РЕШЕНИЕ

№ 50

София, 19. март 2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на тринадесети февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. Б

ЧЛЕНОВЕ: Б. И

Д. Д

при участието на секретаря Р. Пенкова като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр. д. № 3438 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:

Производство по чл. 290 ГПК.

Допуснато е касационното обжалване на решение 1905/04.08.2017 на Софийски апелативен съд по гр. д. № 5354/2016, с което е отменено решение № 4458/01.06.2016 на Софийския градски съд по гр. д. № 3127/2015, като са отхвърлени предявените искове по чл. 45 ЗЗД за обезщетение за имуществени вреди със законни лихви по чл. 86 ЗЗД. Обжалването е допуснато поради значението на процесуалноправните въпроси за началото на погасителната давност за вземанията за обезщетение за вреди от извършено престъпление, за спирането и прекъсването на погасителната давност при предявяването на гражданския иск в наказателното производство и за последиците от прекратяването на производството по така предявения граждански иск.

По повдигнатия материалноправен въпрос Върховният касационен съд намира, че съгласно чл. 114 ЗЗД вземането за обезщетение на вредите от непозволено увреждане, в т. ч. от престъпление, става изискуемо и давността почва да тече от откриването на дееца. Съгласно чл. 116, б. „б” ЗЗД давността се прекъсва с предявяването на иск за вземането и съгласно чл. 115, б. „ж” ЗЗД не тече докато трае съдебният процес относно вземането. Когато в Наказателен процес е позволено предявяването на граждански иск, давността прекъсва и спира да тече с предявяването му независимо от това, в коя фаза се намира наказателното производство – досъдебна или съдебна. Приемането на иска за съвместно разглеждане в наказателното производство, като акт на Наказателен съд по движението на делото и...