О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 34

гр.София, 07.01.2026 г.

Върховният касационен съд на Република България,

четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на

пети януари две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борис Р. Илиев

ЧЛЕНОВЕ: Ерик Василев

Яна Вълдобрева

като разгледа докладваното от Борис Илиев ч. гр. д.№ 4901/ 2025 г.

за да постанови определението, взе предвид следното:

Производството е по чл.274 ал.2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество /КОНПИ/ срещу определение на Софийски апелативен съд № 598 от 28.02.2025 г. по гр. д.№ 889/ 2024 г., с което е оставена без уважение подадената от КОНПИ на 30.12.2024 г. молба за изменение на постановеното от същия съд по същото дело решение от 11.11.2024 г., в частта с разноските и с което по молба на жалбоподателя ответник Ц. С. Д. това решение е допълнено, като КОНПИ е осъдена да заплати на Ц. С. Д. сумата от 8 469,02 лева, представляващи разноски за заплатена държавна такса по гр. д.1476/ 2017 г. на Софийски апелативен съд.

В частната жалба се твърди от КОНПИ, че с обжалваното определение неправилно е присъдено адвокатско възнаграждение на ответника, тъй като страната не е представила своевременно списък за разноски, нито процесуалният й представител е поискал присъждане на такива в срок. Затова молбата на ответника за изменение на постановеното решение по съществото на спора била недопустима. Нямало и доказателства, че реално такова възнаграждение е платено. Излага и доводи, че ответникът не е имал право на безплатна адвокатска помощ, тъй като не бил материално затруднено лице, а е имал активи, макар възбранени и запорирани по реда на ЗОПДИППД /отм./. Законът обаче позволявал с акт на съда тези активи да бъдат освободени от тежести, но ответникът не се възползвал от тази възможност. Нямало и доказателства за твърденията на ответника, че са били налице...