Върховният касационен съд на Р. Б. І НО, в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди и четиринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА

ЧЛЕНОВЕ: КАПКА КОСТОВА

МИНА ТОПУЗОВА

при секретаря……...….А. К. .......……и в присъствието на прокурора….....….........Димитър ГЕНЧЕВ…….изслуша докладваното от съдия Топузова касационно дело № 2210 по описа за 2013 г.

Производството е образувано по касационна жалба на частния обвинител Х. В. Г. срещу въззивна присъда № 258 от 13.09.2013г., постановена по внохд № 2953/13г. на Софийски градски съд, НО – ХVІ въззивен с-в.

В жалбата се релевира касационно основание по чл. 348, ал. 1 т. 1 от НПК а в допълнително изложение към нея, подадено в срока за обжалване се сочи и основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Твърди се, че обществената опасност на престъплението е исторически обусловена от характера на обществените отношения, а инкриминираното деяние било осъществено в години, когато измамата е била разпространена като начин за незаконно обогатяване. Настоява се за отмяна на присъдата и правилно приложение на закона, като наказанието се съобрази с генералната превенция. Пред касационния съд жалбата се поддържа както е подадена, като се прави искане за отмяна на въззивния съдебен акт и потвърждаване на присъдата на районния съд.

Защитникът на подсъдимия – адв. Ц. пледира присъдата на градския съд да бъде оставена в сила, по изложените в мотивите съображения.

Представителят на ВКП счита, че е налице смесване на гражданската претенция с наказателната отговорност. Дава становище, че частният обвинител не е доказал обвинителната си теза, поради което жалбата се явява неоснователна.

Подсъдимият Г. Д, редовно призован, не се явява. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда от 29.09.2011г., постановена по нохд № 8940/10г., по описа на Софийски районен съд, НО – 17 с-в, подсъдимият Г. П. Д. бил признат за виновен в това, че на 01.12.2003г. в [населено място], с цел да набави за себе си имотна облага в размер на 20 000 лв., възбудил у Х. В. Г. заблуждение, че ще му върне предоставения му заем в уговорения срок с 2000 лв. лихва или ще му прехвърли правото на собственост върху закупено от общината жилище, като причинената вреда е в големи размери, поради което и на основание чл. 210, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 209, ал. 1 от НК му било наложено наказание от една година „лишаване от свобода”, изпълнението на което било отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от три години.

Присъдата била обжалвана от подсъдимия с искане за оправдаването му и от частния обвинител с настояване за увеличаване на наказанието и ефективното му изтърпяване. С присъда № 258 от 13.09.2013г., постановена по внохд № 2953/13г. на Софийски градски съд, НО – ХVІ въззивен състав, първоинстанционната присъда била отменена и постановена нова, с която подсъдимият Д. бил признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение.

Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните и в пределите на чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното:

Жалбата е неоснователна.

В допълнението към жалбата не се навеждат конкретни правни съображения относно касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК.

Фактическите обстоятелства по делото са били установени по несъмнен начин от инстанционните съдилища и не се оспорват от страните. Налице е договор за заем с уговорена лихва между подсъдимия и частния обвинител, който подсъдимият не изпълнил в рамките на уговорения срок поради възникнали финансови затруднения. След поискването от страна на кредитора за връщане на сумата, подсъдимият доброволно подписал запис на заповед в полза на частния обвинител за сумата от 22 420 лв. Въз основа на издаден изпълнителен лист било образувано изпълнително дело № 20067900400643 при частен съдебен изпълнител.

От обективна страна съставът на престъплението „измама” по чл. 209, ал. 1 от НК изисква деецът при наличието на специална цел - получаване на имотна облага, да възбуди и/или поддържа заблуждение у физическо лице, като мотивира последното да извърши юридическо или фактическо разпореждане с имущество, от което да последва вреда за измаменото или за друго лице. В случая Д. е използвал заетите средства по предназначение, според уговорката с Г., което сочи, че не го е въвел в заблуждение. Не е налице и специалната цел за набавяне на имотна облага, предвид обстоятелството, че подсъдимият доброволно е подписал запис на заповед за претендираната сума. Липсата на елементи от състава на престъплението по чл. 209, ал. 1 от НК от обективна страна правят деянието несъставомерно. Въззивният съд е приложил правилно закона като е приел, че не е осъществен състав на престъпление, а са налице гражданско - правни отношения,

Доводите в жалбата относно касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК не могат да бъдат коментирани, тъй като с атакувания съдебен акт подсъдимият е оправдан и няма наложено наказание.

Предвид горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, І НО,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА

въззивна

присъда № 258 от 13.09.2013г., постановена по внохд № 2953/13г. на Софийски градски съд, НО – ХVІ въззивен състав.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.