Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на втори октомври през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИНА ТОПУЗОВА
ПЛАМЕН ПЕТКОВ
при секретаря……...….Аврора Караджова….......……и в присъствието на прокурора….....….........Руско КАРАГОГОВ…….изслуша докладваното от съдия Топузова касационно дело № 1395 по описа за 2013 г.
Производството е образувано по касационна жалба на подсъдимия К. П. К. чрез защитника му – адв. М. П. Г. срещу въззивно решение № 33 от 01.04.2013г., постановено по внохд № 902/12г. на Софийски апелативен съд, НО – 5 с-в.
В жалбата се посочват касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК. Излагат се съображения, че присъдата и решението са постановени при липса на доказателства. Изразява се несъгласие с приетите за установени от въззивния съд факти, като се твърди че при преценката на доказателствения материал неоснователно били кредитирани обяснения на други подсъдими; че подсъдимият изпълнявал служебните си задължения съгласно длъжностната си характеристика; че по собствена подбуда спрял изплащането на постъпилите по сметка на фирмата на Н. М. суми, което сочело на хипотезата на чл. 18, ал. 3 от НК. Настоява се алтернативно за оправдаване на подсъдимия или връщане на делото за ново разглеждане.
Пред касационния съд жалбата се поддържа със същите аргументи и искания. По отношение на обвинението за престъпление по чл. 212 от НК се поддържа, че е настъпила погасителната давност за наказателно преследване като в тази част се настоява за прекратяване на производството.
Представителят на ВКП дава становище за неоснователност на жалбата, като моли за оставяне в сила на присъдата и решението.
В последната си дума подсъдимият К. поддържа жалбата си и изразява съгласие за прилагане на давността.
Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Първоинстанционното съдебно производство е образувано срещу...