Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

ИР К. 82 Е., [населено място], чрез процесуалния си представител адв. С. Ж. обжалва решение № 5254 от 30. 07. 2014г. на Административен съд София град, постановено по адм. дело № 1515/2013г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № [ЕГН]/31. 05. 2012г. на орган по приходите при ТД на НАП [населено място], потвърден с решение № 2586 от 01. 11. 2012г. на директор на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението", [населено място], в оспорената му част.

В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на решението на всички основания по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на процесуалния и материалния закон и необоснованост. Касационният жалбоподател счита, че при постановяване на решението не са обсъдени в съвкупност обективно и пълно всички доказателства, събрани при ревизията и е пренебрегнато заключението на съдебно - техническата експертиза. Твърди, че от доказателствата по делото са установени предпоставките за признаване на правото на данъчен кредит в полза на дружеството като получател по облагаеми доставки.

По доставките от А. Агро АД, с предмет прехвърляне право на собственост върху недвижими имоти в касационната жалба се поддържа, че съдът не е съобразил обстоятелството, че данъчни периоди м. 11. 2010г. и м. 12. 2010г. са извън обхвата на процесната ревизия и че за тези периоди е налице влязъл в сила ревизионен акт, с който е отказано право на данъчен кредит, на основание издадени данъчни кредитни известия. Впоследствие, след споразумение с банката кредитор е определена действителната цена на доставката и са издадени фактурите от м. 09. 2011г. Счита, че е налице късно начисляване на данъка, извън периода на възникване на данъчно събитие, което е основание за ангажиране на административнонаказателна отговорност, но не преклудира правото на данъчен кредит. Искането е за отмяна...