Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.).
Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ДДОДОП) [населено място] срещу решение № 207 от 09.09.2014 г. на Административен съд (АС) [населено място], постановено по адм. д. № 216/2013 г. в частта, с която е отменен ревизионен акт (РА) №[ЕИК] от 21.11.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП [населено място], потвърден с решение № 87 от 12.02.2013 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ [населено място], относно увеличение на финансовия резултат за 2006 г. със сумата 14 301.26 лв. и определен корпоративен данък в размер на 2 145.19 лв. и лихви в размер на 1469.30 лв. и определени допълнителни задължения за осигурителни вноски (ОВ) към ДОО, ДЗПО – УПФ и здравно осигуряване (ЗО) върху разликите между начислени и изплатени трудови възнаграждения за м. 07 и м. 08.2011 г. и размерите на трудовите възнаграждения на работниците на дружеството на пълно работно време със съответните лихви върху тях, както и относно разноски в размер на 283 лв.
Касаторът ДДОДОП претендира за отмяна на съдебното решение като неправилно поради неправилно приложение на закона, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа, че е налице основание по чл. 23, ал. 2, т. 13, вр. чл. 14, ал. 1 и чл. 15, ал. 2 ЗКПО отм. поради липса на реални доставки по фактури, издадени от [фирма]. Посочва, че съдът необосновано и безмотивно е възприел изводите на съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ), които не почиват на счетоводни регистри, даващи възможност да се проследи стоката, нито съдържат изчисления, за да може да се проследи съпоставимост на приходи и разходи. Относно допълнително установените задължения за ОВ посочва, че съдът не е...