Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. П. при ЦУ на НАП срещу решение № 524/03.04.2017 г., постановено по адм. дело № 928/2016 г. по описа на Административен съд – гр. П. в частта, в която по жалба на Е. З. Д. от [населено място] е отменен РА № 261302331/22.07.2013 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр. П., изменен с решение № 176/25.03.2016 г. на същия директор в частта за определен данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 7 536, 98 лв. и прилежащите лихви от 4 488, 67 лв., както и в частта за разноските в размер на 1 810 лв. (диспозитивът на съда е непрецизен, тъй като е отменен ревизионния акт от 8 103, 60 лв. на 7 536, 98 лв. и прилежащи лихви от 4 826, 12 лв. на 4 488, 67 лв., което представлява диспозитива на решението на решаващия орган по чл. 152, ал. 2 ДОПК, поради което материалният интерес за обжалване на акта пред съда е била сумата от 7 536, 98 лв. и прилежащи лихви от 4 488, 67 лв., както правилно е посочено в касационната жалба). С решението е отменен ревизионния акт и в частта за определените с него задължителни осигурителни вноски за 2007 г. – ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗО, но в тази част съдебното решение не се обжалва и затова не е предмет на настоящия съдебен контрол. Касационният жалбоподател в обжалваната част счита, че решението е неправилно, като от изложените съображения може да се направи извод, че се касае за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Изразява се несъгласие с позоваването на съда на съдебно-счетоводната...