за [населено място]. За удостоверяване факта на извършвана услуга по сметосъбиране и сметоизвозване от „К. О.” по отношение отпадъци на [фирма], за периода от 2009 г. до 2011 г., са приети 18 акта, съставени от служители на [фирма], от които 2 броя за 2009 г., 8 броя за 2010 г. и 8 броя за 2011 г. При така установеното съдът е приел, че представените по делото доказателства не установяват реалното извършване на услугата почистване на териториите за обществено ползване и АУЗД следва да бъде отменен в частта, в която е начислена ТБО за посочената услуга – 1 200, 00 лв. за 2009 г., 1 200, 00 лв. за 2010 г. и 1 265, 41 лв. за 2011 г., със съответните лихви. По отношение на услугите по сметосъбиране, сметоизвозване и обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения, е приел, че общината притежава депо за ТБО, като в него извършва и обезвреждане на битовите отпадъци. Независимо от това е достигнал до извод, че представените по делото актове за приемане и предаване на извършена работа за 2009 г., 2010 г. и 2011 г., подписани от представители на [фирма] и [фирма], не доказват изцяло фактическото извършване на услугите, на база на които е определен размерът на задължението за ТБО. Приел е, че задълженията на дружеството за посочените услуги, съобразно изчисления от вещото лице размер, обоснован с приетите доказателства за реално предоставени услуги са 438, 00 лв. за 2009 г., 1 752, 00 лв. за 2010 г. и 1 314, 00 лв. за 2011 г., със съответните лихви. Поради това е отменил АУЗД за установените с него задължения над посочения резмер и е осъдил [община] да заплати на дружеството направените по делото разноски. Решението е правилно.
Неоснователно е се явява направеното с касационната жалба възражение за недопустимост на решението, предвид заявеното в жалбата на [фирма] оспорване на акта на горестоящия административен орган. Безспорно, в жалбата си до АС – П. [] е посочило, че оспорва решение № 13 от 04. 06. 2012 г. на началника на отдел „Местни данъци“ при [община], но е посочило също така, че с това решение е потвърден АУЗД № 117 от 06. 04. 2012 г., издаден от началник сектор "Събиране, контрол ревизии" при отдел „Местни данъци“ - [община]. В жалбата са изложени твърдения за незаконосъобразност на АУЗД. Поради това още от самата жалба се извежда предмета на оспорване, макар и същата да е непрецизно формулирана в титулната й част. С оглед на ясното съдържание на чл. 156, ал. 1 във вр. с чл. 144 от ДОПК
, правилно първоинстанционният съд е определил, че предмет на оспорване е АУЗД и е продължил разглеждането на жалбата по същество. Съгласно чл. 62 от ЗМДТ
, такса битови отпадъци се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 от ЗМДТ
за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. Според чл. 66 от ЗМДТ
, таксата се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност, включваща необходимите разходи за посочените в същата разпоредба дейности (т. 1 - т. 4). По силата на чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ
, границите на районите и видът на предлаганите услуги по
в съответния район, както и честотата на сметоизвозване се определят със заповед на кмета на общината и се обявяват публично до 30 октомври на предходната година.
[фирма], като собственик на недвижим имот с партиден № М001169, посочен в АУЗД, се явява задължено лице за такса битови отпадъци, на основание чл. 11, ал. 1 от ЗМДТ вр. с чл. 64, ал. 1 от ЗМДТ. За да е дължима обаче таксата за битови отпадъци за услугите по чл. 62 от ЗМДТ, освен наличието на правна връзка между недвижимите имоти и правния субект по смисъла на чл. 11 от ЗМДТ, е необходимо, на първо място, да са налице заповеди по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ, в които да са посочени районите и видът на услугите по чл. 62 от ЗМДТ, които се предоставят. Следва да се установи, че декларираните имоти, за които ТБО е начислена, попадат в териториалния обхват на определените със заповедите райони. По аргумент от чл. 71 от ЗМДТ следва да се установи, че услугите по сметосъбиране и сметоизвозване и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване са реално извършвани от общината, както и, че тя разполага с депо или друго съоръжение за обезвреждане на битовите отпадъци.
От представените по делото заповеди по
, а именно заповед № А-1945 от 28. 10. 2008 г., заповед № А-2239 от 29. 10. 2009 г. и заповед № А – 2009 от 27. 10. 2010 г. на кмета на [община], е видно, че за периода 01. 01. 2009 г. до 31. 12. 2011 г., общината е предвидила, че на територията на [населено място] ще се извършва услугата по сметосъбиране и сметоизвозване. Липсва регламентация относно услугата по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване. Поради това недоказано е останало наличието на правната предпоставка, от която възниква задължението за ТБО, в частта досежно услугата по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. Наред с това, по делото не са събрани доказателства относно организацията и реалното предоставяне на тази услуга (каквито биха могли да са маршрутни графици, протоколи за извършена работа, приемо-предавателни протоколи, установяващи извършена работа, отчетни документи и други доказателства). Доказателствената тежест за установяване на посочените обстоятелства е на органа – ответник в първоинстанционното производство. Наличието на договор от 21. 11. 2007 г., сключен между [община] – възложител и [фирма], както и на план сметки предвиждащи разходи за тази услуга, не води извод за реално предоставяне на услугата. Ето защо правилно първоинстанционният съд е приел, че ТБО, определена в АУЗД за тази услуга се явява недължима.
Предвид подадената от дружеството декларация на основание чл. 17 от НОАМТЦУТОА и разпоредбата на чл. 67, ал. 3 от ЗМДТ, ТБО за услугите по сметосъбиране и сметоизвозване и обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения е определена според количеството генерирани отпадъци. Нейният размер е обусловен от броя на заявените и използвани съдове за битови отпадъци и от доказването на реално предоставяне на услугите през процесния период. От представените в първоинстанционното производство актове за приемане и предаване на извършена работа за 2009 г., 2010 г. и 2011 г., подписани от представители на [фирма] и [фирма], е установено, че извършвано събиране и извозване в депо на битовите отпадъци на [фирма] два пъти през 2009 г., осем пъти през 2010 г. и осем пъти през 2011 г. Поради това правилно АУЗД е отменен за установените задължения за посочените услуги, над доказания размер. Непълнотата на доказателствата не касационно отменително основание по
чл. 209, т. 3 от АПК
, освен ако е свързана с нарушение от съда на процесуалните правила при разглеждането на делото, каквото в случая не е допуснато (предвид дадените подробни указания с разпореждане от 26. 05. 2014 г.), а и не се твърди от страна на касационния жалбоподател. Съгласно
чл. 220 от АПК
, Върховният административен съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. При наличните по делото доказателства, решението е изцяло съобразено с материалния закон и конкретно с разпоредбата на чл. 71, т. 1 - т. 3 от ЗМДТ.
При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, в обжалваната му част, като валидно допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора заявеното искане от ответника за присъждане на направените по делото разноски се явява основателно, поради което и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, съдът следва да осъди [община], да заплати на [фирма] сумата от 600, 00 лв., представляваща направени в касационното производство разноски за адвокатско възнаграждение.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2556 от 24. 11. 2014 г. постановено по адм. дело № 1380 по описа за 2014 г. на Административен съд – Пловдив, в частта, с която е отменен акт за установяване на задължение по декларация № 117 от 06. 04. 2012 г., издаден от началник сектор "Събиране, контрол ревизии" при отдел „Местни данъци“ - [община], потвърден с решение № 13 от 04. 06. 2012 г. на началник отдел „Местни данъци“ - [община] и [община] е осъдена да заплати на [фирма] съдебни разноски в размер на 1 093, 00 лв.
ОСЪЖДА [община] да заплати на [фирма], с ЕИК[ЕИК], сума в размер на 600, 00 лв. (шестстотин лева), представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно.